Решение № 7578 от 23.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5053/2021 г.

Решение № 7578 от 23.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5053/2021 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане"-Ямбол, подадена чрез юрисконсулт В. Атанасов срещу решение № 207 от 24.11.2020 г. по адм. дело № 270/2020 г. на Административен съд-Ямбол, с което е отменена негова заповед № 3 Д/Д-Я-051 от 17.09.2020 г., с която считано от 18.09.2020 г. е наредено да се предостави ползване на дългосрочна социална услуга в общността Звено "Майка и бебе", реализирана в Комплекс за социални услуги на деца и семейства – гр. [населено място], на детето К. Щ. с родители: майка А. М. и баща И. Г., и са присъдени разноски. В жалбата се поддържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствени правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде потвърден оспорения административен акт. Ответникът- А. М. чрез пълномощника си адвокат С. Дойчев оспорва касационната жалба. Счита за неоснователни наведените оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с упълномощаването му, тъй като майката и законен представител К. М. в съдебно заседание на 19.11.2020 г. по адм. дело № 270/2020 г. на Административен съд-Ямбол е потвърдила извършените от дъщеря й действия по водене на делото. Претендира разноски за касационното производство в размер на 400, 00 лева, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА във вр. с чл. 20 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Майката и законен представител на А. М.- К. М. не е изразила становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд – шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд-Ямбол е отменил заповед № 3 Д/Д-Я-051 от 17.09.2020 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане", гр. Ямбол, с която считано от 18.09.2020 г. е наредено да се предостави ползване на дългосрочна социална услуга в общността Звено "Майка и бебе", реализирана в Комплекс за социални услуги на деца и семейства – гр. [населено място], на детето К. Щ. с родители- майка А. М. и баща И. Г., и са присъдени разноски. Съдът е приел, че част от мотивите на заповедта не са подкрепени с доказателства, че не е посочено коя от хипотезите по § 1, т. 11, б. "в" е налице и приложена от административния орган, че разпоредителната част от заповедта е непълна и същата е постановена при несъответствие с целта на закона. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че на основание чл. 36 г от ЗЗДет и споразумение за взаимно партньорство при прилагане на Координационния механизъм за взаимодействие при работа в случаи на деца, жертва на насилие или в риск от насилие, с писмо изх. № СЛ/Д-Я/1505-001 от 17.09.2020 г., директорът на ДСП-Ямбол е уведомил Началник РУ-Тунджа, кмета на община "Тунджа" и управителя на ЦОП "УСМИВКА", гр. Ямбол за това, че ОЗД/ДСП-Ямбол работи по случаи на децата А. М. (непълнолетна майка) и малолетно й дете К. Щ. / бебе на 2 месеца/, които са били свидетели на физическо насилие и скандал, възникнал на 16.09.2020 г. между И. Г. и майката на А. и баба на К. - К. М., при който са си разменили обидни думи, шамари, юмруци, както и замеряне с камъни и тухли. ОЗД при ДСП-Ямбол се е самосезирала за двете деца и на 17.09.2020 г. в сградата на ДСП-Ямбол е насрочена среща за изясняване на обстоятелствата по случая и предприемане на съвместни действия с цел осигуряване най-добрия интерес на децата. За срещата на мултидисциплинарния екип е съставен протокол, видно от който социален работник от ОЗД/ДСП-Ямбол е запознала екипа със събраната информация за постъпил сигнал за децата М. и Щ.. На К. М. и И. Г. са съставени констативни протоколи във връзка с нарушаване реда на обществени места. Майката на А. - К. М. не счита поведението си за неправилно. Изказва мнение, че би могла да полага по-добри грижи при отглеждането на дъщеря си и на внучката си, тъй като бащата И. често оставал без работа и финансови доходи. Проведен е и разговор с непълнолетната А., при който станало ясно, че тя няма изградени родителски инстинкти и опит, не знае как да обгрижва и задоволява потребностите на детето си. Съобщила, че до инцидента тя и новородената й дъщеря са живеели в [населено място], област Сливен, в дома на баща на детето К. Щ.- И. Г.. От него и семейството му е получавала помощ за обгрижването на дъщеря си. По време на разговора непълнолетната А. няколко пъти променила мнението си - изказала желание да остане с бащата на детето си И. Г., а след това – желание да остане да живее при майка си К. М.. А. споделила, че не би изоставила дъщеря си К. Щ. и иска да полага грижи за нея в сигурна семейна среда. След изслушването на майката и А. мултидисциплинарният екип обсъдил ситуацията и взел единодушно решение, а именно – непълнолетната А. и новороденото й дете К. да бъдат настанени в Звено "Майка и бебе" с цел защита правата и интересите им, тъй като семейната среда, в която се намират, и поведението на бабата К. М. са индикатор за последващи физически саморазправи, както и възможност да се окаже физическо насилие към непълнолетната от страна на семейството, в което живее. Прието е, че А. била свидетел на грубо вербално и невербално психо-емоционално и физическо насилие, което въздейства неблагоприятно върху нейното социално, емоционално и психическо развитие и израстване. Преценено е, че Звено "Майка и бебе" ще подпомогне А. и ще я приучи в положителни навици и умения за адекватна грижа и задоволяване на потребностите на новороденото й дете К. И.. На 17.09.2020 г. директорът на Дирекция "Социално подпомагане"-Ямбол издал две заповеди, с които, считано от 18.09.2020 г., е наредено да се предостави ползване на дългосрочна социална услуга в общността Звено "Майка и бебе", реализирана в Комплекс за социални услуги на деца и семейства – [населено място], на детето А. М., с постоянен и настоящ адрес и родители: майка К. М. и баща-неизвестен, както и на детето К. Щ., постоянен и настоящ адрес и родители- майка А. М. и баща И. Г.. Изложени са мотиви, че с оглед на факта, че новороденото дете и непълнолетната майка се нуждаят от специализирана помощ и подкрепа, които не получават в семейната среда, се поражда необходимостта от насочването им към подходяща социална услуга, а именно Звено "Майка и бебе", където ще им бъдат осигурени подслон в условията на сигурност и подготовка за успешно социално интегриране, обучение в нови умения и компетенции при отглеждането на малолетното дете, както и възможност на новороденото дете да се приспособи и изгради привързаност към непълнолетната си майка, като по този начин се създадат условия за предотвратяване на изоставянето му. След произнасянето на процесната заповед са изготвени социални доклади от ДСП-Ямбол за работа по случай на дете в риск след постъпил устен сигнал СИГ/Д-Я/330 от 17.09.2020 г. от социален работник в ДСП-Ямбол за дете свидетел на физическо и психическо насилие. Според първия доклад от 24.09.2020 г. при проведената консултация с непълнолетната майка А. същата заявява, че желае да отглежда детето си в семейна среда, самостоятелна е по отношение на самообслужването си и има хигиенни навици, че ще се ангажира да осигури нужната морална и финансова подкрепа. Направено е заключение, че предвид защитата на висшите права и интереси на малолетното дете К. е необходимо да се промени мярката за закрила, предприета на по-ранен етап с цел защита интересите и правата, като същата се насочи за ползване на социална услуга Звено "Майка и бебе" към КСУСД- [населено място], с цел осигуряване благополучието на непълнолетната майка и защита на правата и интересите. Изготвен е и социален доклад за оценка на постъпил сигнал също с дата 24.09.2020 г., според отразеното в който детето К. е отглеждана в семейна среда от майка си А. в Звено "Майка и бебе", гр. [населено място], непълнолетната майка показва емоционална привързаност към детето, към своята майка К. М., към партньора си И., както и към лица от разширения роднински кръг. Посочено е, че А. демонстрира желание и загриженост към детето си, че оказва съдействие за разрешаване на бъдещи проблеми и трудности, демонстрира желание за справяне с проблемите в развитието на детето и осигуряването на стабилна среда за неговото нормално развитие. В доклада се сочи също, че взаимоотношенията със съжителстващите лица са добри, полагат се ежедневните грижи за детето, а членовете на семейството се разбират, уважават и подкрепят; посочено е също и че са налице добри жилищни условия, гарантиращи сигурна и безопасна среда за непълнолетната А. и нейното дете, че членовете на семейството са социално интегрирани и вградени в рамките на обществото, създали са и поддържат добри взаимоотношения с приятели и съседи. Също е направен извод за необходимост от промяна мярката за закрила, предприета на по-ранен етап с цел защита интересите и правата, като същата се насочи за ползване на социална услуга Звено "Майка и бебе" към КСУСД-[населено място]. А. М. е заявила пред съда, че грижите в Комплекса за социални услуги на деца и семейства – гр. [населено място] са добри, но не желае да остане там, тъй като има кой да се грижи за нея и малолетното й дете, а именно нейната майка. Заявява, че няма проблеми с майка си, разбират се и тя има добро отношение към детето, че проблемът е между нея и лицето, с което живее на семейни начала. Сочи също, че преди инцидента бащата на детето е издържал семейството и е полагал необходимите грижи за отглеждане на детето, но понастоящем, след постановяване на съдебно решение по адм. д. № 258/2020 г. във връзка с оспорване на другата Заповед № 3 Д/Д-Я-050 от 17.09.2020 г. на директора на ДСП–Ямбол, с която й е предоставена същата социална услуга, живее при майка си и тя помага в грижите за детето. Твърди, че не й е предлагано и не е сключвала договор с доставчика за предоставяне на социалната услуга. При тези обстоятелства правилно първоинстанционният съд е приел, че изложените мотиви в заповедта за постановяване на социалната услуга не се подкрепят от събраните по делото доказателства и същите са противоречиви. Административният акт е мотивиран от една страна с обстоятелството, че малолетната К. и малолетната й майка А. са били свидетели на психическо и физическо насилие, което налага изваждането им от семейната среда, тъй като съществува опасност от увреждане на тяхното физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. група мотиви касаят дете в риск по смисъла на § 1, т. 11, б. "в" от ДР на ЗЗДет. От друга страна заповедта е мотивирана с нуждата на детето и непълнолетната майка от специализирана помощ и подкрепа, които не получават в семейната среда. Тази втора група мотиви сочи за майка в риск да изостави детето си. В тази връзка правилно първоинстанционният съд е приел, че не става ясно коя точно хипотеза на закона е приложил административният орган - дали детето е изведена от семейната среда заради риск от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие заради обстоятелството, че е била свидетел на акт на насилие в семейството, или поради риск от изоставяне на детето К.. При първата хипотеза административният орган дължи издаване на акт с правно основание чл. 20, ал. 4, т. 2 от ППЗЗДет, при която се предоставя закрила на деца, пострадали от насилие, и директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава заповед за настаняване в кризисен център и/или ползване на други форми на социални услуги и издава задължително предписание на родителите с оглед защита правата на децата. В този случай настоящата заповед е издадена при несъответстващо основание по чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДет. Втората хипотеза, при посочените в заповедта нормативни основания по чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДет, чл. 36, ал. 2, т. 7 от ППЗСП, тълкувани във връзка с дадената в § 1, т. 30 от ДР на ППЗСП дефиниция за услугата в Звено "Майка и бебе", която социална услуга според разписаното в нормата се предоставя на майка в риск да изостави детето си, в настоящия случай не е налице. По делото не са налице доказателства сочещи на извод, че съществува вероятен риск майката да изостави детето си. Оттук и следващият извод, че заповедта е постановена и при несъответствие с целта на закона във връзка с § 1, т. 30 от ДР на ППЗСП. Във връзка с целта на закона следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗЗДет, преповторена и в чл. 23 от ППЗЗДет, съобразно която настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството, освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане. Съображения за спешност в настоящата заповед не са посочени. Правилно първоинстанционният съд е приел, че заповедта е непълна и в разпоредителната си, тъй като не е посочен срок за ползване на услугата. Определянето на услугата като дългосрочна не е достатъчно, тъй като съобразно нормата на чл. 16, ал. 2 от ЗСУ, ползването на социалните услуги може да е краткосрочно – за срок до шест месеца; средносрочно – за срок до една година; дългосрочно – за срок от една до три години. Според дадената в § 1, т. 30 от ДР на ППЗСП дефиниция, "Звено "Майка и бебе" предоставя временно настаняване до 6 месеца, което по аргумент от чл. 16, ал. 2, т. 1 от ЗСУ представлява краткосрочна социална услуга, а не дългосрочна такава по смисъла на чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗСУ, както е определено със заповедта. Но първоначален срок следва да бъде определен. Правилен е и изводът на първоинстанционният съд, че с процесната заповед е постановена несъразмерна мярка за закрила. А. е била свидетел на случката, но детето К. е било на 2 месеца и не е в състояние да възприеме определени действия като конфликт. В тази връзка направените от административния орган изводи са необосновани. Неоснователни са наведените оплаквания в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с представителната власт на адвокат С. Дойчев. Упълномощаването на същия от непълнолетната А. М. е потвърдено от майка й К. М. в съдебно заседание на 19.11.2020 г. Процесуалното представителство е осъществено от адвокат Дойчев в пълен обем, добросъвестно и коректно пред двете съдебни инстанции. Тези обстоятелства обосновават правилността на обжалваното съдебно решение в частта му за разноските. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея решение на Административен съд-Ямбол е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на адвокат С. Дойчев, АК Ямбол, гр. Ямбол, ул. [адрес] № [номер], вх. [номер], ап. [номер], като пълномощник на А. Методиева за заплащане на адвокатско възнаграждение за касационното производство. В представения договор за правна защита и съдействие е вписана уговорка за осъществяване на безплатно представителство за А. М. на конкретно основание – чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, което безспорно се установява, че е налице. В тази връзка и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 20 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в приложимата редакция/, възнаграждението следва да бъде определено в минимален размер- 400, 00/четиристотин/лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение