Решение № 5704 от 30.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 176/2009 г.

Решение № 5704 от 30.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 176/2009 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Пловдив, против решение № 1141 от 10.11.2008 г. по адм. дело № 974 по описа за 2008 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменено решение № 98 от 3.04.2008 г. на Директора на РУСО - Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 5210304584 от 8.02.2008 г. на ръководителя на "ПО" при РУСО - Пловдив, а преписката е върната за решаване на въпроса по същество съобразно дадените задължителни указания. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на материалноправната норма на чл. 9, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 7, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване. Ответникът Делчо Илиев Илиев от гр. Пловдив не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Пловдивския административен съд е решение № 98 от 3.04.2008 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО), гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 5210304584 от 8.02.2008 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на Делчо Илиев Илиев от гр. Пловдив е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст поради незачитане на периода 1.06.2000 г. - 31.10.2004 г. за осигурителен стаж С постановеното решение първоинстанционният административен съд е отменил оспорените административни актове и е върнал административната преписка за ново произнасяне съобразно дадените задължителни указания, след като законосъобразно е приел, че времето от 1.06.2000 г. до 31.10.2004 г. се зачита за осигурителен стаж на основание чл. 9, ал. 1, т. 1 от КСО. През посочения период лицето е работило по трудов договор в "Пулпудева" АД - Пловдив, подлежало е на задължително обществено осигуряване на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО и осигурителните вноски върху начислените, но неизплатени трудови възнаграждения са "дължими" по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 от КСО. Касационните доводи за неправилно прилагане на материално- правната норма на чл. 9, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване са неоснователни. Произнасянето по заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст следва да се извърши при съобразяване с разпоредбите, действащи към датата на упражняване на правото 15.12.2007 г. През спорния период заявителят Илиев е имал качеството на "осигурено лице" по смисъла на допълнителната разпоредба на § 1, т. 3 от КСО (нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г.): той е упражнявал трудова дейност, за която е подлежал на задължително осигуряване по чл. 4 и осигурителните вноски върху начислените трудови възнаграждения са дължими. Аргумент в подкрепа на това тълкуване е изменената разпоредба на чл. 70а, ал. 4 от КСО, (ДВ, бр. 105 от 2006 г.), съгласно която при определяне на осигурителния доход за периода до 31.12.2006 г. за лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 не се включват начислени и неизплатени възнаграждения. От текста на разпоредбата се формира извод, че периодите, попадащи в уредената хипотеза, се признават за осигурителен стаж без да се зачита осигурителен доход. Оспорените административни актове, с които е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст поради незачитане на периода 1.06.2000 г. - 31.10.2004 г. за осигурителен стаж са незаконосъобразни и като ги е отменил, Пловдивският административен съд е постановил правилно решение. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,