Решение № 454 от 23.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4115/2015 г.
ВКСIV гражданско отделение23.02.2016 г.докладчик т Бойка Стоилова
Диспозитив
ОТМЕНЯВА решението на Варненския районен съд, ХIV-ти състав, № 4635/30.ХII.2010 г. по гр. д. № 9853/2007 г. в частта по предявения от А. С. Н. срещу С. П. К. отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот, представляващ реална част с площ 598 кв. м от ПИ с идентификатор *****. ****. **** по КП на [населено място]. ВРЪЩА делото на Варненския районен съд за ново разглеждане в отменената част от друг негов състав от стадия на връчването на ответника на препис от исковата молба и от приложенията към нея с указания по чл. 131 ГПК. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 454 от 23.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4115/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Бойка Стоилова Производството е по молбата на адвокат Р. М. като процесуален представител на С. П. К. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение на Варненския РС от 30.ХII.2010 г. по гр. д. № 9853/2007 г., с което е прието за установено по отношение на А. Ив. Г., М. Ив. Д., С. П. К. и И. Ал. Г. като заместили по реда на чл. 120 ГПК (отм.) починалият в хода на производството ответник П. К. Т., че същите не са собственици на недвижим имот, съответно индивидуализиран. В молбата са изложени твърдения, че поради нарушаване на правилата по призоваването молителят е бил лишен от възможност за участие в делото - не било проверено дали адреса, на който призовките са изпращани, е действителния постоянен адрес на молителя, какъв е настоящия му адрес и какъв е действителния адрес, на който живее, призовките били получавани от племенник и зет, с които молителят бил в изключително влошени отношения и които той не бил упълномощавал да получават съобщения за него, те знаели какъв е действителния му адрес, а и не изпълнили задължението да му предадат съобщенията, длъжностното лице не посочило дали връчва съобщенията на пълнолетно лице, нито проверило дали лицето, на което връчва съобщението, живее на адреса, на който то му е изпратено; че по отношение на молителя са били налице предпоставките на чл. 50, ал. 1 ГПК (отм.) за призоваването му чрез съобщение в "Държавен вестник", както и да му бъде назначен особен представител, и като това не е сторено, той не е бил надлежно представляван от пълномощник или от лице по чл. 29 ГПК (отм.). Налице било и основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК поради наличието на нови обстоятелства и на нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му. Към молбата са приложени писмени доказателства /два нотариални акта, разрешение за строеж, уведомление/. Ответникът по молбата за отмяна А. С. Н. от [населено място] в отговора си по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК чрез адвокат Ст. С. е заел становище за нейната недопустимост поради подаването й след преклузивния срок по чл. 305, ал. 1 ГПК, евентуално за неоснователност, тъй като по отношение на молителя била спазена в инстанционното производство процедурата по чл. 46, ал. 1 и ал. 2 и по чл. 46, ал. 4 ГПК. Претендират се разноски. Ответниците А. И. А., И. А. Г. и М. И. Д., всички от [населено място], не са заявили становище по молбата. ВКС на РБ, състав на IV ГО, намира за неоснователно възражението на А. Ст. Н. за недопустимост на молбата за отмяна. Молбата е подадена чрез пощата на 11.V.2015 г. и предвид неоспореното от насрещната страна твърдение за узнаването от молителя за постановеното решение на 12.II.2015 г. след уведомление от [община], получено и сведено до знанието му от И. А. /на чийто адрес е изпратено/ на твърдяната дата /виж представеното известие за доставяне/, за започнало административно производство по преписка вх. № А./04.II.2015 г. по изменение на ПНИ за имот пл. № ****, започнало по инициатива на А. Ст. Н., тримесечният срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК е спазен. Молбата за отмяна е и основателна. Производството по делото е образувано по предявения на 23.ХII.2007 г. от А. Ст. Н. срещу П. К. Т. иск за собственост на нива с площ 598 кв. м, представляваща имот пл. № **** по КП А.; ., @@10@ [населено място]. В течение на производството е установено, че ответникът е починал още на 08.IV. 1995 г. С определение от 05.II.2010 г. първоинстанционният съд въз основа на уточняваща молба на ищеца от 14.ХII.2009 г. е конституирал като ответници наследниците на Т. - молителят, А. А., И. Г. и М. Д. Относно молителя съобщенията за насрочените на 18.V., 06.VII. и 20.VII.2010 г. открити съдебни заседания, преписи от исковата молба и приложенията към нея, както и съобщения за постановените решение и определение за изменението му по реда на чл. 248 ГПК, са изпращани за връчване на постоянния и настоящия му адрес [населено място] [улица] са връчвани на /получавани от/ ответниците А. Ив. А. /племенник/ и И. А. Г. /зет/, чиито настоящи и постоянни адреси са [населено място] [улица]. За насроченото на 30.ХI.2010 г. о. с. з. молителят е счетен за редовно призован при условията на чл. 56, ал. 2 ГПК. В цялото проведено пред първоинстанционния съд производство молителят не е взел участие нито лично, нито чрез представител. При тези обстоятелства се налага извод, че са налице предвидените в чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК предпоставки за исканата отмяна. Съдът е допуснал съществено нарушение на предвидените в чл. 46 ГПК /приложим в случая, тъй като искът по отношение на молителя /и на останалите наследници на П. Т., който е бил вече починал към момента на депозирането на исковата молба срещу него в съда - 23.ХI.2007 г./ е предявен с изявлението на ищеца в тази насока, депозирано в съда на 14.ХII.2009 г./ правила, като е приел, че С. К. е редовно призоваван в производството по делото, включително за проведените съдебни заседания, въпреки че съобщенията и призовките, адресирани до него, са били връчвани на лица извън домашните му, живеещи на друг, а не на неговия адрес. При това положение молителят е бил лишен от възможност да участва в делото, за да защити правата си. Ето защо атакуваното решение следва да бъде отменено по отношение на С. П. К., само относно когото нарушението е допуснато /и релевирано/, с оглед и на обстоятелството, че ответниците са били обикновени другари по исковете за собственост, при което еднаквото произнасяне по делата им е само възможно, но не и наложително. Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг негов състав на предявения по отношение на молителя отрицателен установителен иск от стадия на връчването на молителя на препис от исковата молба и от приложенията към нея с указания по чл. 131 ГПК, при което той ще има възможност да представи и сочените в настоящото производство като нови писмени доказателства документи. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по претендираните разноски за отменителното производство. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,