Решение № 11071 от 13.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10026/2019 г.

Решение № 11071 от 13.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10026/2019 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на К. Гаврилов, подадена чрез адв. В. Пенева, против решение № 354/16.07.2019 г. по адм. д. № 462/2018 г. на Административен съд - Монтана в отхвърлителната му част. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и иска да бъде отменено. Претендира заплащането на разноски по делото. Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР - Монтана, редовно призован, не се представлява. В писмено становище по делото оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че жалбата е процесуално допустима, но по същество е неоснователна. Обоснован и в съответствие с доказателствата по делото е изводът на съда, че са налице предпоставките за търсене на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, е длъжен да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, а именно: да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. По отношение претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди, същите се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Правилен и обоснован е изводът на съда, че твърдяната притесненост и изнервеност на ищеца, не се доказва с конкретни проявления, а посещенията при лекар, видно от амбулаторния лист, са свързани с оплаквания, различни от твърдяната "хипертония". Правилно съдът е приел, че показанията на свидетелката не кореспондират с представените медицински документи, както и това, че случилото се е отразило на здравословното му състояние, доколкото същият е имал високо кръвно налягане и преди това. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд - Монтана е образувано по искова молба от К. Гаврилов, чрез адвокат В. Пенева - САК, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове по реда на чл. 203 - 207 от АПК във вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу Областна дирекция на МВР /ОД МВР/ - Монтана, за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на 600. 00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по АНД № 38/2018 г. по описа на Районен съд – Монтана. С исковата молба се претендират и имуществени вреди от отмененото незаконосъобразно Наказателно постановление по АНД № 38/2018 г. по описа на Районен съд – Монтана, представляващи обезщетение от неизплатено трудово възнаграждение в размер на 3681, 28 лева /три хиляди шестстотин осемдесет и един и 28 ст./ поради невъзможност да изпълнява служебните си задължения и неимуществени вреди в размер на 2000 лв., изразяващи се в стрес, притеснение и напрежение от незаконосъобразно отнетото СУ МПС и лишаване от възможността да упражнява служебните си задължения по трудов договор, както и мораторна лихва за периода от 18.04.2018 г. до 17.09.2018 г. в размер на 266, 98 лева, ведно със законна лихва от завеждане на исковата молба. Съдът е осъдил Областна дирекция на МВР – град Монтана да заплати на К. Гаврилов сумата от 300. 00 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди - изплатено в брой адвокатско възнаграждение за осъществена правна защита, съдействие и процесуално представителство, по АНД № 38/2018 г. по описа на Районен съд – Монтана, с влязлото в законна сила Решение № 103 от 26.03.2018 г. по което дело, е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 17-0996-004512/27.10.2017 г. издадено от Началник сектор "Пътна полиция" при ОД МВР – Монтана, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменено НП - 18.04.2018 г. до окончателното й заплащане. Съдът е отхвърлил иска в останалата му част за разликата над 300. 00 лева до пълния претендиран размер от 600. 00 лева. По иска за обезщетение за имуществени вреди съдът е осъдил Областна дирекция на МВР – град Монтана да заплати на Гаврилов сумата от 3681, 28 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от неизплатено трудово възнаграждение, поради невъзможност на ищеца да изпълнява служебните си задължения за периода 01.09.2017 г. до 23.04.2018 г., причинени от заповед за налагане на принудителна административна мярка № 17-0996-000410 от 07.06.2017 год,. издадена от Началник сектор "ПП" при ОД на МВР Монтана, отменена като незаконосъобразна по адм. дело № 435/2017 г. по описа на АС – Монтана, ведно със законната лихва считано от 18.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. По иска за обезщетение за неимуществени вреди съдът е отхвърлил иска на Гаврилов срещу Областна дирекция на МВР – град Монтана за периода от 01.09.2017 г. до 23.04.2018 г., в размер на 2000, 00 лева, причинени от отменена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ № 17-0996-000410 от 07.06.2017 г., издадена от Началник сектор "ПП" при ОД на МВР Монтана по адм. дело № 435/2017 г. по описа на АС – Монтана, ведно със законната лихва от 18.03.2019 г. до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан. Съдът е присъдил направените по делото разноски от ищеца в размер на 817 лв., съобразно уважената част от исковете, като не е уважил направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В мотивите си съдът е приел, че искът за заплащане на адвокатско възнаграждение е основателен, предвид постановеното и влязло в законна сила на 18.04.2018 г. Решение № 103 от 26.03.2018 г. по АНД № 38/2018 г. по описа на Районен съд – Монтана, с което е било отменено издадено против ищеца Наказателно постановление № 17-0996-004512/27.10.2017 г. Съдът е уважил направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от ответника, като е приел, че делото пред Районен съд - Монтана не представлява правна и фактическа сложност, което да обуслови заплащане на адвокатски хонорар договорен в размер на 600. 00 лева и го е редуцирал до минималния размер от 300. 00 лева, предвиден в нормата на чл. 18, ал. 2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Претенцията за неимуществени вреди от ищеца съдът е приел за недоказана и изцяло неоснователна, поради недоказаност на претърпяната вреда и причинната връзка на твърдените вреди с отменената заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0996-000410 от 07.06.2017 г. издадена от Началник сектор "ПП" при ОД на МВР Монтана. Според съда, фактът на оставане без работа, неминуемо води до притеснения на лицето и негативни емоции, доколкото то е поставено в ситуация, в която трудно да покрива ежедневните си разходи, съответно ситуация на неизвестност докога ще е в невъзможност да упражнява трудова дейност, но ищецът не е доказал твърдените неимуществени вреди и причинната връзка между тях и отменената заповед. Касационната жалба на К. Гаврилов е частично основателна. Решението е правилно в частта на отхвърления иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателното постановление. Но е неправилно в частта, с която е отхвърлен изцяло искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. От фактическа страна по делото е установено, че с наказателно постановление № 17-0996-004512 от 27.10.2017 г. издадено от Началник сектор "Пътна полиция" при ОД МВР – Монтана, на ищеца е наложено административно наказание глоба в размер на 2000. 00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, на основание чл. 174, ал. 3, пр. първо от ЗДвП. По подадена от него жалба срещу НП, е образувано АНД № 38/2018 г. по описа на РС - Монтана. Видно от доказателствата по делото, в производството пред Районен съд - Монтана ищецът е надлежно представляван от упълномощения адвокат В. Пенева от САК. Съобразно сключения между ищеца и адвокат Пенева договор за правна защита и съдействие, е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 600. 00 лева. С решение № 103 от 26.03.2018 г., постановено по АНД № 38/2018 г. на Районният съд – Монтана, е отменено, като незаконосъобразно издаденото срещу ищеца наказателно постановление № 17-0996-004512/27.10.2017 г., издадено от Началник сектор "Пътна полиция" при ОД МВР – Монтана и решението не е обжалвано и е влязло в законна сила от 18.04.2018 г. От приложеното АД № 435/2017 г. по описа на АС – Монтана и адм. дело № 356/2018 г., по описа на ВАС, е видно, че е отменена като незаконосъобразна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ № 17-0996-000410 от 07.06.2017 г. на Началник сектор "ПП" при ОД на МВР Монтана временно е било отнето на 06.06.2017 г. свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУ МПС/ на ищеца и му е върнато на 23.04.2018 г. От приложените по делото молби от ищеца, депозирани до работодателя му - управителя на "Гранд Петрол " ЕООД, същият е поискал ползването на неплатен отпуск по чл. 160, ал. 1 от КТ, за периода от 01.09.2017 г. до 16.10.2017 г.; от 17.10.2017 г. до 31.12.2017 г. и от 02.01.2018 г. до 03.04.2018 г., като изрично и в трите молби е посочил като причина "поради отнемане на СУ МПС и невъзможност да изпълнява поставените му задачи, съгласувано с работодателя". Въз основа на подадените молби са били издадени и Заповеди с които е разрешено ползването на неплатен отпуск на ищеца. От приложените ведомости за заплати е видно, че от м. 09.2017 г. до м. 03.2018 г. ищецът не е получавал трудово възнаграждение. На 19.03.2018 г. работодателят е отправил покана до ищеца за прекратяване на трудовия му договор по взаимно съгласие, поради това, че ищецът не може да изпълнява трудовите си задължения в дружеството поради отнемането на СУ МПС и след подадена на 26.03.2018 г. молба, е била издадена Заповед № 5 от 04.04.2018 г. от работодателя му, с която на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ е прекратен трудовия договор с ищеца на длъжността "шофьор цистерна", считано от 04.04.2018 г. Приложен е и сключен нов трудов договор № 11 от 16.05.2018 г. между ищеца и същия работодател за постъпването му считано от 17.05.2018 г. на длъжността "шофьор цистерна". Приложен е Амбулаторен лист при първичен преглед № 000573 от 26.03.2018 г., издаден въз основа на направление, с отразено посещение – за консултация, при което е поставена основна диагноза – световъртеж от централен произход. В анамнеза е отразено, че се оплаква от световъртеж без определена посока, главоболие и замаяност, като в терапия са му предписани прием на медикаменти. В съдебно заседание от 15.05.2019 г. разпитана свидетелката Л. Гаврилова – съпруга на ищеца, която заявява, че през 2017 г. съпруга й работел като шофьор и карал гориво от България за Гърция, но след като му взели книжката не можел да работи. Бил притеснен и изнервен, като тя издържала семейството. През това време ищецът получил високо кръвно, сърцебиене и няколко пъти му сменяли лекарствата, докато се възстанови. Станал по-изнервен и по-сприхав от липсата на доходи. Преди отнемане на книжката му също вдигал високо кръвно, но не толкова високо. След връщане на книжката съпругът й продължавал да си пие лекарствата, тъй като вдига кръвно и има сърцебиене. Касационната инстанция намира, че в отхвърлителната част на решението, досежно адвокатското възнаграждение по АНД № 38/2018 г. на РС - Монтана, решението на административния съд е правилно. Съдът е съобразил разпоредбата на чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която за глоба от 2000 лв. дължимото възнаграждение е 200 лв. плюс 6% върху горницата над 1000 лв. и в случая е равно на 320 лв. Във връзка с възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът е отчел ниската степен на фактическа сложност на делото и е присъдил възнаграждението в размера на 300 лв. Всяка от страните в съдебния спор има право да заплати адвокатско възнаграждение в размер, какъвто тя прецени. Нормативно определените размери на адвокатските възнаграждения водят до присъждане в тежест на ответната страна на справедливи и съразмерни възнаграждения, както правилно е посочил съдът в решението си. Необосновано е обжалваното решение в частта, с която е отхвърлен искът за заплащане на неимуществени вреди, претърпени от отменената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ № 17-0996-000410 от 07.06.2017 г., издадена от Началник сектор "ПП" при ОД на МВР Монтана. Видно от данните по делото, след наложената със заповедта принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за правоуправление" за срок от 18 месеца, свидетелството за правоуправление на Гаврилов е било отнето на 06.06.2017 г. и му е върнато на 23.04.2018 г. За този период от 11 месеца той, като професионален шофьор, не е имал възможност да работи и този факт безусловно се е отразил на неговото психическо състояние. Показанията на неговата съпруга, разпитана като свидетел, следва да бъдат взети предвид, дори и при отчитане на нейната евентуална заинтересованост от изхода на спора. Тя е имала конкретни наблюдения върху състоянието на ищеца през този продължителен период и свидетелства, че Гаврилов е бил много притеснен и изнервен. Касационната инстанция отчита продължителния период от време, през който Гаврилов е бил в състояние на стрес и нервно напрежение, поради незаконосъобразно наложеното административно наказание и счита, че предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди е основателен до размера от 500 лв. В тази част обжалваното решение следва да бъде отменено и да бъде уважен иска. В останалата част решението следва да бъде оставено в сила. За касационното производство на Гаврилов следва да бъде присъдена сумата от 155 лв. за платено адвокатско възнаграждение и държавна такса, съобразно уважената част на претенцията. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,