Решение № 6239 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10747/2017 г.

Решение № 6239 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10747/2017 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на А. М. от [населено място] срещу заповед № 8121 К-5442/19.06.2017 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност на заповедта, като издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушения на материалния закон - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 АПК. Моли за отмяната на административния акт и присъждане на разноски по делото. Ответната страна - Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и поддържа становище за законосъобразност на оспорената заповед. Върховният административен съд, в настоящия състав, като взе предвид представените по делото писмени доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Със заповед № 8121 К-5442/19.06.2017 г. на министъра на вътрешните работи, на А. М. - разузнавач в сектор "Противодействие на икономическата престъпност" в отдел "Криминална полиция" при ОДМВР -В. е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца за извършено нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се следното: На 03.12.2016 година, на територията на ОДМВР - В. е проведена специализирана полицейска акция по линия "Акцизи", на която инспектор Маринов е бил ръководител. В хода на операцията е възникнала необходимост да бъде извършено процесуално-следствено действие в условията на неотложност, в имот, обитаван от извършителя и такъв, посетен по-рано през деня от него. Като ръководител на групата Маринов е предприел действия за създаване на организация и сформиране на следствено-оперативна група, като е позвънил в Оперативната дежурна част с искане за осигуряване на разследващ полицай. Осигурен е разследващия полицай Г. Г. от Районно управление в отдел "Разследване", който е бил дежурен на посочената дата. Същият се явил в сградата на ОДМВР - В. и по искане на Маринов се качил на петия етаж, където в коридора между Георгиев и Маринов възникнал спор, прераснал в сбиване помежду им. Двамата служители си разменили обидни реплики, след което си нанесли удари, които им причинили болки и страдания. Административнонаказващият орган /АНО/ е приел, че с действията си Маринов е нарушил императивните разпоредби на т. 13, б. "м" и т. 67 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР: "недопускане на тормоз на работното място - не допуска и не толерира деяния спрямо колега, с които причинява физически и/или психическа болка, заплаха, причиняване на уплах и/или страдание" и "в отношенията между държавните служители не се допуска поведение, окачествено като тормоз от психически, физически, сексуален и всякакъв друг характер". Извършените от жалбоподателя нарушения са квалифицирани от ДНО като такива, които представляват нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР "неспазване на правилата на Етичния кодекст за поведение на държавните служители в МВР", за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 12 ЗМВР "нарушаване на етичните правила на поведение на държавните служители в МВР", за които се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "порицание". Дисциплинарното производство е образувано със заповед № 8121 К-2643/14.02.2017 година на министъра на вътрешните работи, с която Маринов е запознат на 16.02.2017 година. На същата дата му е връчена и покана за даване на писмени обяснения. На 13.04.2017 година е изготвена обобщена справка от назначената комисия, с която жалбоподателят се е запознал лично на 13.04.2017 година. Към обобщената справка са приложени особени мнения на членовете на комисията М. Г. и Ц. Ц.. Маринов е отбелязал върху справката, че на 05.06.2017 г. се е запознал с материалите от дисциплинарното производство. На 20.02.2017 година Маринов е депозирал писмени обяснения. На 03.04.2017 г. Маринов е депозирал допълнителни писмени обяснения. На 14.04.2017 година служителят е депозирал писмени обяснения във връзка с изготвената справка. На 18.04.2017 г. е изготвено становище до министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание за дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 200, ал. 1, т. 12 ЗМВР. Служителят е поканен за даване на писмени обяснения с покана рег. № 8121 р-11779/26.05.2017 г., връчена на служителя на 05.06.2017 г., както и покана за запознаване с материалите по дисциплинарното производство. В обясненията си Маринов твърди, че не е ставал причина за словесни спорове с колегата си и че не му е нанасял удари. Дисциплинарното производство е завършило с издаването на обжалваната в настоящето производство заповед № 8121 К-5442/19.06.2017 г. на министъра на вътрешните работи, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. При така обсъдените доказателства по делото, настоящият състав обосновава следните правни изводи: Заповедта е издадена от компетентен орган съгласно чл. 204, т. 1 ЗМВР - министърът на вътрешните работи, или определено от него длъжностно лице от състава на министерството, който налага всички наказания по чл. 197 за държавните служители на висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности и за стажантите за постъпване на изпълнителски длъжности, без наказанието "уволнение" за главния секретар на МВР. Същата е постановена в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Спазена е разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, съгласно която "дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта". При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно разпоредбата на чл. 205, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното производство се образува при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител. В ал. 2 на същата норма е предвидена възможност за участие на държавния служител в дисциплинарното производство самостоятелно или чрез посочен от него друг служител на МВР. Дисциплинарното производство е образувано със заповед № 8121 К-2643/14.02.2017 година на министъра на вътрешните работи, с която Маринов е запознат на 16.02.2017 година. На същата дата му е връчена и покана за даване на писмени обяснения. На 20.02.2017 година Маринов е депозирал писмени обяснения, а на 03.04.2017 г. Маринов е депозирал допълнителни писмени обяснения. Същият е запознат лично и с всички останали материали и доказателства по преписката, обсъдени по-горе: с резултатите от обобщената справка, така и с предложението до административнонаказващия орган, като е дала писмени обяснения по тях. Маринов не е представил доказателства, които да оспорят фактическите констатации, съдържащи се в административната преписка. Поради това правото му на защита не е нарушено. Настоящият състав приема, че са спазени сроковете за налагане на дисциплинарното наказание, предвидени в чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, който гласи че дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. По аргумент от нормата на чл. 196, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното нарушение е открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а нарушението е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарнонаказващ орган. В конкретния случай нарушението е извършено на 03.12.2016 г., материалите от проверката са постъпили при дисциплинарнонаказващия орган на 21.04.2017 година, а заповедта е издадена на 19.06.2017 година, поради което са спазени както двумесечния срок от узнаването, така и едногодишния от извършването на нарушението. Оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалноправните норми на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР "неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР", и на чл. 200, ал. 1, т. 12 ЗМВР "нарушаване на етичните правила на поведение на държавните служители в МВР, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "порицание". Правилно ДНО е приел, че деянието на Маринов следва да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Цитираната разпоредба от ЗМВР предвижда, че дисциплинарната отговорност на служителите на МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл. 194, ал. 2 от ЗМВР и се изразяват в: 1. Неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на Министъра на вътрешните работи, Заместник-министрите и Главния секретар на МВР, и на преките ръководители; 2. Неизпълнение на служебните задължения; 3. Неспазване на служебните правомощия и 4. Неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушението, което не съответства на дължимото по закон поведение на държавен служител от МВР. Неизпълнението по т. 4 е правното основание, на което е издадена оспорената заповед. Направените оплаквания от жалбоподателя, че не е извършил нарушение на етичните правила, тъй като е бил обиждан и нападан от разследващия полицай Георгиев, са неоснователни. Доказателствата, приложени към административната преписка установяват по безспорен начин, че между двамата служители е имало взаимни обиди, както и че имат наранявания по лицето, съгласно представените медицински удостоверения и приложените снимки. Посочените наранявания, довели до болки и страдания, сочат за извършване на физически действия както от страна на жалбоподателя, така и от Георгиев. Ирилевантно за спора е наличието на афект от нанесените му обиди от страна на Георгиев, предвид задълженията на държавния служител от МВР да спазва етичните правилата за поведение по време на изпълнение на служебните си задължения спрямо колегите си. ДНО е изпълнил и задълженията си по чл. 206, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР, като е оценил всички събрани доказателства - т. е. цялостната негова дейност в системата на МВР, последиците от деянието, като е определил правилно вида и размера на дисциплинарното наказание така, че да съответства на извършеното нарушение. Обсъдени са и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, вината и цялостното поведение на държавния служител по време на неговата служба. С оглед на тези обстоятелства е наложен минималния предвиден размер на предвиденото наказание "порицание". Предвид на изложеното, оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, разпоредбите на материалния закон и неговата цел. Същата е законосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена. Разноски от ответника не са претендирани, поради което такива не се присъждат в негова полза. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение