Решение № 5583 от 29.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1733/2010 г.

Решение № 5583 от 29.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1733/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Държавна агенция за бежанците при МС против решение по адм. д. № 11330/2009 г. по описа на ВАС, III отделение, в частта, в която е отменен отказ за предоставяне на хуманитарен статут. Иска отмяна на решението като неправилно, защото административният орган е обсъдил и трите хипотези на чл. 9 от ЗУБ. От справките по делото е видно, че обстановката в Ирак не сочи за безогледно насилие с въоръжен конфликт. Решението на СЕО дава право на преценка . Ответната страна не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав, след като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството е по образувано по жалбата на Мохамед Абдулхудер Джабар, гр. Багдад, Ирак, против отказ на председателя на ДАБ за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Първоинстанционният съд отхвърлил като неоснователна жалбата срещу отказа за статут на бежанец, но уважил жалбата срещу отказа за хуманитарен статут, като отменил същия и върнал в тази част административната преписка на административния орган за ново произнасяне. Решението е правилно, постановено при спазване на материалния закон. Правилен е изводът на съда, че по отношение на жалбоподателя се установяват предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут в съответствие с чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83 (ЕО) на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, понеже в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Според разпоредбата на § 1а от ДР на ЗУБ този закон въвежда разпоредбите на Директива 2004/83 (ЕО) на Съвета на Европейската общност, като в текста на чл. 15, б."в" от последната са посочени като тежки посегателства: "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт". Тази разпоредба е транспонирана в националното ни законодателство, а именно в чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. С решението от 17.02.2009 г. Съдът на Европейските общности по преюдициално запитване е дал тълкуване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б."в", във връзка с чл. 2, б."д" от Директива 2004/83 (ЕО), а именно: 1) съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; 2) съществуването на такива заплахи може изключително да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. По делото са налице доказателства справки на зам. -министъра на външните работи, становище на посланик, че обстановката в Ирак, по- специално в региона гр. Багдад, откъдето идва молителя, може да се квалифицира като такава на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на международноправните норми. С оглед цитираното по-горе тълкуване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б."в" от Директива 2004/83/ЕО неоснователно на молителя е отказано предоставяне на хуманитарен статут. Принципът на единно тълкуване на Общностното право налага на националните юрисдикции и власти на държавите-членки на Общността да прилагат постановените решения по преюдициални запитвания при аналогични случаи. Да прилага Общностното право, за националния съд означава да прилага правото на Общността, така както е тълкувано от Съда на Европейските общности. Поради това посоченото по-горе тълкуване е задължително и следва да се вземе предвид от административния орган при решаването на настоящия казус. Правилна е преценката на съда за незаконосъобразност на административния акт в тази част, като изложеното по-горе съвпада с аргументите, които се съдържат в мотивите на обжалвания съдебен акт. И пред настоящата съдебна инстанция касационният жалбоподател не е представил писмени доказателства в подкрепа на наведеното от него касационно основание, поради което решението следва да се остави в сила. С оглед на изложеното съдът обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I колегия петчленен състав