Решение № 467 от 3.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 514/2009 г.

Решение № 467 от 3.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 514/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Капка Костова Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия К. И. Р., с допълнителни писмени съображения към нея от защитника му адв. Б, срещу постановената от Благоевградския окръжен съд нова присъда № 107 от 13 март 2009 г., по внохд № 265/2008 г., след отмяна на присъда № 256 от 22 май 2008 г. на Районен съд - гр. Г., постановена по нохд № 796/2007 г. по описа на този съд. В жалбата на подсъдимия Р допълнителните съображения към нея се възразява доказателствената дейност на въззивния съд, като се твърди необективност, игнориране и превратност при оценката на доказателствата, в резултат на което са формирани неверни изводи по фактите и неправилно е приложен материалният закон. Всичко това ангажира отменителните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Отправеното до съда искане е за отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение. В съдебно заседание пред касационната инстанция жалбоподателят подсъдим К. Р. не участва лично и не изпраща процесуален представител. В подадено до съда писмено становище изразява съгласие за разглеждане на делото в негово и на защитника му отсъствие и заявява, че поддържа жалбата си и допълнителните съображения на защитника си в подкрепа на направените в нея оплаквания. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на въззивната присъда. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: Първоинстанционният съд е признал подсъдимия К. И. Р. за виновен в това, че на 5.03.2007 г. в с. Г., Благоевградска област, по непредпазливост е причинил на Л. С. П. средна телесна повреда, изразяваща се в мозъчно сътресение, съпроводено с краткотрайна загуба на съзнание - разстройство на здравето, временно опасно за живота, представляващо престъпление по чл. 133 от НК. На основание чл. 78а от НК Р. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева. Оправдан е по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 129 от НК. Присъдени са направените по делото разноски, като са възложени в тежест на подсъдимия. В производство, инициирано по протест на прокурор при Районна прокуратура - гр. Г., е постановена атакуваната сега по касационен ред нова присъда на въззивния съд, с която първоинстанционната присъда е отменена изцяло и вместо това подсъдимият К е признат за виновен по първоначалното обвинение - на посочените по-горе дата и място умишлено да е причинил средната телесна повреда на пострадалия П., поради което и на основание чл. 129, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК, е осъден на една година лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от три години от влизане на присъдата в законна сила. Присъдени са направените пред въззивния съд съдебни разноски. Жалбата на подсъдимия Р е основателна. Акцентът в жалбата и допълнителните съображения към нея е поставен върху извършения от въззивния съд доказателствен анализ и направените изводи по фактите. Твърди се, че този съд е оценил превратно, не по действителното им съдържание, гласните доказателствени източници и най-вече показанията на свидетелите Л. А. и Мл. А., като е коментирал отделни изрази от тях без връзка с останалото им съдържание, както и на пострадалия П., като неоснователно е отказал да кредитира последните за достоверност. Поради това и направените от съда фактически изводи за нанесен от подсъдимия удар с юмрук в главата на пострадалия имат ненадлежна доказателствена основа, довела до прилагане на законова норма, която не е следвало да бъде приложена. И тъй като е известно, че проверката за правилното приложение на закона следва тази за надлежно установени по делото факти от кръга на подлежащите на доказване, то доводите за допуснати нарушения в доказателствената дейност на съда следва да бъдат обсъдени преди останалите. Следва да се отбележи, че извършеният от въззивния съд собствен анализ на доказателствата по делото е пространен и детайлен. Той е акцентиран основно върху показанията на пострадалия П. и тези на свидетелите Л. И Мл. А., всички те обсъдени и във връзка с констатациите и заключението на повторната СМЕ по делото (д-р А. ) и приложеното по делото СМУ (д-р Б. ). Не би могло да се приеме обаче, че този анализ е лишен от игнориране и превратност, в който случай направените от съда изводи по фактите биха имали надлежна доказателствена основа. И това е така, защото: В производство за причинено телесно увреждане, каквото е настоящето, основно значение сред гласните доказателствени източници имат показанията на пострадалия и съобщеното от него относно механизма на увреждането му. Тези показания несъмнено са източник на преки доказателствени факти и поради това оценката по действителното им съдържание дава максимално обективни данни, позволяващи разкриване на обективната истина, върху който принцип е изграден нашият наказателен процес. В конкретния случай, съдът е отказал да кредитира за достоверност показанията на пострадалия П. поради тяхна вътрешна и съобразно останалия доказателствен материал противоречивост, което поначало е напълно допустимо. В случая обаче, констатациите и изводите на съда относно показанията на този свидетел не биха могли да бъдат споделени, защото са резултат на фрагментарност и превратност в тяхната оценка. Както пред първоинстанционния съд, така и пред въззивния, свидетелят не съобщава за нанесен му от подсъдимия удар в областта на главата и последователно твърди, че не е видял кой го е ударил, напротив - отрича подсъдимият да е участвал в групата, която той е разтървавал (протокол от с. з. от 13.03.2009 г.). Идентични са и показанията му пред първоинстанционния съд, в които заявява, че някой го е бутнал, не е видял кой, но мисли, че не е подсъдимият. На този свидетел не е проведен разпит пред съдия на досъдебното производство (за разлика от свидетелите А), а предявяването от въззивния съд в съдебно заседание на саморъчните му обяснения и на протокола от разпита му от разследващия орган няма никаква процесуална и доказателствена стойност. Оценката на тези показания като недостоверни при съображения за приятелски отношения между свидетеля и подсъдимия най-малкото е неприемлива. Не биха могли да бъдат приети и съображенията на съда досежно показанията на свидетелите Л. и Мл. А. Всъщност, и двамата свидетели заявяват, че изобщо не са сигурни за причината пострадалият да падне на земята, поради струпването на много хора и тъмнината пред заведението (протокол отс. з. от 8.10.2007 г., л. 30 от съдебното дело). Още по-малко съобщават за някакво съприкосновение между подсъдимия и пострадалия, а доколкото свид. Л. А. съобщава за "блъскане" на пострадалия, той изобщо не е категоричен кой е неговият автор. След прочитане в съдебно заседание пред въззивния съд на депозираните от него показания пред съдия на досъдебното производство, свидетелят е обяснил констатираното противоречие (л. 30 от протокола), но това обяснение е останало извън вниманието на въззивния съд. По идентичен едностранчив начин е подходено и при оценката на показанията на свид. Мл. А., който единствен твърди "замахване" от с. на подсъдимия, при което "... Пулев бил наблизо..." (същия съдебен протокол). Показанията на този свидетел обаче би следвало да бъдат преценени особено внимателно и в светлината на обстоятелството, заявено от него самия и от други свидетели по делото, че той именно е ритнал пострадалия, когато той вече е бил на земята - нещо, което въззивният съд не е сторил. Тези показания следва да бъдат ценени и съобразно заключението на СМЕ за възможен механизъм на причиняване на увреждането, а именно чрез удар с тъп твърд предмет, каквато характеристика имат и човешките крака (експерт А. ). Всъщност, по делото са налице достатъчно доказателствени източници, събрани по надлежния ред, които позволяват коректни фактически изводи при тяхното пълно, обективно и всестранно обсъждане и оценка. Освен посочените и обсъдени по-горе, източници на преки доказателствени факти са и показанията на свидетелите Х, Т., П., Кр. А., Ст. А. Един цялостен и задълбочен анализ на съдържащите се в гласните доказателствени източници факти, съобразно и данните от експертните обсъждания и заключения, дават възможност за формиране на несъмнени и безпротиворечиви фактически изводи, което обаче в случая не е направено. Във всички случаи, приетото от въззивния съд обстоятелство на нанасяне от подсъдимия удар с юмрук в областта на главата на пострадалия, не се установява по категоричен и несъмнен начин от доказателствата по делото. Горните констатации дават основание за извод за допуснати от с. на съда нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата по делото, които нарушения са съществени, защото ограничават правата на страните в процеса и възпрепятстват правилното приложение на закона, доколкото въпросите за вината и отговорността са такива по установяване на фактическите положения (по доказването), а не само по приложението на материалния закон (по правната квалификация). Едва след направени надлежни и обосновани изводи по фактите, следва да се прецени и приложимият материален закон, като се съобразят доводите на страните, направени пред касационната инстанция и те получат своя убедителен отговор. Поради това, атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен и делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав на съда, при което да се съобразят направените по делото и изложени по-горе констатации. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение