Решение № 1705 от 10.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13976/2009 г.

Решение № 1705 от 10.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13976/2009 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 23.07.2009 г. по адм. д. № 94 от 2009 г. Сливенският административен съд е отменил Заповед № РД-09-236 от 23.03.2009 г. на директора на РЗОК - Сливен, с които на МБАЛ "Хаджи Димитър" ООД - Сливен Загора е наложена финансова неустойка по чл. 238, ал. 4, т. 4, б. "б" от НРД-2006 в размер на 180 лв. за неспазени медицински критерии за дехоспитализация по едно ЗЗОЛ по КП № 95 като жалбата срещу останалата част от заповедта, с която е наложена финансова неустойка в размер на 360 лв. е отхвърлена. Против това решение на окръжния съд МБАЛ "Хаджи Димитър" ООД е подала касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба. Оплакванията, така както са формулирани и изложени в касационната жалба са неоснователни, защото не се оправдават фактически и от гледище на закона. С решението, предмет на касационното обжалване, е изменена заповедта на директора на РЗОК, с която са наложени финансови неустойки на касатора, като същите са намалени със сумата 180 лв., а жалбата по отношение на останалата сума от 360 лв. е отхвърлена. До този резултат административният съд е стигнал, като е обсъдил всички доводи на касатора и е проверил правилността на наложените финансови неустойки чрез медицинска експертиза, която се е произнесла по всички оплаквания в жалбата. Административният съд не е имал основание да постави под съмнение даденото от вещото лице заключение и като го е възприел и е съобразил решението си с него, не е допуснал нарушение, което да налага отменяването на решението по касационен ред. Страните не са пропуснали да посочат доказателства по някои техни твърдения, тъй като за установяване на всички техни твърдения те са поискали медицинска експертиза, каквато е допусната и извършена. Съдът не може да провери правилността на наложените финансови неустойки, без помощта на вещо лице, поради което правилно се е позовал на заключението му, което се явява най-подходящо доказателство в този случай. Преценката на административния съд, която почина на представеното по делото заключение на вещото лице, не подлежи на касационен контрол. Тази преценка би могла да бъде проверена само при оплакване за игнориране или изопачаване на преценените доказателства. Такова оплакване в случая не е формулирано. От обстоятелството, че след преценка на доказателствата са направени едни, а не други изводи, без да са изопачени доказателствата и без да се стигнало до логично противоречие в обосновката, не може да се направи извод в смисъл, че решението е неправилно. Доводът в касационната жалба, че заключението на вещото лице е необосновано е неуместен. От протокола на съдебната заседание, на което касаторът е бил представляван от повереник, се вижда, че вещото лице е потвърдило пред съда изготвеното заключение и съдът е приел същото заключение след разпит на вещото лице. Не е било оспорено заключението на вещото лице, нито е изразено недоволство от същото, нито е искано поставяне на допълнителни задачи. Не е било направено и искане за поправка или допълване на протокола, с който е удостоверено извършените процесуални действия. А щом това е така, касаторът не може да изразява недоволство от заключението на вещото лице. Останалите доводи са неотносими към възникналия спор. Ето защо решението на административния съд поради това, че е правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд,