Решение № 1712 от 3.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14173/2019 г.

Решение № 1712 от 3.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14173/2019 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 459 от Изборния кодекс /ИК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. К. А. от гр. С. в качеството й на кандидат за кмет на район Л. - Столична община /след направено уточнение в съдебно заседание/ и от Коалиция "БСП за България", подадена чрез упълномощен адв. Р. С., против решение № 7293 от 26.11.2019 г., постановено от Административен съд – С. – град, В. отделение, 41 състав, по адм. д. № 12859/2019 г. С жалбата и в съдебно заседание се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт. Според касационните жалбоподатели първоинстанционното решение е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, понеже съдът е отказал да събере поисканите доказателства - писмени и гласни. Касаторите сочат и нарушения на материалния закон, защото съдът не е съобразил твърденията за липса на създадени условия за наблюдение на процеса на въвеждане на данните в протоколите в зала "Арена Армеец" и не е отчел, че в случая не се касае за корекции на явни фактически или технически грешки, а за поправка в основните данни, свързани с резултатите от изборния процес, които няма как да бъдат установени само от тримата преносители към момента на приемане на протокола. Считат, че нововъведените данни не са първични данни и за техните корекции липсват основания. Изразяват становище, че писмото на ЦИК с указания относно поправки на протоколи, е нищожно, защото ЦИК не разполага с правомощия да променя закона, в който е посочено как се поправят протоколите. Намират за необоснован извода в съдебния акт по отношение на нарушенията за водене на предизборна кампания. В касационната жалба е заявено искане за отмяна на решение № 1219-МИ от 4.11.2019 г. на ОИК- Столична община. Ответникът Общинска избирателна комисия - Столична оспорва касационната жалба с писмен отговор и в съдебно заседание чрез председателя на комисията Витанова и още трима членове - Темелкова, Ангелова и Стоянов, които пледират за отхвърлянето й като неоснователна, тъй като в твърденията за незаконосъобразност на първоинстанционното решение не се сочат конкретни норми, които решението нарушава и на които да противоречи. Считат, че оплакванията са общи и неподкрепени с доказателства, липсва пряка и непосредствена връзка между тях и оспореният изборен резултат и част от аргументите не кореспондират с приложимите правила, въведени с методическите указания на ЦИК, които са задължителни за ОИК. Заинтересованата страна М. А. М., в качеството му на избран за кмет на район Л. - Столична община, оспорва касационната жалба с писмен отговор, с който изразява становище за законосъобразност на обжалваното решение и за оставянето му в сила, като правилно постановено. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото от доказателствата по делото се установява, че протоколите на СИК не съдържат поправки, зачерквания или недостатъци, които да не са извършени по предвидения в чл. 441, ал. 2 и чл. 445, ал. 5 ИК ред, като протоколите в секциите, посочени в жалбата, са подписани без възражения от всички членове на комисията, поради което съдът правилно не е допуснал повторно преброяване на гласовете от бюлетините. Според участващия по делото прокурор първоинстанционното решение е постановено в съответствие със събраните по делото доказателства, тъй като протоколите на СИК са официални удостоверителни документи, които се ползват с обвързваща доказателствена сила и съдът правилно е приел за доказани удостоверените в тези протоколи факти. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦУСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежни страни в преклузивния 7-дневен срок, визиран в чл. 459, ал. 8 ИК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 7293 от 26.11.2019 г. е потвърдено решение № 1219-МИ/4.11.2019 г. на Общинската избирателна комисия Столична, с което на основание чл. 87, т. 26 и чл. 452 от ИК, е обявен за избран за кмет на район "Л." - СО, област С.– град на втори тур М. А. М., издигнат от местна коалиция ГЕРБ - СДС и получил 16 879 действителни гласове. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - С. - град се е позовал на нормата на чл. 459, ал. 10 ИК и е приел, че атакуваното решение е издадено от компетентен орган в рамките на законовите му правомощия и е подписано от всички членове на ОИК. Отчетено е обстоятелството, че 7 от общо 41 члена са го подписали с особено мнение, което не влияе на крайния обявен резултат. Според първоинстанционния съд в случая не са налице твърдените от жалбоподателите съществени нарушения на изборната процедура. В мотивите на обжалваното съдебно решение е отразена преценката на първостепенния съд по отношение на всяко от оплакванията на оспорващите лица. Във връзка с възраженията досежно провеждането на предизборната кампания и твърденията за използване на обекти - общинска собственост за разполагане на агитационни материални, съдът ги е оставил без разглеждане с определението си от 15.11.2019 г, а в съдебното решение е изложил допълнителни съображения, че при справка в регистъра на сигналите и жалбите, подадени до ОИК е установено наличие само на два сигнала за район Л. - СО, по които са постановени решения № 851-МИ от 18.10.2019 г. и № 943-МИ от 24.10.2019 г. Констатирано е, че и двата сигнала се отнасят до поставяне на агитационни материали върху обекти, за които се твърди, че са публична общинска собственост – на територията на общинско дружество "Пазари запад", по които ОИК - Столична е установила, че рекламните съоръжения не са собственост на СО, а на търговско дружество, наело рекламна площ – частна собственост и жалбите са оставени без уважение, като тези решения не са оспорени пред ЦИК по реда на чл. 88 от ИК. Аналогично е положението с подадени сигнали и жалби за билбордове на обявения за избран кандидат, в които е липсвала информация за издателя им и текст, че купуването и продаването на гласове е престъпление - такива не са приложени по делото и не се намират в регистъра на ОИК- Столична. Изведено е заключение, че и за двата вида сочени нарушения редът за разглеждане е изчерпан с приключването на предизборната кампания и същите не могат да се навеждат при оспорване на процесното решение. Във връзка с възраженията на първоинстанционните жалбоподатели за допуснати нарушения в изборния ден - за платен вот в секции № 71, 72 и 132 в ромски квартали, първоинстанционният съд е констатирал, че е подаден такъв сигнал, извършена е проверка от компетентните органи, снети са писмени обяснения от посоченото в сигнала лице, проведени са разузнавателни беседи с живущи в квартала, но не са открити данни за извършено престъпление, тъй като няма факти, водещи до извод за извършено престъпление по гл. Трета, раздел ІІІ от особената част на НК. От друга страна съдът е преценил, че купуването и продаването на гласове не може да се проверява и доказва в рамките на съдебно - административното производство, което има предмет постановен административен акт от ОИК и съдът съгласно чл. 459, ал. 7 ИК разглежда само обстоятелствата, посочени в жалбата. Констатирано е, че в първоинстанционната жалба не се твърди нито колко са тези гласове, нито на кои лица са, нито има подобно отразяване в протоколите на СИК от съответните секции, за да може да се провери дали това би довело до промяна в изборния резултат, съответно до незаконосъобразност на оспореното решение. По отношение на твърденията на жалбоподателите за нарушения при отчитане на гласовете и изготвяне на протоколите с изборните резултати, съдът е счел, че посочените в жалбата 16 броя протоколи на СИК, както и останалите протоколи имат характер на официален удостоверителен документ, който се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, освен ако не бъде открито производство по чл. 193 ГПК по искане на жалбоподателите и тя не бъде оборена. Констатирано е, че нито в жалбата, нито в съдебно заседание жалбоподателите са направили искане за откриване на производство по чл. 193 ГПК за оспорване съдържанието на цитираните 16 броя протоколи. По отношение на оплакванията, обективирани в първоинстанционната жалба за неправомерно извършени поправки в протоколите на СИК, първостепенният съд е изложил подробни мотиви, обсъждайки всеки от 16 - те протокола, че посочените поправки на технически не са от категорията на съществените, доколкото същите няма да доведат до промяна на изборния резултат и не нарушават правата и интересите на жалбоподателите. От тук е формиран извод, че атакуваното решение на ОИК - Столична е законосъобразно издадено, с изискуемото съдържание и обективно отразява волеизявлението на постановилия го колективен орган. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото съдът точно е констатирал, че е сезиран с оспорване на решение № 1219-МИ от 4.11.2019 г. на ОИК Столична, с което обявен за избран за кмет на административен район "Л."- СО М. А. М., издигнат за кандидат за кмет от Местна коалиция Герб – СДС. П. решение обективира резултата от проведен втори тур за избор на кмет на район Л.- СО, до който са допуснати с решение № 1060-МИ от 29.10.2019 г. на ОИК Столична избраният кандидат М. А. М. и кандидата, издигнат от коалиция "БСП за България" - М. К. А.. Неоснователно е възражението, развито в касационната жалба, за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в отказ на съда да събере гласни и писмени доказателства относно твърдението за купуване и продаване на гласове. Първоинстаницонният съд не е допуснал соченото нарушение и правилно е преценил, че всички протоколи на СИК и протоколът на ОИК представляват официални документи, поради което по силата на чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК във връзка с чл. 144 АПК опровергаването им не е допустимо чрез свидетелски показания. В случая са събрани относимите към спора писмени доказателства и в мотивите на обжалваното решение правилно е обсъден единственият постъпил сигнал за нарушения при провеждане на избора в район Л. - СО, който е подаден от представител на МК Герб – СДС и е надлежно отразен в т. 34 от решение № 1197-МИ от 3.11.2019 г. Без правно основание е оплакването на касационните жалбоподатели, че съдът е ползвал непоискани и несъбрани по реда на съдебното производство материали от досъдебно производство по сигнали за купуване и продаване на гласове. Следва да се има предвид, че административният съд не е разследващ орган и не извършва оперативно-издирвателни действия, поради което същият законосъобразно се е позовал на постъпилите данни от проведени и приключили досъдебни производства. Относно релевираното твърдение за проведена недопустима агитация, първоинстанционният съд правилно и изчерпателно се е произнесъл, че редът за установяване и оспорване на твърдяните недопустими действия е пред ОИК, съответно пред ЦИК и агитационните действия са извън предмета на обжалването, което се провежда по реда на чл. 459 ИК. Неоснователно е и оплакването на касаторите, че първоинстанционният съд не е съобразил твърденията им за липса на създадени условия за наблюдение на процеса на въвеждане на данните в протоколите в зала "Арена Армеец". От една страна жалбоподателите не са доказали заявените от тях твърдения, а от друга - те не са от съществено значение за изхода на спора, доколкото наличието или не на възможност за наблюдение, не би могло да се отрази пряко и непосредствено върху изборния резултат, който е формиран при извършеното гласуване и преброяване на получените гласове от страна на съответните СИК и обективирано в съставените от тези СИК протоколи. В касационната жалба се оспорва извода на първоинстанционния съд, че протоколите на СИК и ОИК не са оспорени по реда на чл. 193 ГПК. Твърдението на касаторите е, че щом с жалбата са оспорени резултатите от проведените избори, материализирани в процесното решение на ОИК - Столична, то тогава това е и оспорване на протоколите, въз основа на които е прието горепосоченото решение. Настоящият съдебен състав не възприема тази теза, тъй като не може да се приеме, че с обжалването на атакуваното решение № 1219-МИ/4.11.2019 г. се иска и откриване на процедура по оспорване на други официални документи, различни от визираното решение. В тази връзка решаващият състав на АССГ точно е констатирал, че в жалбата в съдебното заседание, в което са приети като писмени доказателства протоколите на СИК и ОИК не е заявено искане за откриване на процедура по оспоравне по реда на чл. 193 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Следва да се има предвид, че по отношение на 16 бр. протоколи на СИК в първоинстанционната жалба са изложени конкретни оплаквания, но отново за нито един от тях не е релевирано искане по горепосочения ред. По отношение на изложеното в касационната жалба възражение срещу отказа на съда да извърши повторно преброяване на бюлетините в секциите, в които е извършена поправка на протоколите, настоящият съдебен състав намира, че също е неоснователно. Това е така, защото първоинстанционният съд е извършил подробен фактически и правен анализ на всеки от посочените в жалбата 16 броя протоколи и правилно е установил, че в нито един от тях не са отразени възражения, подадени жалби или особени мнения. Това обстоятелство, наред с липсата на искане за откриване на производство по оспорването им по реда на чл. 193 ГПК е довело до верен и обоснован извод за липса на основание за извършване на повторно преброяване, защото съдът не е последваща избирателна комисия, която следва отново да възпроизвежда действията на СИК и ОИК. В този смисъл е и постоянната и последователна практика на Конституционния съд на Република България, която е широко известна и не е необходимо цитирането й отново. По отношение на нанесените поправки в някои от протоколите на СИК, касационният съдебен състав споделя изцяло становището на първоинстанционния съд, който правилно е преценил, че само ако в протоколите на СИК и в протокола на ОИК бяха нанесени забележки и възражения от членовете на комисиите за извършените поправки, съответно ако в тях бе отразено искане за ново преброяване по реда на чл. 445, ал. 3 ИК пред ОИК, тогава съдът би могъл да извърши ново преброяване на гласовете в секциите, за които тези обстоятелства са налице. Гореописаните изисквания в конкретната хипотеза не са налице, защото жалбоподателите не са заявили искане за откриване на производство по чл. 193 ГПК, както и не са налице забележки и възражения в посочените протоколи. От съществено значение в случая е и обстоятелството, че Коалиция "БСП за България" е парламентарно представена политическа сила и съгласно чл. 92, ал. 7 ИК има членове във всяка СИК, както и съгласно чл. 76, ал. 4 и 5 ИК – в ОИК, които членове не са възразили срещу извършените поправки в протоколите, като някои са подписани от тях. Ето защо оплакванията за нарушения при нанасянето на поправките са необосновани, а и част от посочените поправки в протоколите на 6 броя СИК въобще не са констатирани от съда при прегледа на техните оригинали. В други два протокола на СИК е установена поправка в други точки, различна от посочените от жалбоподателите, поради което съдът съгласно чл. 459, ал. 7 от ИК не следва да ги обсъжда. В други 9 броя протоколи са извършени поправки при предаването на протоколите от СИК на ОИК, при което съгласно чл. 445 ИК ОИК проверява протоколите. Според ал. 5 на приложимата норма, когато ОИК установи очевидни фактически грешки в протоколите, те се отбелязват в тях и се подписват от членовете на секционната избирателна комисия по чл. 444, ал. 1 от ИК, а това са: председателят или заместник-председателят, секретарят и член на секционната избирателна комисия, предложени от различни партии и коалиции. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно всяка от нанесените поправки и правилно е преценил, че с тях се отстраняват технически грешки и грешки в пресмятането, тоест очевидни фактически грешки, а не както твърдят жалбоподателите - поправки в основните първични данни. В случая са установени технически грешки, поправянето на които е допустимо да се осъществи по реда на чл. 441, ал. 2 ИК и след обявяването на резултата от СИК, поради което получените копия от първоначалните протоколи на СИК не биха могли да се противопоставят на оригиналите, изготвени и подписани по надлежния ред при предаването им в ОИК. Безспорно всички нанесени поправки са приподписани с три подписа по предвидения в ИК ред. Всички те са направени след приключване на работата на СИК и предаване на протоколите на ОИК и са резултат от допуснати технически грешки в съответните точки на протокола, които са своевременно установени и отстраняването им обективира точното отразяване на резултатите от преброяването на гласовете и спазване на презумпцията в чл. 437, ал. 6 ИК. Първоинстаницонният съд обосновано е съобразил правнорелевантното обстоятелство, че в състава на СИК и ОИК, които колективни органи са съставили протоколите, обуславящи изборния резултат и оспореното решение, са включени лица, предложени от различни политически сили и коалиции, което както и регистрирането и присъствието заседанията на комисиите на застъпници, наблюдатели и представители на различните участници в изборите, вкл. на Коалиция "БСП за България", е гаранцията за спазване на изборните правила, разписани в ИК при допускате на избирателите до гласуване, при преброяване на бюлетините и отчитане на резултатите. Процесуалният представител на касаторите е заявил в съдебно заседание твърдение за нищожност на дадените от ЦИК задължителни методически указания относно извършването на поправки на протоколи. Преди всичко такова искане не се съдържа в първоинстанционната жалба и в касационната жалба, поради което е извън обхвата на настоящия касационен процес. О. това следва да се има предвид, че инцидентният контрол и то в касационното производство е недопустим, а и ЦИК не е страна в настоящия правен спор, поради което не би могла да организира защитата си срещу инвокираното твърдение за нищожност на решение на ЦИК, което не е било оспорено своевременно по реда на чл. 58 ИК и е влязло в сила. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. На основание на горното и на чл. 459, ал. 8 ИК във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,