Решение № 14642 от 1.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10726/2010 г.

Решение № 14642 от 1.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10726/2010 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по жалбата на Абдулилах Сабар Ауад - гражданин на Ирак, против решение № 349 от 30.07.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 4 от ЗУБ му е отказано предоставяне на хуманитарен статут. Твърди, че решението е незаконосъобразно, и моли за неговата отмяна. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в срока по чл. 87 от ЗУБ вр. чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна - адресат на оспорения индивидуален административен акт с пряк и личен интерес от оспорване, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение в производство по чл. 72, ал. 1 във вр. с чл. 70, ал. 2 от ЗУБ председателят на ДАБ при МС е постановил отказ по отношение на Абдулилах Сабар Ауад за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца. Административният орган въз основа на бежанската история на чужденеца и при съобразяване с действащата нормативна уредба е приел, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 8 и 9 от ЗУБ за предоставяне на закрила по реда на ЗУБ. Решението е правилно. Административното производство е образувано по молба с рег. № 219 от 26.10.2009 г., подадена от жалбоподателя Абдулилах Сабар Ауад - гражданин на Ирак, роден на 15.02.1984 г. в гр. Салах Алдин, етническа принадлежност - арабин, религиозна принадлежност: мюсюлманин-сунит, неженен, с която чужденецът е поискал предоставяне на закрила в Република България. В изпълнение на законовите изисквания по ЗУБ с чужденеца са проведени три интервюта: на 07.01.2010 г., на 27.02.2010 г. и на 19.04.2010 г.. Пред интервюиращия орган и в присъствието на преводач от арабски език, който е разбираем за жалбоподателя, последният разказва, че е напуснал легално Ирак с виза за Турция и оттам нелегално е влязъл в Република България през "зелена граница". Чужденецът е бил назначен като охрана в американската фирма "Рик Груп", занимаваща се с транспорт и охрана на стоки и хора от летището до 6-7 къщи в кв. Харисие и Мансур. Разказва, че един ден, разхождайки се около две училища със свой приятел, забелязали кола, пълна с експлозиви. Сигнализирали директорите на училищата и официалните власти, след което експлозивите били обезвредени. Няколко дни по-късно разбрал, че непознати са търсили информация за хората, подали сигнала за бомбите. Неговият приятел бил убит. Абдулилах Ауад се изплашил и заминал за Сирия. Там останал до 12.10.2009 г., когато през Турция влязъл в Република България. Като причина за напускането на страната по произход чужденецът добавя и случка, случила се на работното му място. При служебно пътуване до летището един от джиповете от колоната бил взривен с дистанционно управление. Жалбоподателят разказал за инцидента на майка си, която го посъветвала да напусне веднага работата си, която била прекалено рискова и опасна. Същевременно кандидатът посочва, че не принадлежи към расова, религиозна, национална, обществена или политическа група, подложена на преследване от официалните власти или от други, които те не могат да контролират. Въз основа на фактите от изложената от Абдулилах Ауад бежанска история, причините, поради които същият е напуснал страната по произход, както и приложените справки на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС и на Министерството на външните работи е изготвено становище от главен експерт в РПЦ - София, с рег. № УП-4070 от 14.06.2010 г.. Предложено е на кандидата да бъде отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, тъй като не са налице материалноправните предпоставки по ЗУБ. На основание горното и при съобразяване с приложимите към случая разпоредби на ЗУБ, както и предвид тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004 от 83/ЕО на Съвета на 29 април 2004 г. председателят на ДАБ при МС е постановил обжалваното в настоящото производство административно решение, с което е отказан на Абдулилах Ауад статут на бежанец и хуманитарен статут по ЗУБ. Решението е правилно. Административният орган е обосновал извода за липса на основанията за предоставяне на закрила в Република България на основата на правилно установената фактическа обстановка и доказателствата по административната преписка. Изводите за липса на основания за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ се споделят от настоящата инстанция, същите са правилни и почиват на точно прилагане на материалния закон към установените в хода на административното производство релевантни за спора факти. В тази насока административният орган е обсъдил наличието на основания за търсене на закрила като бежанец въз основа на твърденията, посочени в интервюто на кандидата, и е достигнал до законосъобразен извод, че твърдението за страх от преследване не се основава на критериите раса, религия, националност, принадлежност към социална група, изразено политическо мнение или убеждение. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. От изявленията на кандидата в административното производство не може да се направи извод за наличие на законовите предпоставки по ЗУБ за нуждата от получаване на бежански статут по отношение на чужденеца. От проведените с кандидата интервюта се установява, че причините да напусне страната си по произход са чисто икономически. Чужденецът не е получавал никакви заплахи във връзка с работата му за американската фирма. Във връзка с инцидента, случил се пред двете училища с паркиралата до тях кола с експлозиви, следва да се отбележи, че кандидатът нито е потърсил помощ от официалните власти, нито е поискал закрила от съседната арабска държава Сирия, въпреки че е имал възможност за това. Изложената бежанска история не може да се приеме за такава, даваща основание за предоставяне на закрила по ЗУБ. От изявленията на чужденеца става ясно, че последният не е политически, религиозно или по друг начин обвързан с никоя обществена или политическа група. При тези обстоятелства настоящата съдебна инстанция намира, че причините, поради които жалбоподателят е напуснал страната си по произход, имат икономически характер, поради което изводът на административния орган за неоснователност на молбата на чужденеца в частта й относно предоставянето на бежански статут е законосъобразен. Съдът съобразява и служебно известния Меморандум от 24.04.2009 г. на ВКБООН, съдържащ насоки за определяне на критериите на ВКБООН за оценка на нуждата от международна закрила на иракски лица, търсещи убежище, от който става ясно, че политическата обстановка в Ирак не е еднородна, а Върховният комисариат на бежанците разделя страната на три зони, всяка касаеща отделни части на Ирак със сходни характеристики относно установилата се обстановка. Съобразно насоките прилагането на критериите за определяне на нуждите от закрила на бежанците се обуславя от установилата се обстановка от района, от който идва кандидатът. С оглед представените насоки от ВКБООН и справката за обстановката в страната по произход предвид района, от който идва кандидатът, съдът намира, че представената от него бежанска история следва да бъде преценявана строго индивидуално във връзка с конкретно наведените обстоятелства за търсене на закрила по реда на ЗУБ. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в провинцията, от която идва, сочи на неприложимост на разрешенията, дадени в решение С-465 от 2007 г. на СЕО по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/1983 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не е налице и основание по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. От представената справка на Министерството на външните работи вх. № 2122 от 20.07.2009 г. се установява, че в Ирак се отчита промяна на обстановката с очертаваща се тенденция към нейното подобряване. Постигнат е значителен напредък в процеса на възстановяване на държавността. Осезаемо се засилват авторитетът и влиянието на правителството в Багдад. Укрепват иракските органи за сигурност, значително нарастват техният числен състав и капацитет. Намален е броят на актовете на насилие и терор и е снижен общият градус на напрежение в сферата на сигурността. Цялата оценка на ситуацията в страната въз основа на общоприетите критерии и дефиниции не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. Административният орган законосъобразно е приел, че за търсещия закрила не са установени тежки и лични заплахи срещу живота или личността му, както и че е бил обект на преследване и насилие, а същият не е лишен от възможност да потърси закрила от твърдените от него заплахи от държавните власти или да се премести в други, сигурни за личността и живота му райони на страната. Предвид изложеното за него не са налице основанията за предоставяне на хуманитарен статут на нито едно от основанията, посочени в нормата на чл. 9 от ЗУБ. С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира, че като е отказал статут на бежанец и хуманитарен статут, административният орган е постановил законосъобразен административен акт, жалбата срещу който е неоснователна. С оглед изложеното Върховният административен съд - III отделение,