Решение № 6579 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8184/2018 г.

Решение № 6579 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8184/2018 г., IV о., докладчик председателят Татяна Хинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), представлявана от нейния председател, срещу решение № 3555/29.05.2018 г., постановено по адм. дело № 2115/2018 г. от Административен съд С.-град, Т. отделение, 11 състав. С касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебния акт и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – "ЧЕЗ Разпределение България" АД, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва подадената жалба като неоснователна. Иска обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Не претендира разноски.

Заинтересованата страна – "Косаня" ЕАД – редовно призован, не изразява становище.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон, поради което не подлежи на касационна отмяна.

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че в Комисията за енергийно и водно регулиране е постъпило на 06.12.2017 г. писмо от изпълнителния директор на "Косаня" ЕАД, с което дружеството, след като заявява, че е ползвател на електроразпределителната мрежа на "ЧЕЗ Разпределение България" АД за обекти: "Складова база" гр. М., ул. "П. А." № 39, с абонатен номер 77600055 и мотел "Рай" в гр. О., с абонатен номер 77600035, е поставило пред Комисията въпрос: "Трябва ли да заплаща такса пренос през мрежа ниско напрежение, при положение, че трансформаторите и мрежата ниско напрежение са негова собственост. " Уточнява, че меренето на ел. енергията е на страна на ниското напрежение. Клиентът информира КЕВР, че спорът за част от периода е отнесен за решаване по съдебен път, но още няма решение на СРС. П. е за установено, че няма конкретно искане до административния орган за премахване на установено от електроразпределителното дружество задължение на потребителя за изтекъл период, по-скоро се иска тълкуване на закона. Комисията, след като квалифицирала горепосоченото писмо като жалба и е образувала административно производство по реда на чл. 22, ал. 1, т. 1 от Закона за енергетиката, е постановила решение № Ж-48/24.01.2018 г., с което на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 от Закона за енергетиката, във връзка с чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, дава на "ЧЕЗ Разпределение България" АД следните задължителни указания:

1. В десетдневен срок от получаване на решението "ЧЕЗ Разпределение България" АД да анулира всички начислени суми за пренос през разпределителна мрежа НН за обектите на "Косаня" ЕАД от 01 януари 2014 г. до настоящия момент, което по същество представлява налагане на принудителна административна мярка.

2. В тридневен срок от изпълнение на указанията по т. 1 "ЧЕЗ Разпределение България" АД да информира КЕВР.

Установено е, че относно дължимостта на таксата за пренос за периода януари - декември 2013 г. "Косаня" ЕАД е завело гражданско дело срещу "ЧЕЗ Разпределение България" АД, тъй като трансформаторите и мрежата НН, посредством която е осъществено присъединяването на обектите са собственост на "Косаня" ЕАД.

За да отмени обжалваният административен акт съдът е приел, че същият е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон.

Решението е правилно.

При правилно установена фактическа обстановка съдът е извел правилни и законосъобразни правни изводи за основателност на подадената жалба.

Видно от данните по делото от страна на изпълнителния директор на "Косаня" ЕАД до КЕВР е изпратено конкретно запитване, а именно: "Трябва ли да заплащам такса пренос през мрежа НН (ниско напрежение), при положение, че трансформаторите и мрежата НН са моя собственост. Меренето на ел. енергия е на страна НН. " Така формулираното искане не сочи валидно сезиране на специализирания колективен орган с жалба, а представлява искане за отговор на правен въпрос - извършване на консултация, която по съществото си представлява искане за извършване на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "г" от ДР на АПК. Ето защо не се споделят твърденията на касатора, че същият се е произнесъл с административен акт след направено валидно сезиране с жалба.

Предвид липсата на валидно сезиране с жалба на първо място, по арг. от чл. 24, ал. 1 от АПК, административният орган се е произнесъл с издаване на административен акт без да е било налице искане за издаване на такъв от страна на заинтересованото лице и без да е била налице възможност за служебно иницииране на производството, с което са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

По смисъла на чл. 22, ал. 1, вр. ал. 5 от Закона за енергетиката Комисията за енергийно и водно регулиране следва да даде задължителни указания в случаите в които пред нея е подадена жалба и същата е приета за основателна. Предвид липсата на надлежно сезиране с жалба, както се каза по-горе, липсват предпоставките на чл. 22, ал. 1 от ЗЕ, поради което административният акт се явява издаден в нарушение на материалния закон.

Освен това следва да се подчертае, че КЕВР е приела за разглеждане по реда на чл. 22, ал. 1 от ЗЕ отправеното запитване, въпреки, че в него е посочено, че спорът е предмет на разглеждане пред Софийски районен съд. Произнасянето в този случай е в противоречие с цялостната практика на Комисията, която в редица свои решения приема, че е недопустимо да разглежда жалби на потребители срещу лицензианти, при данни, че спорът се разглежда от съд.

На следващо място обоснован е изводът на съда, че актът с който се е произнесла КЕВР не дава задължителни указания по прилагането на закона, каквото е правомощието има по чл. 22, ал. 5 от ЗЕ, а се произнесла с акт, с който е разпоредила анулиране на всички начислени суми за пренос през разпределителната мрежа НН за обекти на "Косаня" ЕАД, считано от 01.01.2014 г. до момента на постановяване на оспореното решение. По своето разпоредително действие оспореното решение съставлява акт по чл. 210, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗЕ, тъй като се разпорежда на лицензианта задължително предприемане на конкретни действия в определен срок. По правното си действие оспореното решение съставлява налагане на принудителна административна мярка, тъй като разпорежда предприемане на конкретно действие - анулиране на всички начислени суми за пренос през разпределителната мрежа НН за обекти на "Косаня" ЕАД, считано от 01.01.2014 г. и определя тридневен срок за изпълнение на тези указания. Реда по който КЕВР се произнася с решение за налагане на принудителна административна мярка е този по Г. тринадесета от ЗЕ и този ред не е спазен при постановяване на оспорения акт. Обосновано, в този смисъл, решаващият съд е стигнал до извод за незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено в нарушение на съществени административнопроизводствени правила.

Обоснован е и изводът за материална незаконосъобразност на оспорения акт, като постановен на основание отменен нормативен текст.

С оглед на тези доводи и по мотивите изложени от административния съд, които настоящият състав, на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, приема за законосъообразни и обосновани, решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, заявеното от касационния жалбоподател искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,