Решение № 10370 от 16.11.2022 г. на ВАС, VIII о.
ВАСОсмо отделение16.11.2022 г.докладчик т Бисерка Цанева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 3905/14.06.2021 г., постановено по адм. д. 4195/2019 г. от Административен съд София-град.
ОСЪЖДА Изамет Транс" ЕООД с [ЕИК], да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 8737,87 лв. /осем хиляди седемстотин тридесет и седем лева и осемдесет и седем стотинки/.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА Членове: /п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА/п/ ДАРИНА РАЧЕВА
Мотиви
Производството по делото e по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Изамет Транс" ЕООД, подадена чрез адв. Гунева, срещу решение 3905/14.06.2021 г., постановено от Административен съд София-град по адм. д. 4195/2019 година. Касаторът релевира доводи за необоснованост и неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществените процесуални правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага подробни съображения за нищожност на извършените сделки и липса на представителна власт на Я. Златанов при сключването им. Иска отмяна на решението и отмяна на РА. Претендира сторените в производството разноски съгласно представен списък. Ответникът директор на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Горанов, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 от АПК преценява жалбата като процесуално допустима, а разгледана по същество - тя е неоснователна. С оспореното решение АС-София-град е отхвърлил жалбата на Изамет Транс" ЕООД против РА Р-22221417008034-091-001/19.09.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. София, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "ОДОП" - гр. София, с който са установени задължения на основание чл. 86, ал. 1, вр. чл. 82, ал.1 от ЗДДС и чл. 124, ал. 2 ЗДДС като е начислен ДДС в размер на 93 495,80 лв. по издадени от Изамет Транс ЕООД фактури 8 1/26.09.2017 г. и 8 2/26.09.2017 г. за данъчен период м. 09.2017 г. и е определена лихва за забава в размер на 8701 лв. За да постанови този резултат административният съд е установил, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По същество на спора административният съд е приел, че законосъобразно с РА са определени задължения за ДДС в размер на 93 495,80 лв. и е начислена лихва за забава в размер на 8701 лв. по издадените от касатора фактури, тъй като от доказателствата по делото се установява, че данъчното събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС е възникнало и собствеността на процесните МПС е прехвърлена. Решението е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК /в сила от 01.01.2019 г./ ВАС в настоящия си акт препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които възприема като свои. Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗДДС, за да възникне задължение за регистрираното по ЗДДС лице да начисли този данък, е необходимо същият да е станал изискуем, а съгласно чл. 82, ал. 1 ЗДДС, данъкът е изискуем само от доставчика по облагаема доставка с изключение на посочените в ал. 4 и ал. 5 случаи, когато е изискуем от получателя. В чл. 25, ал. 6, т. 1 ЗДДС е регламентирано, че данъкът става изискуем, когато възникне данъчно събитие. По аргумент на чл. 25, ал. 2 ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена. Цитираните правни норми изискват да е извършена облагаема доставка, за да възникне за доставчика задължение да издаде фактура и да начисли ДДС. В случая ревизиращите органи са събрали доказателства в хода на ревизионното производство, установяващи прехвърляне на собствеността на процесните МПС, предмет на сделките, в съответствие с нормата на чл. 144 от Закона за движение по пътищата, изискваща това да става с писмен договор с нотариални заверки на подписите на страните. В приложените 20 бр. договори за покупко-продажба с нотариална заверка, сключени с К Корекшън ЕООД и с Я. Златанов в качеството му на физическо лице, Процесните МПС са описани по марка, модел, регистрационен номер и цена, следователно налице е индивидуализация на стоките, обект на сключените сделки. Нотариалните заверки на всички договори са с дата 27.09.2017 г., която е и датата на възникване на данъчното събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС, тъй като прехвърлянето на собственост върху МПС е валидно само ако е извършено в нотариална форма. След като всички тези предпоставки са изпълнени за регистрираното по ЗДДС лице доставчик на процесните МПС, възниква задължението да издаде данъчна фактура, с която да начисли ДДС, като го посочи на отделен ред. В хода на ревизионното и съдебното производство са събрани множество доказателства за осъществяване на фактическия състав на чл.86 от ЗДДС, като са налице достатъчно данни за осъществена стопанска операция от регистрирани по ЗДДС данъчни субекти и начислен данък, както и доказателства за наличие на облагаемо данъчно събитие - извършена доставка между стопански субекти, регистрирани по ЗДДС, въпреки че процесните фактури не са включени в дневниците за продажби на касатора. Законосъобразно по отношение на фактура 8 1/26.09.2017 г. издадена от касатора на Я. Златанов с предмет Мерцедес СЛС, ДДС е определено въз основа на пазарната стойност на автомобила, тъй като сделката е извършена между свързани лица по смисъла на §1, т.3 от ДР на ДОПК. В съответствие със задължението си да изясни спора от фактическа страна и да се произнесе по същество, съдът е разгледал и обсъдил всички относими към спора доказателства, както и е изслушал експертиза, от която е установено, че са налице счетоводни записвания при К Корекшън ЕООД за заприходяване на 14 бр. от процесните МПС на обща стойност в размер на 203 333,33 лв. По делото е безспорно установено, че в данъчните фактури, издадени от касатора, ДДС е посочен на отделен ред, като същите документират прехвърляне на собствеността върху процесните МПС, което се установява и от приложените договори за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите, предоставени в хода на ревизията от СДВР отдел Пътна Полиция. Следователно фактическият състав на чл. 86 във вр. с чл. 82 от ЗДДС е изпълнен и данъчното събитие по чл. 25 от ЗДДС е възникнало. Изложеното в жалбата твърдение за сключване на договорите във вреда на дружеството и за фиктивност на сделките поради липса на насрещна престация и плащане се оборва от представените доказателства по делото. Наличието на плащане не е елемент от фактическия състав, а по отношение на твърдяната от касатора фиктивност на сделките следва да се посочи, че той не се е възползвал от защита по граждански път, за да развали сделките или да прогласи тяхната нищожност, а вместо това е сезирал данъчната администрация за извършване на ревизии на всички страни по сделките. Предмет в настоящото дело са данъчно правните последици от издаването на фактури във връзка с прехвърлянето на собствеността върху процесните МПС, поради което наведените в жалбата твърдения са неотносими към спорния предмет. Неподкрепени от доказателствата по делото са изложените от касатора доводи за нищожност на извършените сделки поради липса на воля за сключването им, тъй като Я. Златанов не е имал надлежна представителна власт. Съгласно отразените в ТР вписвания, същият е имал представителна власт към момента на сключване на сделките и не е бил заличен като управител на дружеството. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви по всички възражения на страната, които се споделят от настоящия касационен състав и не следва да се преповтарят. Съдебното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 8737,87 лв., на основание чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,