Решение № 9578 от 23.9.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11747/2020 г.

ВАСВторо отделение23.09.2021 г.

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 4417/03.08.2020 г. по адм. дело 13110/2019 г. на Административен съд София-град.ОСЪЖДА В. Георгиев, ЕГН [ЕГН], да заплати на М. Григоров, ЕГН [ЕГН], разноски за касационната инстанция в размер на 300 (триста) лева.ОСЪЖДА В. Георгиев, ЕГН [ЕГН], да заплати на П. Григорова, ЕГН [ЕГН], разноски за касационната инстанция в размер на 300 (триста) лева.

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. В. Георгиев оспорва Решение 4417/03.08.2020 г. по адм. дело 13110/2019 г. на Административен съд София-град, с което е отменена издадена по негово заявление Заповед 18-8905/28.08.2019 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър - София за одобряване на изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на основание чл. 54, ал. 4 във връзка с чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, състоящо се в нанасяне на поземлен имот с идентификатор 68134.1007.2519, с площ 11 кв.м., без данни за собственост, както и промяна в границите на съществуващи обекти - поземлен имот с идентификатор 68134.1007.610, собственост на В. Георгиев, с площ от 728 кв.м. става 726 кв.м. след промяната, и поземлен имот с идентификатор 68134.1007.615, собственост на Н. Георгиева и З. Георгиев, с площ от 479 кв.м. става 470 кв.м. след промяната. Ответниците М. Григоров и П. Григорова, чрез процесуалния им представител адв. Л. Казанлиев, в писмен отговор оспорват жалбата и претендират разноски, началникът на СГКК София не взема участие в касационното производство. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Не се споделят касационните оплаквания за недопустимост на решението поради липсата на сезираща административния съд жалба. Действително, първоинстанционното производство е образувано по възражение срещу извършеното изменение, подадено до АГКК, но същото с разпореждане на съда от 27.11.2019 г. е оставено без движение с указания да се уточни адресирана ли е жалба до съда и да се посочи кой съд, в какво се изразява незаконосъобразността на оспорената заповед и да се конкретизира искането към съда. В изпълнение на указанията оспорващите са представили в съда уточнителна молба, в която изрично са заявили, че възражението следва да се приеме за адресирана до съда жалба срещу заповедта и са отстранили останалите констатирани нередовности по оспорването. При установената от чл. 54, ал. 6 ЗКИР съдебна обжалваемост на заповедите за отстраняване на непълнота или грешка в кадастъра и изричното несъгласие с разпореденото изменение, може да се изведе заключението за съществуваща воля за оспорване на акта, независимо от неточното или непрецизното й изразяване. Затова съмнението дали възражението представлява всъщност проява на воля за съдебно обжалване процесуално законосъобразно е преодоляно от съда по реда на чл. 158 вр. чл. 150 АПК за проверка на редовността на оспорването. От друга страна, жалбоподателите в първоинстанционното производство не са надлежно уведомени за издаването на заповедта и дори за момент на съдебно оспорване да се приеме подаването на уточняващата молба/жалба, същата по хипотеза не е и просрочена. С оглед на горното, съдът е бил редовно и допустимо сезиран и постановеното от него решение не е засегнато от касационното основание по чл. 209, т. 2 АПК. Заинтересовани от изменението на кадастъра по смисъла на чл. 54, ал. 4 във връзка с § 1, т. 13 ДРЗКИР са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, чиито права са засегнати от изменението. За тяхната легитимация е достатъчно доказването на титулярство на вещно право с нотариален или друг заместващ го акт, удостоверяващ права върху засегнат от изменението обект на кадастъра. Тези актове са първични източници на информация за права и следва да бъдат зачетени като ползващи се с предимство пред вписванията в кадастралния регистър, чиято достоверност се презумира и подлежи на опровергаване - чл. 2, ал. 5 ЗКИР. Следователно, от значение за правното положение на Григорови не е дали те са били вписани в кадастралния регистър към датата на заповедта или към сезирането на съда, а дали към меродавния момент са били носители на право на собственост или на друго вещно право върху имот от обхвата на промяната в КК. Според твърденията им, те са собственици на засегнат от изменението ПИ с идентификатор 68134.1007.615 по КК на гр. София. Преценката на съда, обуславяща извода му относно качеството на заинтересовани страни, се свежда до проверка легитимират ли се оспорващите с редовен от външна страна и удостоверяващ правото им на собственост акт и дали има идентичност между обекта на правото и поземления имот, предмет на изменението. В случая са изпълнени и двете условия по делото е представен Нотариален акт за покупко-продажба 200, том I, рег. 3475, дело 190/2000 г. с приложени към него скици и геодезическо заснемане, допълнително изясняващи разположението на имота като отговарящ на този с идентификатор 68134.1007.615. Съгласно чл. 54, ал. 2 ЗКИР отстраняването на грешки и непълноти в кадастъра, когато е налице спор за материално право, се извършва след решаването му по съдебен ред. Разпоредбата визира производство пред гражданския съд, чието влязло в сила решение, заедно с изготвен от правоспособно лице по кадастър проект, е основание за изменение на КК по реда на чл. 53а, т. 1 ЗКИР. Достатъчно за проявлението на спора е противоречието в позициите на насрещните страни относно правата върху частта от ПИ 615, за която е одобрено изменението, при противопоставими актове за собственост. Съществуването на тази отрицателна материалноправна предпоставка е основание административният орган да се произнесе с акт-отказ по заявената промяна, а отменящото заповедта съдебно решение е правилно. Ирелевантни за крайния изход на делото са доводите на касатора за липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила или на изискванията към формата на заповедта. Евентуалната им основателност не би променила формираното вече заключение за материалната незаконосъобразност на акта и съответно неговата отменяемост. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение - чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК. При този резултат от спора пред касационната инстанция, в полза на своевременно заявилите претенции за разноски ответни страни ще бъде присъдено адвокатско възнаграждение в доказания му размер. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение