Решение № 1193 от 10.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4702/2007 г.

Решение № 1193 от 10.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4702/2007 г., V г. о., докладчик съдията Елса Ташева Производството е по чл. 218а, във връзка с чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.), образувано по касационната жалба на К. К. А. от гр. Р. срещу решение № 55/03.05.2007 г. по гр. дело № 1092/2006 г. на Р. окръжен съд. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, затова се настоява за отмяната му. Ответницата по касационната жалба М. Б. Б. от гр. Р. изразява становище за нейната неоснователност и моли да се остави без уважение. Касационната жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 1 и 2 ГПК (отм.), но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: за да отмени първоинстанционното решение № 142/18.07.2006 г. по гр. дело № 1853/2005 г. на Р. районен съд в частта, с която е отхвърлен иска за обявяване нищожността на прикрития договор за дарение на недвижим имот, представляващ апартамент х в гр. Р. както и иска по чл. 108 ЗС и вместо това да постанови решение, с което е обявил нищожността на договора за дарение и уважил иска за ревандикиране на имота, предмет на същия договор, въззивният съд е обосновал по-различни правни изводи за основателност и доказаност и на двата иска, предявени от М. Б. срещу К. А. Констатирано е по делото, че с нот. акт № 196/2004 г. Б. Г., наследодател на ищцата и представляван от пълномощника си К. А. на ответника, е продал собствения си апартамент Х, гр. Р. на К. А. (син на пълномощника му) за сумата 17 206 лева (данъчната оценка на имота), сума за която неговият пълномощник е заявил, че е получена от продавача. Ответникът К. А. е изразил становище, че всички действия по продажбата, включително заплащане на цената и таксите са извършени от баща му, като пълномощник на продавача и той, като купувач не е знаел нищо за паричните взаимоотношения между тях. Обсъдени са показанията на разпитаните свидетели, включително и тези на пълномощника по сделката К. А. (бащата на ответника) и е мотивиран извод, че купувачът по сделката не е платил цената, посочена в нотариалния акт, въпреки волята на упълномощителя за нейната възмездност. Сделката е привидна и следва да се прогласи нейната нищожност, съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД, в какъвто смисъл се е произнесъл и първоинстанционният съд. Приемайки, че симулативната сделка прикрива действителната воля на участниците в нея, изразяваща се в договор за дарение извън обема на упълномощителния договор, въззивният съд е изложил съображения за нищожност и на прикритата сделка, защото представителят на продавача е действал във вреда на представлявания, заедно с третото лице-купувач и син на пълномощника. В тази връзка е обсъден обема от правомощия, с които пълномощникът е бил упълномощен от продавача и в който обем отсъстват извършване на действия с процесния имот, освен стопанисване и управлението му както и продажбата му, на когото намери за добре, при цена каквато договори и да получи договорената продажна цена, като изрично е посочено, че упълномощителя си запазва правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху имота. Налице е отклонение от поръчката, което води до действие във вреда на представлявания и това действие, съгласно чл. 40 ЗЗД не го обвързва. След като договарянето е във вреда на представлявания, съдът е приел, че на това основание сделката е нищожна. Уважаването на иска за нищожност на дарението е мотивирало решаващия съд да приеме и предпоставките за уважаване на иска за ревандикиране на имота, чийто собственик е ищцата, като единствен наследник на своя баща Б. Г. и който се владее от ответника без правно основание. Въззивното решение е правилно, защото е съобразено с материалния закон и правните изводи са обосновани при изяснена фактическа обстановка. Неоснователен е касационният довод, че съгласно пълномощното от 10.12.2004 г. в обема на правомощията на пълномощника се включвали всякакви правни действия, включително и извършването на привидни сделки. Видно от съдържанието на приложеното по делото пълномощно правните действия, с които е упълномощен К. А. по отношение на собствения недвижим имот на упълномощителя, описан подробно по местонахождение, са конкретно изброени и изразяващи се в стопанисване и управление на конкретния имот, както и неговата продажба, на когото намери за добре, при цена, каквато договори, а условието за извършване на продажбата е "като си запазвам правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху имота, да получи договорената продажна цена". Неоснователен е касационният довод, че сделката покупко-продажба е действителна, защото отсъствали доказателства, че прикрива дарение. Действията, за които е бил упълномощен пълномощника К. А. са конкретни за недвижимия имот. Уточнено е, че са възмездни. Уточнено е, че упълномощителят ще получи договорената продажна цена. В тежест на касатора е да докаже, че е платил договорената цена, с оглед на възражението си за действителност на сделката покупко-продажба и волята на страните за правните й последици. Твърдението на касатора, подкрепено от показанията на неговия баща и пълномощник по сделката, че не бил информиран за облигационните отношения между пълномощника неговия баща и упълномощителя (продавач по сделката), с оглед на родствените им отношения вече предполага неговата недобросъвестност. За приложението на чл. 40 ЗЗД ще е достатъчно касаторът (като трето лице) да е знаел, или да не е могъл да не знае за увреждането на упълномощителя. Налице е особена тежка правна форма на увреждането на упълномощителя, защото представителят вместо да сключи възмезден договор, обвързан от правата му по пълномощието от 10.12.2004 г., е извършил безвъзмездно разпореждане с имота, без съответна насрещна престация. В този смисъл правните изводи за основателност и доказаност и на двете претенции, които въззивният съд е уважил, след отмяната на неправилното първоинстанционно решение в тези му части, се споделят изцяло от касационния съд, който остави без уважение неоснователната касационна жалба и