Решение № 7314 от 13.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 746/2024 г.

Производство по чл.208 и следващи от Административно-процесуаалния кодекс (АПК) вр. чл.160, ал.7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационни жалби на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ДДОДОП) София при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез процесуален представител и на К. Н. К., [ЕГН] от гр.София, [жк], [адрес], чрез адв.Калистратов, против Решение 6425 от 30.10.2023г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм.д.6253/2023г., съответно в частта му, с която по жалба на г-н К. е изменен ревизионен акт (РА) Р-22002220005030-091-001 / 18.06.2021г., на органи по приходите при ТД на НАП София, в частта, с която е изменен с Решение 1343/26.08.2021г. на директора на Дирекция ОДОП София, като вместо установените задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ в размер на 5 236,12 лв. и съответните лихви за данъчен период 2014г., са определени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2014 година в размер на 1 186, 99 лв. и лихви в размер на 739,16 лв. и в тази, с която жалбата на г-н К. против останалата потвърдена част на РА е отхвърлена като неоснователна. С решението всяка страна е осъдена да заплати на другата деловодни разноски в зависимост от материалния интерес на всяка част на РА. В касационната жалба на ДДОДОП София, се твърди, че съдебното решение в частта му, с която РА е изменен като е намален размерът на установените публични задължения за 2014г. и в съответната част за разноските, с която ДДОДОП е осъдена да заплати разноски, е неправилно като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Необосновано съдът е кредитирал втори вариант на експертното заключение, с който в паричния поток за 2011г. два пъти е отчетен приходът от продажба на недвижими имоти за изграждане на фотоволтаична централа и това е повлияло на извода, че не е налице недостиг на парични средства за покриване на извършените разходи, включително и за 2014г. Иска се отмяна на решението в тази част и присъждане на разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази жалба К. К., чрез адв. Калистратов, оспорва жалбата. В касационната жалба на г-н К. се твърди, че съдебното решение в останалата му част е неправилно като постановено при необоснованост и в нарушение на материалния закон. Неправилно съдът приложил за случая разпоредбата на чл.13, ал.1, б.б от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Доказано било, че един от закупените през 2001г. земеделски недвижими имоти е бил разделен на 7 части и неправилно съдът приел, че законосъобразно е определен данък при продажбите на пет от тях през 2011г., на основание чл.12, ал.1 ЗДДФЛ. В откритото съдебно заседание този касатор, чрез процесуалния си представител поддържа и че необосновано съдът потвърдил фактическите заключения на приходните органи, че не е доказано ревизираното лице да е разполагало към 01.01.2011г. с 460 000, получени на заем от лицето Р. И.. Доказало било предаването на сумата, а откъде заемодателката я е получила не е във властта на ревизирания да доказва. Независимо от изложеното, този касатор прави в жалбата възражение за изтекла абсолютна погасителна давност по отношение на установените за 2011г. публични задължения. По отношение на задълженията за 2014г. в жалбата се твърди, че неправилно е определена данъчна основа за облагане над декларираната от ревизираното лице получена субсидия от Държавен фонд Земеделие. Независимо от това и за тези задължения се прави възражение за изтекла погасителна давност, на основание чл.171, ал.1 ДОПК, като се поддържа, че петгодишната давност е изтекла на 31.12.2021г. Ответникът по тази касационна жалба - ДДОДОП София, чрез юрк.Бакърджиева, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на първоинстанционното решение в тази част и присъждане на разноски за държавна такса пред двете инстанции и за депозит на вещото лице в първата инстанция. Представителят на Върховната прокуратура на Република България дава заключение за основателност на касационната жалба на ДДОДОП София и за неоснователност на жалбата на ревизираното лице в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК и като съобразистановищата на страните, намира касационните жалби процесуално допустими като подадени от легитимирани страни, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото им съобрази следното: Предмет на оспорване пред първоинстанционния АССГ е бил цитираният РА, в потвърдената му с Решението на ДДОДОП София част, с която на ревизираното физическо лице са установени данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДС за 2011г. в размер на 2 773,80лв. главница и 2 575,37лв. лихви и за 2014г. в размер на 5 236,12 лв. главница и 3 260,61лв. лихви. За да измени РА, като отмени частично установените задължения за 2014г., първоинстанционният съд се е позовал на втори вариант на заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което и при начално салдо в размер на 4 713,83лв. (както поддържат приходните органи) не се установява недостиг на парични средства за извършените от ревизираното лице разходи. Въпросният недостиг е бил част от определената от приходните органи данъчна основа за облагане, поради което съдът е намалил основата, съответно-данъчното задължение. За да отхвърли жалбата против РА в останалата част, потвърдена по административен ред, съдът най-напред е приел, че не е доказано към 01.01.2011г. ревизираното физическо лице да е разполагало с парична сума по-голяма от 4 713,83лв., получена на заем от лицето Р. И.. На следващо място, съдът е приел, че върху продажбата през 2011г. на 5 от 7- те нови неселскостопански имоти, образувани от разделянето на закупения през 2001г. един земеделски имот законосъобразно е определен данък върху дохода, при изчисление на данъчната основа по чл.33, ал.1 от ЗДДФЛ. Накрая, за 2014г., съдът е съобразил получаването на облагаема субсидия от ДФЗ в размер на 32 675лв. на 10.09.2014г., от които декларирани са само 3 000лв. Като е намалил данъчната основа с размера на недоказания, според него, недостиг за този данъчен период и е взел предвид авансово внесения данък в размер на 1848,77 лв., съдът е определил дължим данък за внасяне -1186, 99 лв. и съответни лихви. По касационната жалба на РЛ. На основание чл.13, ал.1, б."б" ЗДДФЛ, не са облагаеми доходите, придобити през данъчната година от продажба или замяна на до два недвижими имота, както и селскостопански и горски имоти независимо от броя им, ако между датата на придобиването и датата на продажбата или замяната са изминали повече от 5 години. В случая не е било спорно, че РЛ е придобило недвижим земеделски имот през 2001г, който после е бил разделен на 7 части, всяка от които с променено предназначение на урегулиран поземлен имот (УПИ). През 2011г. РЛ продало 7-те новообразувани имота. Доколкото те вече не са селскостопански, както изисква цитираната разпоредба (за да са необлагаеми доходите от продажбата им) доходите от продажбата само на два от тях са необлагаеми, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Независимо от наличие на законосъобразно установено данъчно задължение за 2011г., РА в тази част подлежи на отмяна поради основателност на направеното в касационната жалба на г-н К. възражение за изтекла абсолютна погасителна давност. Съгласно чл.171, ал.2 ДОПК с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в посочените в разпоредбата случаи, никой от които не е налице в настоящия случай. 10-годишният срок започва да тече на 01.01.2013г. и е изтекъл на 01.01.2023г. В останалата част тази жалба е неоснователна. Не е било спорно, че на 10.09.2014г. РЛ е получило субсидия от ДФЗ в размер на 32 675лв., от която декларирани са само 3 000лв. Субсидията е облагаем доход поради това, че не фигурира в изчерпателното изброяване на необлагаемите доходи, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Носнователно е възражението за изтекла давност за установените задължения за този данъчен период. На основание чл.171, ал.1 публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Този срок започва да тече за задълженията на 2014г. на 01.01.2016г.По чл.172, ал.1, т.1 ДОПК, давността спира, когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година. Заповедта за възлагане на ревизията е връчена на 13.11.2020г., когато са изтекли 4 години, 11месеца и 12 дни. До 13.11.2021г. би продължило спирането на давността, междувременно на 18.06.2021г. е издаден РА. По чл.172, ал.2 ДОПК давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане, което в случая значи, че от 18.06.2021г. започва да тече нова петгодишна давност. По касационната жалба на ДДОДОП. Жалбата е неоснователна. Данъчната основа за облагане за данъчен период 2014г. в потвърдената по административен ред част на РА е определена като сбор от получени суми по трудово правоотношение, получена субсидия от ДФЗ и недостиг в размер на 22 003,58лв. на парични средства за покриване на установените през този данъчен период разходи. С вариант втори на експертното заключение, прието при първото разглеждане на делото от АССГ е установено, че такъв недостиг не е налице, независимо, че началното салдо на наличните парични средства на РЛ към 01.01.2011г. е в размер на 4 713,83лв. (както поддържат приходните органи). Заключението е прието в откритото съдебно заседание на 29.03.2022г. в отсъствието на процесуален представител на ответника в първата инстанция и при липса на оспорване, както правилно е приел и първоинстанционният съд. При това обосновани са фактическите извод на съда за основание за намаление на определената данъчна основа със сумата на недоказания недостиг и съответно - за намаление на данъчните задължения за 2014г. По изложените съображения, първоинстанционното решение подлежи на отмяна само в частта, с която е отхвърлена жалбата на ревизираното лице против РА, в частта му на установените данъчни задължения за 2011г., като вместо него в тази част следва да се постанови решение по същество, с което РА в тази част бъде отменен поради изтекла абсолютна погасителна давност, а в останалата част първоинстанционното съдебно решение следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл първо и чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение