Решение № 9101 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9051/2011 г.

Решение № 9101 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9051/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП и Иван Любомиров Славов от гр. Стара Загора чрез процесуалния му представител адв. Маргарита Чечова срещу решение № 849/18.05.2011 г., постановено по адм. дело № 660/2010 г. по описа на Пловдивския административен съд. Директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, в която е отменен РА № 240900640/30.11.2009 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Стара Загора, потвърден с решение № 83/02.02.2010 г. на заместник директора на същата дирекция за определените данъци по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. за разликата от 1871,84 лв. до 10 848,80 лв. и съответните лихви за забава от 943,90 лв. до 5 358,10 лв.; за 2006 г. за разликата от 201,89 лв. до 30 436,81 лв. и лихвите за забава от 75,15 лв. до 10 976,46 лв.; за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. за разликата от 18 390,32 лв. до27 997,34 лв. и лихвите за забава от 4 057,86 лв. до 6 177,68 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оплакванията са свързани със приетите от съда заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, които са били оспорени от тази страна. Твърди се от касатора, че експертизите са схематични, необосновани и немотивирани и не могат да се използват като основа, върху която да се определи дължимия данък. За съдебно-техническата експертиза касаторът се оплаква, че няма конкретни данни за източниците за цените на недвижимите имоти, като вещото лице е посочило, че те са от доверен източник. Неправилно според касатора съдът се е позовал именно на тези експертизи и макар съдът правилно да е приел, че е изпълнен фактическия състав на чл. 122, ал. 1 и 2 ДОПК. Касаторът се позовава на експертната оценка, приета в ревизионното производство, в която са посочени проверените документи, използваните справочници и методите и изчисленията на цените и стойностите на строителните работи. В този смисъл касаторът се оплаква, че съдът необосновано и немотивирано е игнорирал експертизата, извършена в хода на ревизионното производство и изцяло е възприел за меродавна тази в съдебното производство. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на жалбата на Иван Славов срещу ревизионния акт, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Иван Любомиров Славов от гр. Стара Загора чрез процесуалния му представител адв. Маргарита Чечова я оспорва. Иван Любомиров Славов от гр. Стара Загора чрез процесуалния му представител адв. Маргарита Чечова оспорва съдебното решение в отхвърлената част за определения данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 1871,84 лв. и лихви от 943,99 лв.; за 2006 г. - данък в размер на 201,89 лв. и лихви - 75,15 лв.; за данък по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 18 390,32 лв. и лихви - 4 057,86 лв. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се релевират оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила - немотивираност, както и че съдът е излязъл извън рамките на материалната си компетентност като е приел, че продажбите са осъществени на цени, различни от официалните документи, което от своя страна според касатора е довело до постановяване на незаконосъобразно решение. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Чечова с искане и за присъждане на направените разноски като за касационната инстанция се претендират разноски само за размера на внесената държавна такса за касационното обжалване. Ответникът по тази касационна жалба директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност и на двете касационни жалби, тъй като съдебното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка и при спазване на материалния закон, като цените на недвижимите имоти правилно са определени чрез назначените от съда експертизи. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежно легитимирани страни и в срока по чл. 211, ал. 1АПК и са процесуално допустими и разгледани по същество са основателни поради следните съображения: Съдът е приел, че правилно ревизията е извършена по особения ред на чл. 122 ДОПК, т. 1- до започване на ревизията не е подадена декларация, като само за 2005 г. е подадена такава, но не са декларирани всички доходи от продажби на недвижими имоти, а само за четири от тях и т. 2 - укрити приходи. Относно извършената експертна оценка на цените на недвижимите имоти и определените пазарни такива според съда правилно е взето предвид, че те са в режим на семейна имуществена общност (СИО). Съдът обаче не е възприел изцяло тази експертна оценка в ревизионното производство. За да отмени частично ревизионният акт в посочените по-горе части, съдът се е позовал не на експертната оценка, извършена по време на ревизията, а на съдебните експертизи - техническа и счетоводна. Отразено е в съдебното решение, че се кредитират съдебните експертизи, тъй като те са изготвени съгласно начините и критериите, определени от законодателя в § 1, т. 10 от ДР на ДОПК и в този смисъл съдът е преизчислил данъчната основа за облагане с данъци по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.), респ. чл. 48 ЗДДФЛ. Обжалваното решение изцяло е неправилно. Няма спор между страните по делото, че Иван Славов е бил регистриран като едноличен търговец, но не е декларирал доходи от търговска дейност, както и че за 2005 г. е подал годишна данъчна декларация (ГДД), но е декларирал доходи от продажба само на 4 бр. недвижими имоти, а по отношение на останалите 10 недвижими имоти не е декларирал доходи. Установено е също така, че за 2006 г. и 2007 г. Славов не е подавал ГДД, респ. не е декларирал доходи, въпреки че от доказателствата по делото е установено, че Славов е извършвал продажби на недвижими имоти - за 2006 г. общо 11 продажби и за 2007 г. - 15 продажби. Безспорно е по делото и че сделките, извършвани по продажби на недвижими имоти са в режим на СИО. В този смисъл правилно първоинстанционният съд е приел, че ревизията законосъобразно е извършена по особения ред на чл. 122, ал. 1, т. 1 и 2 ДОПК. Спорът между страните е относно определянето на данъчната основа за облагане за всеки един от ревизираните периоди, а именно - определяне на пазарната оценка на недвижимите, имоти, които са били предмет на продажба и от които Славов е реализирал доходи заедно със съпругата си. Съдът не е кредитирал експертната оценка, приета в хода на ревизионното производство. Относно съдебните експертизи - техническа и съдебна е отразено само, че те са меродавни, тъй като са използвали начините и критериите, определени от законодателя в § 1, т. 10 ДОПК, но обосновка защо се приемат експертизите, назначени от съда и не се приема експертната оценка, изготвена в ревизионното производство няма. Както нееднократно Върховният административен съд е приемал в своите съдебни актове съдът може да не кредитира изготвените в ревизионното и съдебното производства експертизи, но е длъжен да ги обсъди наред с доказателствата по делото. В случая това не е сторено. Експертизата в ревизионното производство въобще не е обсъдена от съда, а само е отразено, че не се споделя от него. Тази експертна оценка не е работила по методите, определени по наредбата по § 1, т. 10 от ДР на ДОПК. Относно съдебните експертизи (техническа и съдебна) съдът е приел, че те са меродавни, защото отговарят на изискванията за начините и критериите за определянето им по § 1, т. 10 ДОПК, но също не става ясно от съдебното решение какви методи са използвани от тези експертизи и защо точно те според съда определят най-достоверно пазарните цени на процесните недвижими имоти, които са различни от тези, посочени в нотариалните актове. Оплакванията в касационната жалба на Иван Славов, че неправилно се определя пазарната цена по продадените от него имоти са неоснователни. Наистина сделките са изповядани с нотариални актове, които представляват официални документи, но за целите на данъчното облагане няма пречка да се изследва пазарната цена на тези сделки. Макар доходите от тези сделки частично да са декларирани от Иван Славов не като едноличен търговец, макар че е регистрирал такава фирма, като се имат предвид броят на извършените продажби на недвижими имоти за ревизираните периоди, то налице е извършване на независима икономическа дейност, поради което няма пречка облагането макар да се извършва по реда на ЗОДФЛ (отм.), респ. ЗДДФЛ и да се прилагат разпоредбите на ЗКПО - чл. 14 и 15 ЗКПО (отм.), респ. чл. 16, ал. 1 ЗКПО в сила от 01.01.2007 г. С оглед определянето именно на пазарните цени по сделките за целите на данъчното облагане, съдът неправилно е кредитирал заключението на съдебно-счетоводната експертиза, а и експертизата в ревизионното производство не е работила по методите на цитираната по-горе наредба. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав счита, че решението изцяло е неправилно и следва делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, който след назначаване на съдебно-счетоводна експертиза да определи пазарната цена на сделките с недвижими имоти и да определи получените от тях облагаеми доходи от Иван Славов, като изрично в заключението се посочи по кой от методите на наредбата по § 1, т. 10 ДОПК са определени пазарните цени и каква информация вещото лице е ползвало за определянето им. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,