Решение № 3465 от 3.4.2023 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по подадено искане на И. Денев за отмяна на определение 38/02.02.2021 г. по адм. дело 20/2021 г. на Административен съд Велико Търново, оставено в сила с определение 4327/05.04.2021 г. по адм. дело 2960/2021 г. на Върховния административен съд (ВАС). Искателят счита, че са налице предпоставките по чл. 239, т. 1 и т. 3 АПК, защото с атакуваното от него определение е оставена без разглеждане жалбата му срещу заповед 136/12.06.2020 г. на изпълнителния директор на МОБАЛ (Многопрофилна областна болница за активно лечение) Д-р С. Черкезов АД и производството по делото е прекратено. Заявява, че тази заповед е издадена на основание заповед РД-01-50/20.03.2020 г. на директора на Регионалната здравна инспекция (РЗИ) - Велико Търново, която впоследствие е била отменена с решение 267/23.07.2021 г. по адм. дело 83/2021 г. на Административен съд Велико Търново, оставено в сила с решение 5679/10.06.2022 г. по адм. дело 12214/2021 г. на ВАС. Счита това съдебно решение за ново обстоятелство (ново доказателство), което не е могло да му бъде известно, защото не е съществувало, а освен това атакуваното сега определение е постановено въз основа на акт на държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен по установения законов ред заповед РД-01-50/20.03.2020 г. на директора на РЗИ - Велико Търново. Иска от съда да отмени влязлото в сила определение и да върне делото за разглеждане от друг състав. Не претендира разноски. Ответникът изпълнителен директор на МОБАЛ Д-р С. Черкезов АД, подава писмено възражение в което счита искането за недопустимо, като подадено след сроковете по чл.240 АПК. Намира го и за неоснователно без да излага аргументи в тази насока. Не претендира разноски. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия намира искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК, за недопустимо предвид следното: На посоченото основание актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Съгласно чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК искането се подава в тримесечен срок от деня, в който на подателя му е могло да стане известно новото обстоятелство или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство в случаите по чл. 239, т. 1, но не по-късно от една година от влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска. В случая актът, чиято отмяна се иска - определение 38/02.02.2021 г. по адм. дело 20/2021 г. на Административен съд Велико Търново, е влязъл в сила с постановяването на акта за потвърждаването му определение 4327/05.04.2021 г. по адм. дело 2960/2021 г. на ВАС, т.е. на 05.04.2021 г. Едногодишният срок по чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК е изтекъл на 05.04.2022 г. Искането за отмяна е подадено на 09.09.2022 г. и се явява просрочено независимо, че е подадено в тримесечния срок по чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК, тъй като тримесечният срок, считано от 10.06.2022 г., когато е влязло в сила решение 267/23.07.2021 г. по адм. дело 83/2021 г. на Административен съд Велико Търново, се поглъща от едногодишния срок. Поради изложеното искането за отмяна на определение 38/02.02.2021 г. по адм. дело 20/2021 г. на Административен съд Велико Търново, на основание чл. 239, т. 1 АПК, следва да се остави без разглеждане, а производството по делото в тази част да се прекрати. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия намира искането за отмяна на основание чл. 239, т. 3 АПК за допустимо, като изхождащо от надлежна страна, в срока по чл. 240, ал. 1, т. 3 АПК, съгласно който то се подава в тримесечен срок от деня на узнаване на решението или на акта за отмяна, но не по-късно от една година от влизането на решението или на акта за отмяна в сила в случаите по чл. 239, т. 3. Актът за отмяна на заповед РД-01-50/20.03.2020 г. на директора на РЗИ - Велико Търново решение 267/23.07.2021 г. по адм. дело 83/2021 г. на Административен съд Велико Търново, е влязъл в сила на 10.06.2022 г., а искането за отмяна е подадено на 09.09.2022 г. и е в срока по чл. 240, ал. 1, т. 3 АПК. Разгледано по същество искането за отмяна по чл. 239, т. 3 АПК е неоснователно. Съгласно тази норма актът подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Процесното определение 38/02.02.2021 г. по адм. дело 20/2021 г. на Административен съд Велико Търново, както и оставящото го в сила определение 4327/05.04.2021 г. по адм. дело 2960/2021 г. на ВАС, не е основано на отменената впоследствие заповед РД-01-50/20.03.2020 г. на директора на РЗИ - Велико Търново. Със съдебния акт е прието, че заповед 136/12.06.2020 г. на изпълнителния директор на МОБАЛ Д-р С. Черкезов АД носи характеристиките на вътрешно-организационен акт и издателят й не е "административен орган" по смисъла на § 1, т. 1 АПК, поради което тя не подлежи на съдебен контрол. Освен това заповедта, заради пропускането на сроковете за обжалване, е била атакувана с искане за прогласяване на нищожност, но тя не страда от такъв тежък порок. Следователно Административен съд Велико Търново и тричленният състав на ВАС не са основали при произнасянето си на отменената впоследствие заповед РД-01-50/20.03.2020 г. на директора на РЗИ - Велико Търново, както изисква чл. 239, т. 3 АПК. Съдебните състави не са се и позовали на отменената заповед на директора на РЗИ - Велико Търново, която заповед е посочена в заповед 136/12.06.2020 г. на изпълнителния директор на МОБАЛ Д-р С. Черкезов АД, предмет на адм. дело 20/2021 г. Те са извършили преценка за характера на оспорвания акт предмет на жалбата приемайки, че същият не е административен такъв и не подлежи на съдебен контрол. Това означава, че съдебното определение чиято отмяна се иска не е основано на акт на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Административен съд Велико Търново се произнесъл единствено по допустимостта на жалбата и не е разгледал спора по същество. В случая само при разглеждане по същество, т.е. при допустима жалба, може да се преценява дали актът правилно е издаден в изпълнение на заповед РД-01-50/20.03.2020 г. на директора на РЗИ - Велико Търново, съответно в производството по отмяна на основание чл. 239, т. 3 АПК, дали отмяната на тази заповед може да има за последица отмяна на влезлия в сила съдебен акт. (Така и решение 2435 от 07.03.2023 г. на ВАС по адм. д. 9373/2022 г., 5-членен с-в). С оглед тези констатации искането за отмяна по чл. 239, т. 3 АПК се явява неоснователно, поради което следва да бъде отхвърлено. Водим от това Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия