Решение № 14313 от 25.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3111/2010 г.
ВАСIII отделение25.11.2010 г.докладчик Таня Куцарова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 74 от 11.01.2010 г., постановено по адм. дело № 3088/2009 г. от Административен съд София-град. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 14313 от 25.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3111/2010 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Н. Лазаров, в качеството му на пълномощник на Евгения Иванова Найденова от гр. София, срещу решение № 74 от 11.01.2010 г., постановено по адм. дело № 3088/2009 г. от Административен съд София-град (АССГ). В жалбата се обосновават твърдения за неправилност вследствие нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, като се иска решаване на спора по същество. Ответникът - Областният управител на област София, чрез процесуалния си представител юрк. Стаменова, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съдът от първата инстанция е провел контрол за законосъобразност на оспорената пред него заповед № РД-15-098 от 26.03.2009 г. на областния управител на област София, с която на основание чл. 80, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) е разпоредено изземването на недвижим имот - частна държавна собственост, представляващ апартамент № 24 в жилищна сграда - бл. 15, ет. 6 в ж. к. "Белите брези", предоставен за управление на Министерството на вътрешните работи (МВР), от фактическата власт на Евгения Иванова Найденова, тъй като същата го обитава в нарушение на разпоредбите на чл. 22, чл. 29 от ППЗДС и на чл. 17, ал. 1 от Наредбата за управление на жилищния фонд на МВР, а също така системно не изпълнява задълженията си, произтичащи от договор за наем с рег. № ДС-1867 от 30.04.2003 г. Съдът, въз основа на събраните с административната преписка и в хода на съдебното производство доказателства, е установил че са налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 80, ал. 1 от ЗДС, поради което е издаден законосъобразен административен акт, от компетентния орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Решението е правилно, същото е постановено в съответствие с приложимата материалноправна норма на чл. 80 от ЗДС. Съдът е обсъдил събраните по делото писмени доказателства, изяснил е фактическата обстановка по делото и е достигнал до правилен извод относно материалната законосъобразност на обжалваната заповед. За приложението на разпоредбата на чл. 80, ал. 1 от ЗДС е необходимо установяване на следните обстоятелства - имотът, предмет на изземване да е държавна собственост, обстоятелство, което не е спорно по делото, същият да се намира във фактическа власт на физическо или юридическо лице и тя да се осъществява без правно основание. в случая по безспорен начин е било установено, че жалбоподателката е била наемател в държавното ведомствено на МВР жилище, в което е била настанена като чл. от семейството на починалия си съпруг, бивш служител на МВР. Последният договор за наем, в който страна като наемател е посочена жалбоподателката е от 9.04.2003 г. и е за срок от три години. Преди изтичане на срока на договора, наемните правоотношения не са продължени със сключване на нов договор, не е налице и възникване на ново наемно правоотношение след изтичане на срока по договора от 2003 г. Понастоящем жалбоподателката обитава държавното жилище без сключен наемен договор. Обстоятелството, че тя също така е служител по трудов договор с МВР би могло да бъде предявено като основание в хипотеза на възникване на наемно правоотношение. В конкретния случай обаче правно основание за осъществяване на фактическата власт на жилището не е налице, което сочи на материална законосъобразност на обжалваната заповед . Като е приел обжалвания индивидуален административен акт за законосъобразен, Административен съд - София град е постановил правилно съдебно решение, което следва да се остави в сила. водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение