Решение № 179 от 9.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5204/2024 г.

Образувано е по касационна жалба на Директор на РЗОК Бургас срещу Решение 1591 от 11.03.2024 г., постановено по адм. дело 5722/2023 г. по описа на Административен съд София град в ЧАСТТА, с която е отменена негова Заповед за налагане на санкции РД-25-693 от 19.05.2023г. по т.3 и т.4. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, допуснати нарушения на съществени процесуални правила и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Многопрофилна болница за активно лечение Сърце и МозъкЕАД със седалище в гр. София срещу цитираната по-горе заповед. Претендира разноски. Ответникът Многопрофилна болница за активно лечение Сърце и МозъкЕАД, чрез юриск. Димитрова, оспорва така подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество и за основателна. За да отмени издадената от касационния жалбоподател заповед за налагане на санкции по т.3 и по т.4, първостепенният съд е приел, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че в описаните два случая пациентите са направили своя избор писмено за ползвана от тях по време на болничния им престой допълнителна платена услуга подобрени битови условия, а органът неправилно е приел, че такъв избор липсва. Настоящият касационен състав намира последните изводи за необосновани. Не е спорно, че между Многопрофилна болница за активно лечение Сърце и МозъкЕАД е сключен договор 022103/18.02.2020г. за оказване на болнична медицинска помощ, по силата на който изпълнителят се е задължил да извършва същата, като спазва всички изисквания по ЗЗО и действащия НРД за МД. Със Заповед на касационния жалбоподател от 20.02.2023г. е била възложена тематична проверка на изпълнителя, извършена в периода 27.02. 08.03.2023г., приключила със съставяне на Протокол 315 от 09.03.2023г. За констатирани нарушения по лечения на ЗОЛ по: ИЗ 528/2023г.(И. Я.) и ИЗ 1120/2023г.(Н. Б.) на болничното лечебно заведение са били наложени на основание чл.414 ал.3 от действащия НРД за МД 2020 2022г. две санкции Финансова неустойка в размер на по 200 лева. Настоящият състав намира, че в случая са точни констатациите на административния съдия, че и в двата случая е налице извършен писмен избор от страна на лекуваните лица, но първостепенният съд неправилно е приел, че касационният жалбоподател е вменил нарушение само на това основание. Видно е от съдържанието на фактическите и правни основания за издаване на акта(чл.59 ал.2,т.4 АПК), че по двата пункта административният орган е посочил(след като е обосновал, че според него не е надлежно удостоверен писмен избор на двете ЗОЛ), че всъщност подобрени битови условия се предлага само за самостоятелни стаи, в цената на които обаче са включени всички допълнителни битови условия, като е реферирали към представения от лечебното заведение ценоразпис, в който е налице предлагана допълнителна услуга самостоятелна стая с посочена фиксирана цена от 150 лева на ден. В тази връзка е визирана и нормата на чл.24а ал.1,т.1 от Наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ. При това положение на нещата в случая се установява, че болничното лечебно заведение е предложило услуга подобрени битови условия(за която всъщност не се установява в какво точно се е изразила), но дефинитивната новела на чл.24а ал.1,т.1 от цитираната Наредба ясно сочи, че тя включва освен ползване на самостоятелна стая и всички допълнителни битови условия. Т.е. не възможно и по усмотрение на лечебното заведение, то да предложи отделно от стаята допълнителните битови условия, за които да фиксира и самостоятелна цена. Т.е. съществуването на таксуване на подобрени битови условия, извън самостоятелната стая е в противоречие с правната рамка, която е задължителна за изпълнителя. Или налице е касационното основание по чл.209 т.3 АПК неправилно приложение на материалния закон, поради което съдебното решение следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което жалбата на болничното заведение се отхвърли, като неоснователна и по тези два пункта. По разноските. При този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, на основание чл.143 ал.3 във връзка с чл.144 от АПК, чл.78 ал.8 от ГПК, чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ и чл.25а ал.3 от Наредбата за правната помощ за осъществена защита от юрисконсулт, изразила се само в депозиране на писмен отговор, без явяване в съдебно заседание, на НЗОК се дължи сумата от 50 лева и сумата от 200 лева за платената ДТ за касационно обжалване, или общо 250 лева разноски за тази инстанция, като присъдените разноски от 100 лева за първата съдебна инстанция не се променят. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.1 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение