Решение № 10158 от 23.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 296/2020 г.

Решение № 10158 от 23.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 296/2020 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 26, ал. 5 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР). Образувано е по касационна жалба на директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите"/ ГВРС/ при Националния осигурителен институт гр. София, подадена чрез ст. юрисконсулт П. Алипиева срещу решение № 6964 от 15.11.2019 г. по адм. дело № 4421/2019 г. на Административен съд – София-град, с което e отменено по жалба на Г. К., от [населено място], разпореждане № 4506-40-112/12.03.2019 г. на директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", с което му е отказано изплащане на гарантирано вземане, преписката е върната за произнасяне на директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" при спазване на задължителните указания, дадени в мотивите на решението. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложеното в жалбата се иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването. Ответникът- Г. К. чрез пълномощника си адвокат М. Тодорова оспорва касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира разноски за касационната инстанция на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА във връзка с § 2а от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 600, 00 лева. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд- София-град е отменил по жалба на Г. К., от [населено място], разпореждане № 4506-40-112/12.03.2019 г. на директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", с което му е отказано изплащане на гарантирано вземане, и е върнал преписката за произнасяне на директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" при спазване на задължителните указания, дадени в обстоятелствената част на решението. Съдът е приел, че наличието на справка като документ, както и на документ, въз основа на който е издадена справката, независимо от правомощията на Н. Д. да я издаде, не може да бъде пренебрегнато и административният орган следва да изследва това обстоятелство. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 1 от ЗГВРСНР гарантирани вземания на работниците и служителите по този закон са начислени и неизплатени трудови възнаграждения, дължими по индивидуални и колективни трудови договори. Правото на такова вземане и предпоставките са визирани в чл. 4 ЗГВРСНР. Редът за упражняване е уреден в чл. 25 и следващите от ЗГВРСНР и предвижда подаване на заявление-декларация по образец в поделение на НОИ. Изплащането се на гарантираното вземане се извършва с разпореждане на директора на фонда със съдържание за изплащане или отказ при проверка на наличието на предпоставките в ЗГВРСНР. В случая е установено от фактическа страна, че със заявление – декларация за отпускане на гарантирано вземане вх. № 4502 – 21 – 2287 от 14.05.2018 г., Г. К. е поискал да му бъде отпуснато гарантирано вземане по Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. От заявлението се установява, че К. е бил в трудово правоотношение с работодател "АГРИКО ТРЕЙД" ООД, ЕИК 201006944, на длъжност – склададжия, считано от 01.04.2013 г. до 31.05.2015 г. когато е прекратено трудовото му правоотношение. Към заявлението приложил копие от заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение, справка от НОИ за осигурителния доход (2014-2015 г.), справка от НАП за осигурителния доход (2014-2015 г.), както и справка от НАП за внесени задължителни осигуровки (2014-2015 г.). С Разпореждане № 4506-40-112 от 12.03.2019 г. на директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" е отказано изплащането на гарантирано вземане по заявлението. Административния орган обосновал решението си като посочил разпоредбата на § 41 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закон за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ). На управителя на дружеството са връчени задължителни предписания от контролните органи на НОИ изх. № 3 Д-1-21-00434012/05.07.2018 г. за представяне на финансово счетоводни документи за извършване на проверка по ЗГВРС, но в определения му срок до 12.07.2018 г. предписанията не са изпълнени. За неизпълнение на предписанията, на управителя на дружеството- Н. Д. е съставен акт за установяване на административно нарушение. Изведен е извод, че при липсата на представена справка, както и при липсата на доказателства в НОИ за размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и други обезщетения, дължими от работодателя по Кодекса на труда и др. нормативни актове е невъзможно да бъде направена преценка на правото и определен размера на гарантирането вземане на жалбоподателя. С тези мотиви е постановен отказ в оспореното разпореждане. От приложеното по делото е представено писмо изх. № 4504-21-216/30.07.2018 г. на ТП на НОИ София – град и представеното извлечение от Търговския регистър (ТР) се установява, че на 22.07.2016 г. в ТР по отношение на "АГРИКО ТРЕЙД"ООД е вписана обявена неплатежоспособност и открито производство по несъстоятелност, както и че на управителя на дружеството на 05.07.2018 г. са връчени задължителни предписания за представяне на необходимите документи за извършване на проверка по ЗГВРСНР. На 03.08.2018 г. в ТР е вписано решението на Софийски градски съд по дело № 3281/2015 г., за прекратяване на производството по несъстоятелност и заличаване на длъжника от търговския регистър, на основание чл. 632, ал. 4 от ТЗ. Не е спорно, че задължението по чл. 632, ал. 6 във вр. с ал. 1 от ТЗ към момента на откриване на производството по несъстоятелност не е изпълнено от управителя на дружеството. От друга страна, със заличаването на търговеца – юридическо лице от ТР, същото загубва своята правосубектност. Правилно първоинстанционният съд е приел, че последното обстоятелство, като последица от заличаването на търговеца и възможността да бъде издадена справка по образец за начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения от работодателя, както и съдържанието на представената справка изх. № 001/12.04.2019 г. е факт, който не е обсъден при постановяване на оспореното разпореждане. Както бе посочено по-горе, с жалбата срещу административния акт е представена справка Приложение 1 към чл. 4, ал. 1, № 001/12.04.2019 г., издадена от Н. Д. с печат на АГРИКО ТРЕЙД"ООД, за размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими от работодателя по Кодекса на труда и други нормативни актове. Правилно е прието, че е спорен е въпросът дали действително са налице неизплатени трудови възнаграждения, както и какъв е размера им, предвид липсата на изготвена по реда на чл. 4 от Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя справка от работодателя към момента на издаване на оспореното разпореждане, което обстоятелство е безспорно установено по делото. Но отговорът на този въпрос е свързан с преценката на всички доказателства по делото. Съществуването на справката като документ не може да бъде пренебрегнато, доколкото тя установява нови факти по см. на чл. 142, ал. 2 от АПК, поради което правилно атакуваното разпореждане е отменено, а преписката – върната на административния орган за извършване на проверка в съответствие с изложените мотиви, включително и като се състави констативен протокол, съгласно изискването на пар. 6 от ПЗР на ПМС № 59/20.04.2018 г. за изменение и допълнение на НРНИРСОИГВНР. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за заплащане на разноски-адвокатско възнаграждение е основателна. Размера на същото следва да бъде определен на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата във връзка със с чл. 8, ал. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 600, 00/шестстотин/лева, доколкото по делото е осъществено процесуално представителство в съдебно заседание. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,