Решение № 11151 от 29.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 717/2013 г.

Решение № 11151 от 29.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 717/2013 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Булмет" ЕООД - гр. София срещу решение № 2105 от 12.10.2012 г., постановено по адм. д. № 2420/2011 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменен ревизионен акт № 131005426/04.05.2011 г. издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, ИРМ - Пазарджик, относно допълнително установен корпоративен данък за 2008 г., в частта за разликата над 66 795,33 лв. до пълния размер на допълнително установения корпоративен данък от 66 839,25 лв., ведно с начислените върху тази сума лихви за забава в частта за разликата над 17 099,89 лв. до пълния им размер от 17 111,13 лв., потвърден от заместник директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив, при ЦУ на НАП с решение № 772/12.08.2011 г., като е отхвърлена жалбата в останалата й част и дружеството е осъдено да заплати разноски по делото в размер на 2 177,54 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението в отхвърлителната му част, поради нарушение на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Иска се отмяна на решението. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив, при ЦУ на НАП, сега с променено наименование дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Цветанка Дамянова, я оспорва и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. Предмет на контрол пред административния съд е бил процесния ревизионен акт, в частта, относно допълнително установения корпоративен данък за 2008 г. в размер на 66 839,25 лв., ведно с начислените лихви на стойност 17 111,13 лв., както и лихвите за невнесени в срок авансови вноски по ЗКПО за 2007 г. и 2009 г. съответно в размер на 1 098,37 лв. и 1 384,16 лв. Счетоводният финансов резултат на дружеството е преобразуван на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, в следствие на непризнати разходи за данъчни цели по десет броя фактури, издадени от ЕТ "АЛЕКС-СВЕТОСЛАВА-С. В. " на стойност 279 208,80 лв. /с номера от № 112 до № 121 вкл./ и по четиринадесет броя фактури, издадени от "ИТО МИКС" ЕООД /с номера от 751 до 764 вкл./ - на стойност 388 726,55 лв. Предмет на сделките са отпадъчни акумулатори и желязо, отпадъчна неръждавейки. В хода на ревизията е установено надлежно заприходяване на така придобитите стоки по материалната сметка, последващата им продажба и отчитане на свързаните с това приходи. Констатирано е, че разплащането е извършено в брой, но фискалните бонове, прикрепени към процесните фактури, издадени от контрагентите на ревизираното лице са с различни номера на ФП и ФУ, спрямо тези на притежаваните от търговците ЕКАФП. С оглед на това обстоятелство, органът по приходите е формирал извод, че представените фискални бонове не представляват годно доказателство за реално извършено плащане по фактурите, съответно разходите отчетени по тях не са документално обосновани и не са признати за данъчни цели. В хода на съдебното производство е изготвена ССЕ, оспорена от процесуалния представител на органа по приходите. Съдът е кредитирал изцяло заключението на вещото лице по т. 1 и т. 2, съгласно които балансовата стойност на продадените активи е формирана на база историческа цена - доставната стойност. Придобивната стойност е намерила отражение като разход в ОПР за 2008 г., през която стоките са продадени, като продажната цена е отразена в приходната част на ОПР. Съдът е приел, че не следва да се взема предвид т. 3 от ССЕ, като е посочил, че за да бъдат взети предвид в разходната част на ОПР за 2008 г. и сумите за придобиване на стоките по издадените от ЕТ "Алекс-Светослава-С. В." и "ИТО МИКС" ЕООД фактури, то разходите за това следва да бъдат документално обосновани по смисъла на ЗКПО. В този смисъл, дори да са налице данни, че стоките са придобити на възмездно правно основание, то за да се признае като разход сумата за придобиването им, следва да бъдат ангажирани доказателства и то от категорията, които изисква материалния закон, а именно - ЗКПО. От съда е установена грешка при изчисляване на общата стойност на закупените от "ИТО МИКС" ЕООД стоки, като е посочено, че в процесния РА е отразена погрешно стойността на фактура № 758 от 17.05.2008 г. като вместо действителната такава - 32 370,00 лв. в РА е посочена - 32 825 лв. Така установеното разминаване се установява и от заключението на вещото лице по приетата ССЕ. Това е довело до промяна на размера на задължението за корпоративен данък, от 66 839,25 лв. на 66 795,33 лв. За да постанови този резултат съдът е изложил подробни мотиви, въз основа на анализ на данните от събраните в хода на ревизионното и съдебно производство доказателства, изготвената ССЕ, приложимите правни разпоредби, от което е извел извод за законосъобразно извършено увеличаване на счетоводния финансов резултат на "Булмет" ЕООД за 2008 г. Относно начислените лихви за забава за несвоевременно внесени авансови вноски по чл. 83 от ЗКПО за 2007 и 2009 г. съдът е посочил, че в жалбата не са изложени конкретни възражения, както и не са представени доказателства от ревизираното лице, че е изпълнявало задълженията си по чл. 83 от ЗКПО и е внесло дължимите за 2007 и 2009 г. авансови вноски по чл. 83 от ЗКПО. Решението е неправилно в частта, в която се отхвърля жалбата срещу РА относно определения допълнително корпоративен данък във връзка с увеличаването на финансовия резултат с данъчните основи по процесните фактури. Установено е още в хода на ревизията, че издадените фискални бонове са нередовни, тъй като не са издадени от фискалните устройства на доставчиците. При това положение не може да се приеме, че жалбоподателят разполага с разходооправдателни документи за извършените плащания по спорните фактури. След като по законодателен път е поставено изискването за притежание на фискална касова бележка от фискално устройство като необходимо условие за признаване на счетоводния разход за данъчни цели -чл. 10, ал. 4 от ЗКПО, то без значение са причините поради което процесните фактури не са придружени с редовни касови бележки. Нормата на чл. 10, ал. 4 от ЗКПО има императивно съдържание и е насочена към дисциплиниране на стопанските субекти при отчитане на разходите за данъчни цели, респективно за предотвратяване на случаите на укриване на продажби и доходи от тях ( решение № 8226 от 18.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2885/2010 г.). Неспазването на изискването на посочената разпоредба е основание за приложението на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, какъвто е настоящият случай. В касационната си жалба, касаторът се позовава на чл. 27, ал. 1, т. 2 от ЗКПО ( в приложимата първоначална редакция на разпоредбата) според която, не се признават за данъчни цели приходи, възникнали по повод непризнати за данъчни цели разходи по чл. 26, до размера на непризнатите разходи. Тази разпоредба е относима към настоящия случай и съдът е следвало да я съобрази и изложи конкретни съображения относно наличието на предпоставките за приложението й в конкретния случай. В жалбата, с която е сезиран административния съд, макари да не се сочи конкретно разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 2 от ЗКПО, изрично е посочено, че при положение, че не се признава разхода за покупката на стоките, то следва да не се признава и реализирания приход от тяхната последваща продажба и на тази база да се определи дължимия корпоративен данък. Съдът е следвало, но не е формирал мотиви по това възражение, а неправилно е това да се прави за първи път с настоящото решение. Липсата на мотиви по съществен за спора въпрос е процесуално нарушение, което е съществено, тъй като препятства проверката на касационната инстанция относно правилността на формираните изводи по спорния въпрос. По изложените съображения, настоящият съдебен състав преценява обжалваното решение като неправилно в частта, в която е отхвърлена жалбата на "Булмет " ЕООД срещу ревизионния акт в частта, в която е определен допълнително корпоративен данък за 2008 г. в размер на 66795,33 лева и съответните лихви върху тази сума, поради което и на осн. чл. 222, ал. 2 в тази част делото следва да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на административния съд. Правилно е решението на административния съд в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА относно определените с него лихви върху авансовите вноски за 2007 и 2008 г. Установено е от приходния орган, че лицето е дължало, но не е внасяло авансови вноски за посочените данъчни периоди, поради което са определени лихви за забава. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства по делото, с които да опровергае констатациите на приходния орган, както и размера на начислените лихви. Жалбата в тази част е недоказана, поради което правилно е отхвърлена от съда като неоснователна. Решението като правилно в тази част следва на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК да се остави в сила. С оглед изхода на спора следва да се измени решението и в частта на присъдените разноски, като се отмени за разликата над 289 лева до пълния присъден с решението размер. Воден от горните съображения, Върховният административен съд