Решение № 13300 от 3.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5773/2017 г.

Решение № 13300 от 3.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5773/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена молба на Й. Н. Й. от гр. П. за отмяна на влязло в сила Решение № 384/14.03.2017 г., постановено по административно дело № 3034/2016 г. от Административен съд П. (АС П.), с правно основание чл. 239, т. 3 от АПК. В искането, както и допълнителните молби от 20.04.2017 г. и 30.05.2017 г. се посочва, че решението на АС П. е постановено без съобразяване с Решение № 9495/25.06.2013 г. и Решение № 15729/23.12.2014 г. на Върховен административен съд. Счита, че е налице хипотезата на чл. 239, т. 3 АПК, като процесното Решение № 99 АЩ/ 2006 г. на ОСЗГ "Р." е издадено въз основа на административен акт, който е недействителен факт, впоследствие отменен с решение на съда, поради което е налице несъществуващ, недействителен факт. Сочи, че процесното решение на ОСЗГ "Р." е постановено на база недействителен факт- несъществуващ в правния мир кадастрален план и е в противоречие с влязло в сила съдебно решение за същите страни и е нищожно. Намира, че АС П. не е направил служебна проверка за съответствието с материалния закон на Решение № 99 АЩ/ 2006 г. на ОСЗГ "Р.". Моли за отмяна на решението на АС П. и РС П. и връщане на делото за ново произнасяне от друг състав на съда. М. Й. Н. Й. в съдебно заседание поддържа изложените съображения в молбата за отмяна. Подробни доводи са развити в представените писмени бележки от 03.08.2017 г. О. Н. на Общинска служба по Земеделие "Р." П. в подаденото писмено становище счита подадената молба за недопустима и неоснователна и иска същата да се остави без уважение. Заинтересованите страни Х. Н. Ч., Е. Н. Д. и Л. Б. П. в представения, чрез пълномощника адв. Н. А. писмен отговор намират молбата за отмяна за изцяло необоснована и неоснователна, поради което молят за нейното отхвърляне. Върховният административен съд, тричленен състав, след като обсъди наведените отменителни основания и съобрази сроковете по чл. 240 АПК, приема, че молбата за отмяна на соченото в нея основание е подадена от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тази молба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Отмяната на влязъл в сила съдебен акт, представлява извънреден способ за защита, който е приложим при наличието на конкретно и изчерпателно посочени със закона основания. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 3 от АПК актът подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. В случая визираната хипотеза на чл. 239, т. 3 от АПК е неприложима. В съдържанието на т. 3 на чл. 239 АПК ясно е посочено, че актът, на който е основано решението трябва да е отменен впоследствие, т. е. след приключване на инстанционното производство. Това изискване съответства на същността на производството за отмяна, което има за цел да отстрани неправилност на съдебния акт, която се разкрива или чието доказване става възможно след приключване на инстанционното производство. Затова и в основанието по чл. 239, т. 3 от АПК е предвидено изискването отмяната на акта (акт на съд или на друго държавно учреждение), на който е основан съдебния акт, чиято отмяна се претендира, да е последваща, т. е. да е осъществена след момента на основаване (обосноваване, мотивиране) на съдебния акт с този акт. В конкретния случай, отмяната на Заповед № 1171 от 27.10.2006 г. на Кмета на О. Р., с Решение № 9495 от 25.06.2013 г. по адм. дело № 4641/2013 г. на ВАС е осъществена преди приключване на инстанционното производство. Още повече, че този административен акт е обсъден в съдебното решение на АС П.. Следователно, отмяната на заповедта на Кмета на О. Р., не е осъществена впоследствие по смисъла на чл. 239, т. 3 от АПК, поради което не може да обоснове наличието на основание за отмяна на съдебното решение по този текст. От молителя са поддържани доводи за незаконосъобразност на решението на АС П. и РС П., именно като е сочена отменената Заповед № 1171 от 27.10.2006 г. на Кмета на О. Р. Твърденията за наличие на касационни основания за отмяна на съдебното решение са неотносими в настоящото производство за отмяна. Обстоятелството, че в процесното касационно решение заповедта на Кмета на О. Р. е посочена като допълнителен аргумент за неоснователността на претенцията на жалбоподателя, не означава, че това решение е основано на отменената кметска заповед. Това би било налице, ако същата е в пряка причинна връзка с постановения правен резултат, каквато в случая категорично липсва. Още повече, че Заповед № 1171 от 27.10.2006 г. на Кмета на О. Р., предвид нейния характер и време на издаване не представлява административен акт, въз основа на който се основава възстановителното решение на ОСЗ от 21.07.2006 г., като е издадена далеч след неговото влизане в сила. Същата касае границите на имота, но не засяга възстановеното право на собственост. Нейната отмяна не може да обоснове недействителност на възстановеното право на собственост, каквито аргументи са развити от молителя. Що се касае до правилността на мотивите на съда, обосновали неоснователност на жалбата срещу решението, с което по реда на ЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост, този въпрос е извън предмета на настоящия спор. Отмяната на влязъл в сила съдебен акт, представлява извънреден и извънинстанционен способ за защита, който се осъществява само на конкретно и изчерпателно посочени със закона основания по чл. 239 от АПК. В това производство са релевантни факти, които биха имали влияние върху резултат от правния спор, а не служи за преценка на правилността на мотивите на съдебния акт. Предвид изложените съображения, искането за отмяна по чл. 239, т. 3 от АПК е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Направеното искане на ответната страна за присъждане на адвокатско възнаграждение следва да се уважи с оглед на изхода на искането за отмяна. На основание чл. 143, ал. 4 АПК, във връзка с чл. 249 от АПК Й. Н. Й. следва да бъде осъден да заплати на Х. Н. Ч., Е. Н. Д. и Л. Б. П. разноски в размер на 400 лв., за адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,