Решение № 50 от 9.06.2020 г. на ВКС по н. д. № 177/2020 г.

Решение № 50 от 9.06.2020 г. на ВКС по н. д. № 177/2020 г., II н. о., НК, докладчик председателят Татяна Кънчева Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимия М. Г. Ц. и на защитника му, адв. Г. П., срещу решение № 461/20.11.2019 г. по внохд № 405/19 г. на Софийския апелативен съд. Релевирани са оплаквания по трите касационни основания, като са отправени алтернативни искания- за оправдаване на подсъдимия, за намаляване на размера на наказанието или за връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбите са неоснователни. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: С присъда № 18/17.01.2019 г. по нохд № 2456/18 г. Софийският градски съд, НО, ЗЗ състав признал подсъдимия М. Ц. за виновен в това, че на 8.03.2018 г. в [населено място], при условията на опасен рецидив, направил опит да отнеме чужди движими вещи на стойност 5142. 20 лв. от владението на В. Д. като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 29, ал. 1 б. ", вр. чл. 18, ал. 1 от НК го осъдил на седем години лишаване от свобода. Признал подсъдимия за невиновен и го оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 346б от НК. С атакуваното решение Софийският апелативен съд потвърдил изцяло присъдата. Изложените в жалбите доводи са със сходно съдържание, което позволява едновременното им разглеждане. Подсъдимият и защитникът му твърдят, че съдът не е направил задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и не е изяснил правилно фактическата обстановка. Предоверил се е на показанията на пострадалата Д. и нейната майка, св. Б., но не е анализирал твърденията на св. Д.. Защитникът навежда съображения за пропуски в първоначалното разследване на случая, което довело до невъзможност за проверка на твърденията на подсъдимия, че е блъснат от автомобила на пострадалата. Изразява съмнения за достоверността на показания на св. Б., тъй като не било изследвано зрението й, съотв. възможността да възприеме развитието на инцидента при лоша осветеност на мястото. Върховният касационен съд намира, че така изложените възражения относно процесуалната дейност на въззивния съд по проверка и оценка на събраните по делото доказателства са лишени от фактическо основание. За да постанови съдебния си акт, въззивният съд е извършил цялостна проверка на оспорената присъда и след комплексен собствен анализ на доказателствените източници е достигнал до фактически изводи, идентични с приетите от първостепенния съд. Не са налице пороци при обсъждане на доказателствата, въз основа на които САС е формирал вътрешното си убеждение по фактите и приложимия закон. Внимателният прочит на съдебните мотиви разкрива задълбочения и всеобхватен анализ на всички доказателства, събрани чрез гласните и писмени доказателствени средства. На лист 9 -11 от мотивите съдът е изложил изключително подробен анализ на показанията на св. Д. и св. Б.. Изхождайки от тяхната последователност, убедителност и непротиворечивост, както и от факта, че не се опровергават от други доказателства по делото, съдът е мотивирал извод за тяхната достоверност и ги е поставил в основата на възприетите фактически обстоятелства по случая. По делото липсват каквито и да било данни за наличие на някакви зрителни страдания на св. Б., които биха й попречили да възприема събитията от действителността, поради което липсва основание за експертна проверка на нейното зрение, а такава не е поискана и от защитата. Затова касационният състав намира за напълно голословни изложените в жалбата на адв. П. доводи в обратния смисъл. Лишен от фактическо основание е и доводът за пропуски в разследването, довели до невъзможност да се провери версията на жалбоподателя, че е бил блъснат от автомобила на св. Д.. Фактите, свързани с наличие на съприкосновение между подсъдимия и автомобила на пострадалата при потеглянето му, за липсата на прегазване, както и на наранявания по тялото на Ц. са изяснени въз основа на нейните показания, на показанията на св. Д., Д. и Н. и на приложения по делото протокол за оглед на автомобила, поради което не би могло да се твърди, че съдът е допуснал нарушения на процесуалните правила при изясняване на фактическата обстановка, които да ограничават правото на защита. Не могат да бъдат възприети и доводите, че са пренебрегнати показанията на св. Д., защото в съдържателен план те не допринасят с нищо за изясняване на случилото се. На изключително подробен анализ обаче са подложени показанията на св. А., чийто разпит е проведен по искане на подсъдимия във въззивното производство. Съдът е съпоставил показанията на този свидетел с тези на св. Д., на св. Д. и с обясненията на подсъдимия и е отказал да им даде кредит на доверие, като е изложил за това свое решение убедителни и подробни съображения. Затова ВКС намира, че фактическите изводи на съда не са изградени на база на превратна интерпретация на доказателствата, подценяване или надценяване на едни от тях за сметка на други. Решаващият съд има суверенно право да цени едни доказателствени източници и да отхвърли други, като единствено е длъжен да изложи съображения за това, както е направил в случая апелативният съд. Решението не страда от процесуална незаконосъобразност и не е налице основание за неговата отмяна. Материалният закон е приложен правилно. Приетите за установени фактически положения, които не подлежат на преоценка от касационната инстанция, законосъобразно са квалифицирани като престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 18, ал. 1 от НК. Тези факти сочат, че деянието е приключило във фазата на опита поради съпротивата на пострадалата, а не поради отказ от довършването му от подсъдимия, поради което искането на защитата за приложение на чл. 18, ал. 3, б. А от НК не може да бъде удовлетворено. Върховният касационен съд счита, че наложеното на подс. Ц. наказание е справедливо и съобразено със степента на обществена опасност на конкретното престъпление и личността на дееца. Решаващият съд е извършил подробна проверка на обстоятелствата, относими към индивидуализацията на наказанието. Оценил е данните за съдебното минало на Ц., за личността му, за механизма на извършване на престъплението и за степента на засягане на обществените отношения и е мотивирал убедително заключението си, че наказателната санкция следва да бъде индивидуализирана при основанието по чл. 54 от НК, към минимума на предвиденото в закона. Обсъдил е възможността за приложение на разпоредбата на чл. 58 б. А от НК, като е приел, че предпоставките за това не са налице със съображения, които касационният състав споделя и не счита за необходимо да повтаря. Липсват основания за намаляване на размера на наказанието. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение