Решение № 11329 от 5.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7127/2010 г.
ВАСПетчленен състав05.10.2010 г.докладчик Ваня Пунева
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ молбата, подадена на основание чл. 239, т. 1 от АПК от Недялко Йотков Недялков от град София, за отмяна на влязлото в сила определение от 22.05.2008 г., постановено по адм. дело № 6283/2007 г. на Административен съд - София-град. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 11329 от 5.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7127/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ваня Пунева Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Недялко Йотков Недялков от град София, за отмяна на влязлото в сила определение от 22.05.2008 г., постановено по адм. дело № 6283/2007 г. на Административен съд - София-град, с което прекратено производството по делото. Определението е оставено в сила с определение № 12683 от 24.11.2008 г. постановено по адм. д. № 12255/2008 г. на Върховния административен съд. В допълнителна молба от молителя, като основание за отмяна е посочил разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК - "когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната", а именно узнаването на 18.03.2010 г. за съществуването на подадени декларации от собственици на апартаменти от квотата на "Градостроител" АД. Развива и съображения за неправилност на определението, тъй като не е приложена към преписката му молбата до административния орган на основание на която е образувано производството. Ответникът - Кмета на Столична община, не се представлява и не е взел становище по молбата за отмяна. Върховният административен съд, като взе предвид представените по делото доказателства, намира за установено следното: Молбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 240 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От доказателствата по делото се установява, че с определение от 22.05.2008 г., постановено по адм. дело № 6283/2007 г. на Административен съд - София-град, чиято отмяна се иска, е прекратено производството по делото. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че за административния орган не е било налице задължение за произнасяне по молбата на молителя и затова не е налице мълчалив отказ, който да подлежи на съдебен контрол. Приел е още че целта която преследва жалбоподателя е свързана със защита на негови материални права, произтичащи от правото му на собственост върху ап. № 42 и наличието на вреди от неизпълнение на договорни отношения с "Градостроител" ЕАД по повод прехвърляне на собствеността. Определението е оставено в сила с определение № 12683 от 24.11.2008 г. на Върховния административен съд. Отмяната по реда на чл. 237 - 249 от АПК е извънинстанционно средство за контрол върху влезли в сила съдебни решения, както и за защита срещу влезли в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в чл. 239 АПК от т. 1 до т. 6 включително. Самостоятелно основание за отмяна е и това по чл. 246 АПК - от трети лица, за които решението има сила, макар и да не са били страни по делото. В случая, като основание за отмяна е посочено това по чл. 239, т. 1 от АПК, според което, актът подлежи на отмяна, когато "се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната". Като "ново писмено доказателство" по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК се сочат подадените декларации нотариално заверени на други собственици на апартаменти, с които те са декларирали, че СМР в собствените им апартаменти са извършени качествено. Както се посочи нормата на чл. 239, т. 1 от АПК предвижда отмяна на влязло в сила определение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Следователно, визира се непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като определението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В конкретния случай, сочените като ново обстоятелство - декларации не съставляват ново писмено доказателство по смисъла на разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК. Те не са от значение за самото спорно право, т. е. не са от съществено значение за делото, което е прекратено тъй като исканията на молителя са свързани с установяване на негови права произтичащи от гражданско правоотношение, което е извън компетентността на административните съдилища. Във връзка с възражението че не е представена по преписката молбата му въз основа на която е започнало производството следва да се отбележи, че то е неотносимо към производството за отмяна по реда на чл. 237 от АПК на посоченото от молителя основание. Освен това със заявление от 28.02.2008 г. подадено от молителя административната преписка е попълнена точно с молбата и пощенската обратна разписка за изпращането и до административния орган (л. 41 от делото). С оглед изложеното Върховният административен съд, в настоящия състав намира, че не са налице основанията по чл. 239, т. 1 от АПК за отмяната на влязлото в сила определение поради което молбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховния административен съд - петчленен състав,