Решение № 1155 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8700/2011 г.

Решение № 1155 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8700/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 730/25.05.2011 г. по административно дело 263/2011 г. Административен съд - Благоевград е отхвърлил жалбата на "Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) Пулс" АД гр. Благоевград против Заповед № РД-09-111/08.03.2011 г. на Директора на РЗОК (Районна здравноосигурителна каса) - Благоевград, в частта, с която на основание чл. 20, ал. 1, т. 2, чл. 59б, ал. 2 от ЗЗО (Закон за здравното осигуряване), чл. 23, чл. 161 от НРД 2011 за медицински дейности във връзка със Заявление вх. № 29-02-147/13.01.2011 г. за сключване на договор за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки, е отказано сключване на договор с "МБАЛ - Пулс" АД гр. Благоевград за оказване на болнична помощ по Клинична пътека (КП) № 172 "Оперативни процедури върху черен дроб" и Клинична пътека № 174 "Оперативни процедури върху панкреаса и дистален холедох с голям и много голям обем и сложност". Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от "Многопрофилна болница за активно лечение Пулс" АД гр. Благоевград, ЕИК 200110954, чрез пълномощника адв. Щерева. Касаторът аргументира теза, че постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост (касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК), предвид което моли на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК то да бъде отменено, да се отмени и Заповед № РД-09-111/08.03.2011 г. на Директора на РЗОК - Благоевград в атакуваната й пред първата инстанция част, и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката да се изпрати на РЗОК - Благоевград със задължителни указания по прилагане и тълкуване на закона (ЗЗО) - до Директора на РЗОК за сключване на договор с "МБАЛ Пулс" АД по оспорваните клинични пътеки на основание чл. 20, ал. 1, т. 4 от ЗЗО. В съдебно заседание и писмени бележки повереникът на касатора развива аналогични на изложените в касационната жалба съображения. Ответникът по касация - Директора на Районна здравноосигурителна каса - Благоевград, не изразява становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Обжалваното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Проверяваният съдебен акт не страда и от пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В хода на съдебното производство пред Административен съд - Благоевград (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспореният акт на администрацията), са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора. При разглеждане на делото Благоевградският административен съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища по тях, като са обсъдени всички относими инвокирани възражения на жалбоподателя, на които е даден убедителен отрицателен отговор. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост. За да не уважи жалбата, с която е бил сезиран, първоинстанционният съд обосновано е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в съответната писмена форма, при спазване на административно-процесуалните правила и при правилно прилагане на материалния закон. Разрешен е спорният между страните въпрос относно законосъобразността на процесния отказ. В мотивите на проверяваното решение са развити прецизни съображения в насока, че административният орган при правилно приложение на материалния закон е отказал на жалбоподателя сключване на договор за оказване на болнична помощ по КП № 172 и КП № 174, защото лечебното заведение не отговаря на изискванията на чл. 157, ал. 1, т. 2 от НРД 2011 (във връзка с приложение № 18 "Клинични пътеки", частта "Условия за сключване на договор и изпълнение на клиничната пътека" на КП № 172 и КП № 174), тъй като в структурата му липсва разкрита клиника/отделение по хирургия минимум от III-то ниво на компетентност (има отделение по хирургия с II-ро ниво на компетентност), съгласно медицински стандарт по "Хирургия". Настоящият съдебен състав изцяло споделя и аргументите на първоинстанционния съд относно това, че поставеното с клинични пътеки № 172 и 174 изискване за разкрита клиника/отделение по хирургия минимум III-то ниво на компетентност, не противоречи на Наредба № 20 от 23.06.2010 г., издадена от Министъра на здравеопазването (обн., ДВ, бр. 53 от 13.07.2010 г., изм. и доп., бр. 67 от 27.08.2010 г., бр. 92 от 23.11.2010 г.), за утвърждаване на общи медицински стандарти по хирургия и неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия, пластично-възстановителна и естетична хирургия и лицево-челюстна хирургия, тъй като наредбата предвижда подобно класифициране. Наредбата определя изискванията за класифициране на лечебните заведения за болнична помощ в три нива на компетентност, като класифицирането зависи от изпълнение на определени изисквания, свързани с минимален брой лекари, минимална обезпеченост с апаратура и др., а клиничните пътеки регламентират условията за сключване на договор за изпълнение на всяка една клинична пътека, сред които и изискването за минимално ниво на компетентност. Предвид това неоснователно е и касационното оплакване, че клинична пътека не може да въвежда изисквания за структурни звена, апаратура и необходими специалисти, а развитите съображения за противоречие между чл. 175 от НРД 2011 и § 1 от ДР на Наредба № 40/2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК (издадена от Министерството на здравеопазването, обн. ДВ, бр. 112 от 23.12.2004 г., в сила от 01.01.2005 г., с последвали неколкократни изменения), очевидно са резултат на правно-техническо смешение и превратно тълкуване на тези норми. Не може да бъде кредитирано и касаторовото възражение, че приложение № 18 "Клинични пътеки" не е влязло в сила поради необнародването му в Държавен вестник. НРД 2011 е обнародван в ДВ бр. 3/11.01.2011 и е влязъл в сила от 01.01.2011 г., съгласно § 2 от ПЗР. Съобразно § 15 от ПЗР на НРД 2011, неразделна част от договора са и описаните в него приложения, сред които и приложение № 18 "Клинични пътеки", които се подписват от страните по договора и се обнародват в притурка към Държавен вестник. Приложение № 18 е обнародвано по реда на чл. 6 от Закона за Държавен вестник, съгласно цитирания § 15 от ПЗР на НРД 2011 г., което е изрично посочено на стр. 74 в същия брой на вестника. От изложеното явства правилността на формулираните от решаващия съдебен състав на първата инстанция изводи за законосъобразност на атакувания пред него административен акт. Ето защо, като е отхвърлил подадената до него жалба, Благоевградският административен съд е постановил правилно решение. Правните му доводи са обосновани и съобразени с материалноправните норми, поради което и при липсата на други касационни основания, водещи до неговата отмяна, оспореният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора неоснователна се явява и не следва да бъде уважавана и акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски в съдебното производство. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,