Решение № 10721 от 27.08.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5984/2012 г.

Решение № 10721 от 27.08.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5984/2012 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Гларус - Р" ООД, гр. Бургас, ул. "Адам Мицкевич" № 9, ет. 3, представлявано от Красимир Димитров, чрез процесуалният му представител адв. Мосинов срещу акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 13 от 13.01.2011 г. на Съвета за електронни медии (СЕМ), с който на основание чл. 32, ал. 1, т. 18, във връзка с чл. 102 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 1 от Тарифа за таксите за радио- и телевизионна дейност (ТТРТ), във връзка с чл. 162, ал. 2, т. 3 и т. 9 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) е установено публично държавно вземане в размер на 18 123,29 лв., ведно със законната лихва до окончателно изплащане на сумата. В жалбата са развити доводи по съществото на спора, а именно относно незаконосъобразността на акта. Конкретно жалбоподателят се позовава на обстоятелството, че не може да възникне задължение за годишна регистрационна такса за надзор по отношение на него, понеже той не само, че не е осъществявал дейност, която се регулира от СЕМ, но и не е бил уведомен за издаването на двете лицензии. Ответната страна - Съветът за електронни медии, чрез своя процесуален представител юрисконсулт Георгиева, оспорва жалбата, като неоснователна по съображения подробно изложени в писменото становище. Върховният административен съд, седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения: С решение № 15154 от 18.11.2011 г., постановено по адм. дело № 1982/2011 г. по описа на Върховен административен съд, първо отделение е отменен АУПДВ № 13 от 13.01.2011 г на СЕМ, с който на дружеството е определена годишна такса за надзор, за размера над 14391.41 лв., ведно със съответните лихви за периода от 15.02.2010 г. до 31.12.2010 г. и жалбата е отхвърлена в останалата част, като неоснователна. С решение № 6015 от 26.04.2012 г. постановено по адм. дело № 1893/2012 г. по описа на ВАС, петчленен състав е отменено решението на тричленния състав в частта с която е отхвърлена жалбата подадена от "Гларус - Р" ООД. Делото е върнато в тази му част със задължителни указания за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В настоящото производство по реда на чл. 226 АПК, съобразно дадените задължителни указания, следва да се изследва въпроса дали издадените от административния орган две лицензии са връчени на адресата, както и дали има данни за уведомяването му за тяхното издаване и от там да се извърши преценка дали е налице основание за прилагане на чл. 102, ал. 2 от ЗРТ. По делото e безспорно установено, че дружеството е титуляр на лицензия № 441-00362/5.07.2001 г. за радиодейност за територията на гр. Варна и лицензия № 441-00403/26.07.2001 г. за територията на гр. Сливен. От представените доказателства от ответника е видно, че с Протокол от заседание на Общото събрание на съдружниците с дата 23.03.2003 г. (стр. 17 от делото) е обсъден план за развитие през 2003 г., като е взетото решение, което гласи "да се прекратят лицензиите за радиодейност от СЕМ за "Скай радио" Варна и Сливен, поради това, че не могат да се ползват - не са получени лицензии за радиоразпръскване от КРС". От това следва, че дружеството е било уведомено за наличието на двете издадени лицензии. Действително не са представени други доказателства в тази насока, но обстоятелството, че е обсъждано прекратяване на лицензиите е достатъчно за да обоснове извод, че на "Гларус - Р" ООД е било известно издаването на двете лицензии. По делото са представени и писма до министър председателя, председателя на комисията по медиите към НС и председателя на СЕМ, от текста на които е видно, че лицензиите са неизползваеми, защото няма последващи далекосъобщителни лицензии от КРС и по тази причина не са получавани, нито е извършване дейност по тях. Тази кореспонденция също води до извода, че жалбоподателят е бил уведомен за лицензиите. Предвид твърденията, че лицензиите са неизползваеми и при изричното му желание, дружеството е следвало с оглед разпоредбата на чл. 121, ал. 1, т. 4 от ЗРТ, да подаде заявление за прекратяване на лицензиите, което не е направено своевременно. Поради което за процесния период същият има качеството лицензиант. Последното обстоятелство е свързано и с дължимостта на лицензионните такси, които са установени по основание и размер чрез законови и подзаконови норми. При условие, че лицензията не е прекратена или отнета по реда на чл. 121, съответно чл. 122, от ЗРТ, няма законови основания регулирането на отношенията между лицензирания оператор и регулаторния орган да се третират по начин, различен от този установен в закона. Лицензията на дружеството е действаща за процесния период, независимо как и в какъв обем е осъществявана надзорната дейност. Неосъществяването на тази надзорна дейност, не е правно изключващ факт по отношение на визираната в чл. 102, ал. 3, т. 3, б. "а" от ЗРТ за дължимост на годишната такса за надзор върху дейността на лицензирания радио- оператор за спазването на закона и на условията, при които е издадена лицензията. Процесната такса е законосъобразно определена и по размер, като съобразно изложеното е и дължима. Последното обстоятелство следва да бъде обвързано и с чл. 98 от ЗРТ, според който се създава фонд "Радио и телевизия" към СЕМ за финансиране на радио- и телевизионната дейност, като съгласно чл. 102, ал. 1, т. 2 от същия закон средствата в този фонд се набират и от първоначалните, и от годишните лицензионни, съответно регистрационни такси, събирани от СЕМ. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че СЕМ не е осъществявал надзор върху дейността на оператора, поради нейното фактическо нереализиране и от това следва недължимост на таксата. Таксата се дължи за осъществяване на надзор по спазване на условията на радио и телевизионна дейност- чл. 8, ал. 1 от Тарифата, което означава, че за осъществяване на надзора, критерий е наличието на лицензия или регистрация, а крайният момент на осъществяване на този надзор е юридическият факт на прекратяване на лицензията. Посочената такса се дължи за осъществяване на надзор по спазване на условията на радио- и телевизионна дейност, като не следва заплащането/незаплащането на такава такса да се свързва само с предоставянето на "услуга" от СЕМ по надзор върху дейността на оператора, още повече когато същият фактически не осъществява дейност. Лицензирането не се свързва с предоставяне на услуга на физически и юридически лица, а представлява форма на държавно регулиране на дейността на лицензираните оператори. Осъществяваната от СЕМ надзорна дейност, предмет на обсъждане, представлява част от дейността му по чл. 20 от ЗРТ, като времевото й дефиниране е от датата на издаване на лицензия, респ. от датата на решението за регистрация до датата на решението за прекратяване на лицензията, респ. до датата на решението за заличаване на регистрацията. В ЗРТ и Тарифата за таксите за радио и телевизионна дейност /ТТРТД/ не е предвидена възможност, годишните такси за радио и телевизионна дейност да не се заплащат, ако лицензираният оператор фактически не осъществява дейността, за която е лицензиран-аргумент чл. 8, ал. 4 Тарифата. Следва да се има предвид, че СЕМ осъществява надзор върху дейността на всички радио и телевизионни оператори. Критерий за осъществяването на дейност е наличието на лицензия или регистрация. Началният и крайният момент на периода, през който се дължи такса се определят по датата на издаване на лицензията или регистрацията и по датата на решението за прекратяване на лицензията или регистрацията. В случая регистрацията на дружеството е действаща за процесния период, за който са установени публичните държавни вземания, поради което няма законови основания регулирането на отношенията между регистрирания оператор и регулаторния орган да се третират по начин, различен от този установен в закона. Съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК, публични държавни вземания са вземанията за държавни такси, установени по основание със закон, а според ал. 1 от нея, установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон, а ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, което се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Когато в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от ръководителя на съответната администрация. Предвид посочената правна регламентация и фактите по делото следва да бъде прието, че процесният АУПДВ е издаден от компетентен орган за установяване на публични държавни вземания по ЗРТ - годишни регистрационни такси, дължими от лицензиран оператор, за които не е извършил доброволно плащане. Доколкото липсва специален ред за издаването му по ЗРТ, същият е издаден в съответствие с общите правила по АПК. Предвид изложеното се налага изводът, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с материалноправните норми и спазване на административнопроизводствените правила, поради което жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. При тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,