Решение № 14738 от 4.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14253/2016 г.

Решение № 14738 от 4.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14253/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Р. Л., срещу Решение № 105 от 9.11.2016 г., постановено по адм. дело № 130/2016 г. по описа на Административен съд Габрово с доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора. Ответникът - Зам. изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез пълномощника си ст. юрк. Ц. Ц., представя писмен отговор, в който подробно излага съображенията си за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, в законоустановения срок, поради което е допустима. По същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на Н. Р. Л. срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/5002 от 1.06.2016 г. на зам. изпълнителен директор на ДФЗ-РА, с който е установено публично държавно вземане, представляващо подлежаща на възстановяване изплатена субсидия по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от ПРСР за периода 2007-2013 година в размер на 15 051. 06 лева, изплатени съответно за 2009 г. по подадено заявление с УИН [номер] сума в размер на 7917. 08 лева, за 2010 г. по подадено заявление с УИН [номер] сума в размер на 7133. 98 лева и за 2011 г. по подадено заявление с УИН [номер] сума в размер на 0. 00 лева. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, с оглед представената Заповед № 03-РД/323 от 11.03.2015 г. и Заповед № 03-РД/323 от 11.06.2015 г.; в кръга на представените му правомощия по чл. 27, ал. 3 ЗПЗП; при спазване на административно-производствените правила и правилно приложение на материалния закон. Касационната жалбоподателка счита за необосновани изводите на съда, че не е отчетено приложение на разпоредбата на пар. 1, т. 3 от Наредба № 11 за условията и реда за прилагане на мярка 211, която изключва нейната вина поради форсмажорни обстоятелства. Така постановеното решение е валидно и допустимо и правилно. Не са налице сочените от касаторката отменителни основания. Доводите на касационната жалбоподателка за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил самостоятелно всички въведени от Л. обстоятелства, на които се основава оспорването на АУПДВ, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. При надлежно установената фактическа обстановка, административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на жалбата съгласно приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не е обстоятелство, което да доведе до извод за необоснованост на обжалваното решение. В хода на съдебното дирене е установено, че при идване на акта са спазени приложимите процесуални правила, гарантиращи правото на участие на заинтересованото лице и осъществяване в пълнота възможността му да осъществи навременно и адекватно правото си на защита. Жалбоподателката е уведомена за започване на производството по издаване на административния акт. Съдът е проявил активност при събиране и оценка на всички относими към производството факти и доказателства, като ги е съобразил, както по–горе бе отбелязано, с доводите за незаконосъобразност на акта за установяване на публично държавно вземане. Акта е издаден от компетентен орган, в кръга на вменените от закона правомощия, в изискуемата писмена форма. Същия съдържа в достатъчна степен мотиви, които дават възможност да се извърши проверка на формулираните изводи от правно и фактическо естество. Органът, издал оспорения акт за установяване на публично държавно вземане е определен от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" в съответствие с разпоредбата на чл. 166, ал. 2, изр. последно от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Съгласно тази разпоредба, към която препраща АУПДВ, предоставена му с представената по делото заповед № 03-РД/323 от 11.03.2015 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". чл. 27, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители, ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. Заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е притежавал материалната компетентност да издаде обжалваният пред съд. От приетите по делото доказателства е установено, че жалбоподателката е регистрирана като физическо лице в общо заявление за подпомагане с Вх. № 16755277 от 30.04.2009 г., с УРН [номер] и УИН [номер] и е заявила, че желае да бъде регистрирана за подпомагане по СЕПП, НДП и по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" (НР1) за кампания 2007-2013 г. Безспорно е установено също, че през 2009 г., 2010 г., 2011 година по мярка 211 са й били изплатени общо 15 051. 06 лв., както и че за 2012 г., която се явява трета година от петгодишния период на ангажимента, поет от Л., тя не е подала заявление за подпомагане по тази мярка. Не е спорно също, че с влязъл в сила акт изх. № 02-070-6500/1326 от 1.10.2013 г. многогодишният ангажимент е бил прекратен на осн. чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от ПРСР 2007-2013 г. Съгласно чл. 27, ал. 5 ЗПЗП вземанията на РА, които възникват въз основа на административен акт (какъвто в случая е актът за прекратяване на многогодишния ангажимент, посочен по-горе) са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Само вземанията, които възникват въз основа на договор са частни вземания и се събират от НАП. Не са налице твърдяните в касационната жалба форсмажорни и изключителни обстоятелства. Настоящият състав на съда, намира, че бременността и раждането не съставляват форсмажорно или изключително обстоятелство по см. на § 1, т. 3, б. " б" от ДР на Наредба № 11/3.04.2008 г., доколкото това състояние не е внезапно настъпващо. То безспорно води до дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициента по мярката, но е липсвала каквато и да е пречка да се предприемат адекватни и своевременни действия по уведомяване на съответните органи за настъпването на това обстоятелство. Наличието на изключително или форсмажорно обстоятелство по смисъла на чл. 15, ал. 1 от посочената Наредба само по себе си не може да обоснове неприложимостта на прекратяването на многогодишния ангажимент на оспорващата по мярка 211. При настъпването на обстоятелства, поради които не могат да изпълнят задълженията си по чл. 4, ал. 1 от Наредбата, бенефициентите по мярка 211 са задължени да уведомят ДФ "Земеделие" в срок от 10 работни дни от датата, на която са в състояние да направят това - чл. 15, ал. 2 от цитираната Наредба. Такова действие може да бъде предприето както от самия земеделски стопанин, така и от упълномощеното от него или наследилото го лице. С оглед установеният факт на раждане от оспорващата през м. 10. 2011 г., то срокът по чл. 15, ал. 2 от Наредба № 11/03.04.2008 г. е изтекъл още през 2011 г. Съдът правилно е заключил, че в случая въпреки изложените доводи не е доказано наличие на форсмажорни обстоятелства по смисъла на чл. 15, ал. 1 от Наредба № 11/2008 г., нито такива са били заявени пред компетентния орган в изискуемата писмена форма и в срока по чл. 15, ал. 2 от Наредба № 11/2008 г., поради което твърденията на жалбоподателката, че се е явила в ОД на ДФ "Земеделие" и е уведомила служител от същата остават недоказани. Съдът правилно е приел, че с уведомително писмо изх. № 01-6500/5002 от 5.04.2016 г. земеделският стопанин е уведомен за откриване на производство по издаване на АУПДВ. Л. е депозирала възражение входирано под № 01-6500/5002 от 3.05.2016 г., като е предоставила и допълнителна информация. Възражението е разгледано от ответника, видно от мотивите на обжалвания акт, като е прието, че разплащателната агенция не приема направените възражения и представените към тях доказателства за съотносими към откритото производство за издаване на АУПДВ, тъй като не представляват "форсмажорни или изключителни обстоятелства" по смисъла на § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11/2008 г., които на основание чл. 15, ал. 1 от цитираната по-горе Наредба да освобождават Л. от възстановяване на вече получените плащания. Тъй като жалбоподателката е прекратила участието си след третата година на поетия ангажимент и при спазване на изискванията на чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 2008 година, админстративния орган е наредил правилно сумата, която следва да бъде възстановена, а именно 50 % от общо изплатената/получената субсидия/ по мярка 211, в размер на 15 051, 06 лева. Поради описаното, с обжалваният АУПДВ е определено Л. да възстанови сума в размер на 7 525. 53 лева. Според чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП, вземанията на РА, които възникват въз основата на АА са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. С оглед изложеното настоящият състав намира, че не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила и правилно е приложил материалния закон. В мотивите си административният съд е дал ясен и пълен отговор на важните и съществени въпроси, относими към решаване на делото. Изложените съображения сочат, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и поради това следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение