Решение № 4000 от 19.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14459/2018 г.

Решение № 4000 от 19.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14459/2018 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на МБАЛ "Хаджи Димитър" ООД гр. Сливен, против Решение № 167 от 05.10.2018 г. постановено по адм. дело № 179/2018 г. по описа на Административен съд Сливен. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и уважаване на оспорването срещу административния акт, както и присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. Ответникът - директорът на Районна здравноосигурителна каса – Сливен, в писмено възражение по делото оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, разгледана по същество жалбата е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд Сливен е заповед № РД-09-466/22.05.2018 г. издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса – Сливен (РЗОК - Сливен), с която на основание чл. 59б, ал. 2 ЗЗО и чл. 26, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2018 г. е отказано частично сключване на договор с МБАЛ "Хаджи Димитър" ООД, по КП № 51 "Диагностика и лечение на исхемичен мозъчен инсулт с тромболиза" и КП № 123 "Оперативно лечение на абдоминална аорта, долна празна вена и клоновете им". От фактическа страна съдът правилно е установил относимите за спора факти и след вярна преценка на събраните в хода на делото доказателства. Касационният жалбоподател е регистрирано лечебно заведение, което има разрешение за осъществяване на лечебна дейност № МБ-339/28.04.2017 г. от министъра на здравеопазването. Със заявление вх. № 29-02-24 от 30.04.2018 г. до компетентните органи болницата е заявила, че желае да сключи договор по конкретно посочени клинични пътеки (КП), вкл. по КП № 51 и КП № 123. При извършената проверка на приложените към заявлението документи, обективирана в Протокол № 18 от 18.05.2018 г. се установява, че комисията е предложила на директора на РЗОК – Сливен да постанови отказ, тъй като заявената дейност по КП № 51 не може да бъде договорена съгласно § 7 от ПЗР на НРД за МД 2018 година. Относно КП № 123 комисията отново е дала становище за отказ от сключване на договор, тъй като дейността по клиничната пътека се изпълнява в клиника/отделение по съдова хирургия с определено трето ниво на компетентност, съгласно медицински стандарт "Съдова хирургия". За установяване на правнорелевантните факти съдът е изслушал заключение на единична съдебно-медицинска експертиза. Според експертното заключение дейност по КП № 51 за срока на действие на НРД за МД 2017 г. е била договорена с МБАЛ "Д-р Иван Селимински – Сливен" АД гр. Сливен. По данни на РЗОК – Сливен са отчетени 592 случая на лечение по КП № 50 "Диагностика и лечение на исхемичен мозъчен инсулт без тромболиза" и 1 случай на лечение на пациент по КП № 51. За срока на действие на НРД за МД за 2018 г., към дата 11.09.2018 г. МБАЛ "Д-р Иван Селимински – Сливен" АД е отчело в РЗОК – Сливен 204 случая на лечение по КП № 50 и няма отчетена дейност по КП № 51. Първоинстанционното решение е основано на единство между установените фактически обстоятелства и приложимите правни норми. Неоснователни са касационните доводи за необоснованост и неправилност на съдебния акт. На МБАЛ "Хаджи Димитър" ООД е отказано частично сключване на договор за КП № 51 и КП № 123, заявени за изпълнение от жалбоподателя. Административният орган е приел, че лечебното заведение не отговаря на изискванията за сключване на договор по § 7 ПЗР на НРД за МД 2018 г. относно КП № 51 и на специалните изисквания за сключване на договор по отношение на КП № 123, поради което и в условията на чл. 59б, ал. 2 ЗЗО и във връзка с чл. 26, ал. 1, т. 1 и т. 2 НРД за МД за 2018 г., директорът на РЗОК Сливен е постановил мотивиран отказ. Според разпоредбата на чл. 59б, ал. 1 от ЗЗО директорът на РЗОК в срок от 30 дни от подаване на заявлението сключва договор, съответно допълнително споразумение с изпълнителите, които отговарят на условията по чл. 55, ал. 2, т. 1 и на критериите за осигуряване на достъпност и качество на медицинската помощ по чл. 59в. Съобразно ал. 2 на чл. 50б от ЗЗО в срока по ал. 1 директорът на РЗОК издава заповед, с която прави мотивиран отказ за сключване на договор, съответно допълнително споразумение в случаите, когато лечебното заведение не отговаря на условията и критериите по ал. 1. Не е спорно, че по отношение на КП № 51 не е бил налице договор за изпълнение от ЛЗ по НРД за медицинските дейности за 2017 г., а по тази пътека е било договорено предоставяне на медицинска помощ от друго ЛЗ на територията на РЗОК Сливен ( МБАЛ "Д-р Иван Селимински – Сливен" АД) и същото е отчело 1 случай на лечение на пациент по КП № 51 "Диагностика и лечение на исхемичен мозъчен инсулт с тромболиза". Посочените фактически основания са достатъчни с оглед изискванията на § 7, ал. 2 от ПЗР на НРД за МД 2018 г., да бъде постановен отказ от сключване на договор с НЗОК за 2018 г. по КП № 51. На основание текста на § 7, през 2018 г. НЗОК не сключва договори или допълнителни споразумения с лечебните заведения, изпълняващи болнична медицинска помощ, за дейности по нови: КП; КПр; АПр и нови медицински процедури (диагностични и терапевтични) в съответните КП, КПр и АПр спрямо договорените от съответното лечебно заведение за болнична помощ през 2017 г. по НРД за медицинските дейности за 2017 г., с изключение на случаите, когато тези КП не са изпълнявани на територията на съответната РЗОК. Касае се за пакет от здравни дейности, изпълнението, на които е гарантирано от бюджета на НЗОК, и които са свързани с указания и изисквания за поведение на медицинските специалисти, които извършват тези дейности. Предвид цитираната разпоредба правилен е изводът на съда за законосъобразност на заповедта, досежно отказ на административния орган да сключи договор по отношение на КП № 51. Националната здравноосигурителна каса не е сключила договор за предоставяне на медицинска помощ по КП № 123, тъй като болницата не отговаря на изискванията за изпълнение на дейността по тази клинична пътека. Мотивите на ответника се изразяват в обстоятелството, че хирургичното отделение няма трето ниво на компетентност, защото съобразно разрешението за осъществяване на лечебна дейност от 28.04.2017 г., дейността на болницата по медицинска специалност "Съдова хирургия" се извършва в отделение по хирургия, отговаряща на второ ниво на компетентност. Установените по делото факти, които съответстват на изложеното в обжалваната пред административния съд заповед, не се опровергават от заключението на единичната съдебно – медицинска експертиза, което на поставения въпрос № 3 от жалбоподателя, посочва, че ако бъдат разгледани само изискванията на необходимите кадри и апаратура за осъществяване на дейността по КП № 123, то лечебното заведение е разполагало с такива. Изводът за неоснователност на доводите на касационния жалбоподател в тази насока, се обосновава с факта, че макар към дата 14.09.2018 г. ( така заключение на вещо лице Н. Иванова на лист 104 от делото) да няма утвърден с наредба на министъра на здравеопазването стандарт по медицинска специалност "Съдова хирургия", изискванията за нивото на компетентност са записани в приложение към НРД за МД за 2018 година. Изискванията са съответни на разпоредбата на чл. 59 в ЗЗО, според който текст законодателят е посочил критерии за достъпност и качество на медицинската помощ, които се основават на: 1. обезпеченост на лечебното заведение по чл. 9 от Закона за лечебните заведения с медицински специалисти на основен трудов договор; 1 а. спазване на изискването по чл. 59, ал. 10, освен в случаите по чл. 59, ал. 12 и 12 а; 2. наличие на нормативно определената и технически изправна медицинска апаратура и техника на територията на съответното лечебното заведение; осигуряване от лечебното заведение по чл. 9 от Закона за лечебните заведения на непрекъснато 24-часово изпълнение на медицинска помощ при спешни състояния; предоставяне на медицинска помощ в съответствие с утвърдените медицински стандарти и Правила за добра медицинска практика. В случая, видно от доказателствата по делото, касаторът не разполага с клиника или отделение по съдова хирургия, което представлява задължително звено за изпълнение на медицинската дейност по КП № 123, а само с отделение по хирургия, което обаче не е специализирано по съдова хирургия, каквото е изискването на КП по приложение № 17 А към НРД за МД за 2018 година. Нивото на компетентност на лечебното заведение, което иска да осъществява медицинска дейност по КП № 123, е нормативно установено в Приложение № 9 към чл. 1 от Наредба № 3 от 20 март 2018 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК. Според изискванията клиничната пътека включва диагностични, лечебни и рехабилитационни дейности и услуги, предоставяни на задължително здравноосигурени лица със заболявания на абдоминалната аорта, долна празна вена и клоновете им, налагащи оперативно лечение. Клиничната пътека включва дейности и услуги по т. 1. 1 от обхвата на медицинската специалност "Съдова хирургия", осъществявана на трето ниво на компетентност. Спазването на изискванията на клиничната пътека е условие, без което договорът с НЗОК не може да бъде сключен, т. с. явява се съществен елемент от съдържанието му. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 286 от НРД за МД за 2018 г., която с оглед императивния си характер, въвежда задължение за болницата да изпълнява посочените по КП дейности и условия за предоставяне на медицинска помощ. По така изложените съображения настоящият касационен състав счита, че не се установиха сочените от жалбоподателя касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на съдебния акт. Първоинстанционното решение е правилно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, следва да се уважи. На осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, същите възлизат на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение по делото. Воден от гореизложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение