Решение № 14720 от 27.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7903/2020 г.

Решение № 14720 от 27.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7903/2020 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда", подадена чрез пълномощник, против решение № 88 от 27.03.2020 г. по адм. д. № 430/2019 г. на Административен съд - Смолян, с което съдът е отменил, по жалба на Община Доспат, негово решение от 17.09.2019 г. за определяне на финансова корекция. Според касационния жалбоподател решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва единствения правен извод на съда за отсъствие на фактически основания за издаване на акта, които да обосноват посочените от органа нарушения, квалифицирани като като нередност, за която е определена финансова корекция. Твърди, че съдът не е обсъдил в съвкупност релевантните за спора факти и обстоятелства, изложени от органа, и е достигнал до неправилен правен извод. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора или връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Ответникът Община Доспат, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че между страните е сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма "Околна среда 2014-2020" по процедура за директно предоставяне "Комбинирана процедура за проектиране и изграждане на компостиращи инсталации и инсталации за предварително третиране на битови отпадъци", по която Община Доспат е водеща община, заедно с общините Сатовча, Девин, Борино и Сърница, за изпълнение на проект "Проектиране и изграждане на компостираща инсталация и на инсталация за предварително третиране на битови отпадъци за нуждите на общините от РСУО Доспат", с включени осем дейности. Във връзка с изпълнението на договора бенефициерът Община Доспат е провел процедура за възлагане на обществена поръчка по Закона за обществените поръчки с предмет "Изготвяне на комплексен доклад за оценка на съответствието на работните инвестиционни проекти за компостираща инсталация за разделно събрани зелени отпадъци, инсталация за предварително третиране на смесено събрани битови отпадъци и довеждаща инфраструктура, обслужваща нуждите на РСУО Доспат и осъществяване на независим строителен надзор на проекта". С оспореното пред първоинстанционния съд решение ръководителят на УО на ОПОС е приел, че при провеждане на процедурата възложителят е допуснал нарушения на чл. 107, т. 1 и чл. 107, т. 2, б. "а" ЗОП, които са квалифицирани като нередности по т. 14 от Приложението по чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата), за които е определена финансова корекция 25% от стойността на допустимите разходи по сключения с изпълнителя договор. Административният орган е приел, че бенефициерът е допуснал нарушение и на чл. 58, ал. 1 ППЗОП, вр. с чл. 70, ал. 1, т. 2 и чл. 2, ал. 1 ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 15 от Приложението към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, за което е определил финансова корекция 10% от допустимите разходи по сключения с изпълнителя договор. Въз основа на изложените констатации, с решението е определил една финансова корекция от 25% от стойността на допустимите разходи по сключения с изпълнителя договор. С обжалваното решение първоинстанционният съд е разгледал подробно становищата на страните, изброил е доказателствата по административната преписка и е пресъздал съдържанието на относимите към спора доказателства. След тяхното изложение, без да ги подложи на анализ, е приел от правна страна, че решението е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ във в вр. с чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК - не са посочени конкретните фактически основания, въз основа на които издателят на акта е квалифицирал допуснатите от бенефициера нарушения. Като е приел оспорения акт за незаконосъобразен, АС - Смолян го е отменил и е изпратил преписката на ръководителя на Управляващия орган за ново произнасяне. Решението е неправилно. Първоинстанционният съд правилно е приел, че решението е издадено от компетентен орган - главния директор на Главна дирекция "Оперативна програма "Околна среда" в Министерството на околната среда и водите, който със заповед № РД-ОП-13/7.02.2018 г., изменена със заповед № РД-ОП-76/7.08.2018 г., е оправомощен от министъра на околната среда и водите да изпълнява функциите на ръководител на Управляващия орган. Мотивирал е извод, че оспореното решение е издадено в законоустановената форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Този извод противоречи както на съдържанието на оспореното решение, така и на доказателствата по делото. Административният акт съдържа фактически основания. Трите, установени от органа, нарушения са изписани фактически в три точки (стр. 2 от решението) и е определена правната им квалификация. Конкретните факти и обстоятелства за всяко едно от нарушенията се съдържат в подробните констатации, обективирани в писмо изх. № 2-002-0001-2-629/30.08.2019 г. на УО на ОПОС, на което издателят на акта се е позовал в титулната част на решението и което е приложено по делото на АС - Смолян (стр. 1658, том IX). Безспорно, оспореното решение на ръководителя на УО на ОПОС е индивидуален административен акт. За да бъде един административен акт законосъобразен, следва да е мотивиран, да съдържа фактически и правни основания за издаването му. Изискването за мотивиране на акта означава той да съдържа конкретни съображения - фактически и правни. Освен конкретни, тези съображения трябва да бъдат и напълно относими към материалното право. Мотивите са задължителен реквизит на административния акт и съставляват изложение на направените от административния орган разсъждения по фактите и обстоятелствата от значение за случая. Неизпълнението на изискването на чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК винаги е основание за отмяна на акта, доколкото без наличието им не е възможна проверка за съществуването на фактите, послужили като основание за издаване на акта, а оттук и на законосъобразността му. Мотивите на административния акт могат да бъдат изложени не само в него, но и в друг предхождащ документ, към който акта препраща и който се намира в административната преписка. Ако административният акт е издаден на основание на надлежно служебно съставени подготвителни документи, изложените в тях съображения са такива и за издаването на самия акт, т. е. негови мотиви. В този смисъл са ППВС № 4/1976 г., т. 7; ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС и ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС, както и константната съдебна практика. В случая конкретните фактически установявания на органа са изложени в цитираното в решението писмо, издадено от ръководителя на УО в хода на производството пред административния орган и адресирано до бенефициера. Ето защо изводът на административиня съд е неправилен. При постановяване на решението си съдът следва да установи фактическата обстановка въз основа на анализ на събраните доказателствени средства. Съгласно чл. 12 ГПК, вр. с чл. 144 АПК съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, а съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК съдът основава решението си върху приетите за установени обстоятелства по делото и върху закона. В конкретния случай Административният съд - Смолян не е извършил анализ на установените от органа факти и преценка на правните му изводи по приложението на закона. Съдът не е извършил пълна и всеобхватна преценка на фактическите установявания на органа, които не е подвел и анализирал при правилно определена правната квалификация на нередностите, което от своя страна е свързано със законосъобразността на оспорения административен акт. При това положение настоящата съдебна инстанция не може да извърши проверка на направените от органа изводи. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно, нарушава правото им да се защитят срещу фактите по спора, тъй като същите не са отнесени към съответната им законова уредба. Горното обосновава извод за неправилност на съдебното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Затова съдебният акт следва да бъде отменен и делото - върнато на друг състав на първоинстанционния съд за ново разглеждане. При новото разглеждане съдът следва да установи фактите във връзка с издаването на оспорения административен акт и при установена фактическа обстановка, подведена под приложимите правни норми, да формира правните си изводи. За пълнота съдебният състав следва да посочи, че неправилно съдът е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, тй като производството пред ръководителя на УО не е започнало по инициатива на адресата на акта, за да има административният орган задължение да се произнесе. Воден от горното, Върховният административен съд