Решение № 4639 от 28.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2508/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

С решение № 39 от 08.01.2026 г., постановено по адм. д. № 335/2025 г. Административен съд – Добрич (АС-Добрич) е отменил по жалба на А. З. Б., Решение с рег. №32-190696/23.06.2025 г. на директора на Териториална Дирекция (ТД) Митница – Варна при Агенция "Митници", с което са определени задължения в размер на 456,71 лв. мито и 1004,77 лв. ДДС за внесена и допусната в свободно обращение стока.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на ТД Митница Варна, чрез процесуалния му представител юрк. Йорданов. В жалбата се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на АС - Добрич. Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон и необоснованост по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли Върховният административен съд да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата срещу оспорения митнически акт. В касационната жалба е обективирано искане за спиране на производството до произнасяне на Съда на Европейския Съюз (СЕС) по дело Т-296/25 г. образувано във връзка с отправено преюдициално запитване по адм.д. № 8222/2024 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение. Касаторът сочи, като относимо към разрешаването на процесния правен спор и решение по съединени дела С-72/24 и С-73/24 на СЕС. Прилага таблица с валутни курсове за периода 01.04.2025 г. – 30.04.2025 г. от сайта на Агенция „Митници“. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от ответната страна.

Ответникът по касационната жалба – А. З. Б., чрез адв. Златкова, изразява становище за неоснователност на жалбата в депозиран писмен отговор. Намира искането за спиране на производството за неоснователно.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу съдебен акт, който подлежи на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Добрич е законосъобразността на Решение с рег. № 32-190696/23.06.2025 г. на директора на ТД Митница – Варна при Агенция "Митници", с което на основание чл. 19, ал. 1, чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците (ЗМ), във връзка с чл. 74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 140 и чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 77, §1, вр. чл. 85, § 1, вр. чл. 101, § 1, вр. чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от Закон за данък добавена стойност (ЗДДС), чл. 59 АПК, за стока № 1 „пътнически автомобил, употребяван марка: BENTLEY модел: CONTINENTAL по митническа декларация (МД) с МRH 25BG002009023710R1/04.04.2025 г. е определена нова митническа стойност (МС) в размер на 15 328,60 лв., спрямо която за вземане под отчет и досъбиране са определени държавни вземания за мито в размер на 456,71 лв. и ДДС в размер на 1004,77 лв. Като длъжник за заплащане на посочените задължения е определен вносителят и декларатор А. З. Б..

В хода на първоинстанционното производство е допуснато провеждане на съдебно автотехническа оценъчна експертиза, заключението по която е прието без оспорване от страните и кредитирано от съда. Вещото лице е заключило, че действителната пазарна стойност на процесния автомобил към момента на внасянето му в страната е била в размер 3751 щатски долара или 6635 лв.

За да отмени оспореното митническо решение, АС - Добрич е приел, че то е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Систематизирани за целите на настоящото производство мотивите му се свеждат до следното:

Съдът е приел за установено от фактическа страна, че подадената митническа декларация е била предмет на последващ контрол по реда на чл. 48 от Регламент (ЕС) №952/2013 във връзка с чл. 84 ЗМ относно верността на данните в нея за реално заплатената цена за автомобила, която е относима към определянето на митническата му стойност. При декларирането автомобилът е описан само като употребяван, като в придружаващите документи не са отразени повредите/дефектите на стоката при нейната продажба. При разглеждане на документите административният орган е приел, че няма достатъчно доказателства в подкрепа на точността на декларираната митническа стойност, защото в договора за покупко – продажба между предишния собственик по представения талон и жалбоподателя няма посочена договорена цена на автомобила, а в документа за авансово плащане от 24.03.2025 г. е посочено частично плащане в брой в размер на 1000 щатски долара на 13.08.2024 г. при фактурирана цена от 3700 щатски долара. Прието е, че приложената към митническата декларация фактура от 24.03.2025 г. не съдържа всички необходими реквизити, като А. Б. е обяснил, че в ОАЕ плащанията в брой са предпочитана от търговците практика, свързана с техните традиции и култура. Тези обстоятелства са дали основание на административния орган да приеме наличието на основателни съмнения в декларираната договорна стойност.

Първоинстанционният съд е приел, че наличието на основателни съмнения в декларираната договорна стойност се потвърждава и в рамките на съдебното производство, доколкото вещото лице по неоспореното и прието заключение е установило различна действителна пазарна стойност на автомобила. Съдът е приел за законосъобразен изводът на митническите органи, че стойността на стоката не може да се определи по реда на чл.70 §1 от Регламент (ЕС) №952/2013, поради което е преминато към нейното вторично определяне по реда на чл. 74 от Регламент (ЕС) №952/2013. Прието е, че в административния акт е разгледан всеки един от методите по чл. 74 § 2 от Регламент (ЕС) №952/2013 последователно от буква а) до буква г) и след обосноваването на извод, че същите са неприложими, митническата стойност е определена по реда на чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) №952/2013 във връзка с чл. 144 § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) №2015/2447 въз основа на изготвена експертиза.

За да възприеме извод за наличие на допуснато нарушение на административнопроизводствените правила АС – Добрич е приел за основателни възраженията на жалбоподателя, че не е имал възможност да се запознае и да изрази отношение, и евентуално да оспори извършената в рамките на административното производство експертиза, както и да постави допълнителни задачи към вещото лице. Прието е още, че неправилно при възлагане на задачите към вещото лице, органът не е посочил към коя дата трябва да определи справедливата пазарна оценка на процесното превозно средство и същата е определена към 29.04.2025 г., вместо към датата на приемането на митническата декларация за поставянето на стоката под митнически режим, когато трябва да се определи митническата стойност и да се използва валутен курс за този ден - 04.04.2025 г. Съдът е приел, че неправилно самият декларатор в митническата си декларация е използвал обменния курс на лева за щатския долар за 19.03.2025 г. (тогава 1 щатски долар е бил обменян за 1.79483 лева) вместо този за 04.04.2025 г. (тогава 1 щатски долар е бил обменян за 1.76886 лева), поради което декларираната митническа стойност на стоката е била в размер на 3700 щатски долара Х 1.79483 = 6640.87 лева, към която са прибавени транспортните разходи в размер на 4000 лева и таксата за износ в размер на 120.60 лева. Според съда така декларираната обща митническа стойност от жалбоподателя е в размер на 10761.47 лева. Предвид допуснатите от митническите органи процесулани нарушения първоинстанционният съд е приел, че следва да се кредитира неоспореното заключение на експерта по съдебно автотехническата оценъчна експертиза, съгласно което действителната пазарна стойност на процесния автомобил към момента на внасянето му в страната е била в размер на 6635 лева. Отбелязано е, че по – ниската левова стойност в сравнение с посочената в митническата декларация при разлика в другата валута в обратния смисъл от 51 щатски долара (3751 щатски долара спрямо 3700 щатски долара) се дължи на различния курс на щатския долар към 04.04.2025 г. (1 за 1.76886 лева) и този, посочен в декларацията (към 19.03.2025 г. - 1 за 1.79483 лева). Предвид приетото, че митническата стойност следва да се определи към датата на приемане на митническата декларация, като се използва валутния курс към 04.04.2025 г. съдът е възприел получената от вещото лице действителна пазарна стойност на автомобила в размер от 6635 лева, към която след прибавяне на транспортните разходи в размер на 4000 лева и таксата за износ в размер на 120.60 лева се получава действителна обща митническа стойност в размер на 10755.60 лева, която е по – ниска от декларираната от жалбоподателя в размер на 10761.47 лева. Възприет е крайният извод, че с оспореното митническо решение неправилно е отказано приемането на декларираната митническа стойност и е определена значително по – висока такава.

Решението е правилно, като краен резултат, но е необходима корекция на изложените мотиви.

По отношение на обективираното в касационната жалба искане за спиране на настоящото съдебно производство до постановяване на решение от Общия съд на Европейския съюз (ОС на ЕС) по дело Т-296/25 г. настоящият касационен състав съобрази, че на 25.03.2026 г. е постановено решение по делото Т-296/25 от ОС на ЕС по преюдициално запитване отправено с определение от 15.04.2025 г. по адм. д. № 8222/2024 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение с поставени въпроси:

1.Допуска ли разпоредбата на чл. 74, параграф трети от регламент (ЕС) 952 от 2013 г. тълкуване в смисъл, че като „налични данни на митническата територия на Съюза“ може да се счита декларираната стойност на същата стока при износа й от трета страна.

По първия отправен въпрос в т. 30 от решението по дело Т-296/25 г. е прието, че чл. 74, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че декларираната цена при износ на стока с местоназначение в митническата територия на Съюза, за която митническите органи на държавата на износа са съобщили на митническите органи на държава членка в рамките на международно споразумение в областта на митническото сътрудничество, може да се квалифицира като налични данни на митническата територия на Съюза по смисъла на тази разпоредба за целите на определянето на митническата стойност на същата тази стока.

2. Допуска ли разпоредбата на чл. 74, параграф трети от регламент (ЕС) 952 от 2013 г. тълкуване в смисъл, че разумен способ за определянето на митническата стойност по чл. 74, параграф 3 от Регламента може да е определянето й на база декларираната стойност при износа на същата стока от трета страна.

По втория отправен въпрос в т. 38 от решение по дело Т-296/25 г. е прието, че чл. 74, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че позоваването на декларираната цена при износ на стока с местоназначение в митническата територия на Съюза, която митническите органи на държавата на износа са съобщили на митническите органи на държава членка в рамките на международно споразумение в областта на митническото сътрудничество, може да представлява разумен способ по смисъла на тази разпоредба за целите на определянето на митническа стойност на същата тази стока.

При съобразяване на поставените преюдициални въпроси и на така възприетото тълкуване от ОС на ЕС, настоящият състав счита за неоснователни доводите на касатора за приложимост към настоящия спор на решението от 25.03.2026 г. по дело Т-296/2025 г., доколкото същото е постановено при различна от установената в настоящото производство фактическа обстановка. В главното производство при определяне на митническата стойност на стоката органът е приел приложимост на метода на разумните способи по чл. 74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, както е и в процесния случай. Но разликата в установените факти в настоящото производство е, че в главното производство по отправеното преюдициално запитване митническите органи са приели, че полученият отговор от канадските митнически власти представлява официален документ от извършената проверка по линия на международното сътрудничество. Митническата стойност е определена като е взета предвид цената, посочена в електронната информация, получена от канадските митнически власти. В настоящия спор след извършена проверка на митническата база данни МИСЗА и при лиса на открити данни, митническата стойност е определена от експерт оценител по справедлива пазарна оценка. По изложените съображения неотносимо към настоящия правен спор е тълкуването на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, възприето в решение от 25.03.2026 г. по дело Т-296/25 г. на ОС на ЕС.

В конкретния случай основателните съмнения по смисъла на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на митническата администрация относно декларираната договорна стойност са обосновани с обстоятелствата, че при декларирането автомобилът е описан само като употребяван, като в придружаващите документи не са отразени повредите/дефектите на стоката при нейната продажба; при разглеждането на документите е установено, че няма достатъчно доказателства в подкрепа на точността на декларираната митническа стойност, защото в договора за покупко – продажба между предишния собственик по представения талон и жалбоподателя няма посочена договорена цена на автомобила, а в документа за авансово плащане от 24.03.2025 г. е посочено частично плащане в брой в размер на 1000 щатски долара на 13.08.2024 г. при фактурирана цена от 3700 щатски долара; приложената към митническата декларация фактура от 24.03.2025 г. не съдържа всички необходими реквизити, като А. Б. е обяснил, че в ОАЕ плащанията в брой са предпочитана от търговците практика, свързана с техните традиции и култура. При изследване приложимостта на методите по чл. 72, § 2 Регламент (ЕС) № 952/2013, в решението се твърди единствено проверка на митническата база данни МИСЗА, като определената нова митническа стойност по реда на чл. 74, § 3 Регламент (ЕС) № 952/2013, е основана на приобщената в хода на административното производство експертна оценка. В оспореното митническо решение липсва позоваване на статистически метод или статистически стойности, основани на базата данни COMEXT, във връзка с които са направени преюдициалните запитвания. При съобразяване на изложените различия в установените факти по настоящия спор, преюдициалните заключения на СЕС по цитираните от касатора дела са неотносими към правилното разрешаване на процесния спор.

Първоинстанционният съд макар и лаконично, правилно е описал и възприел фактическата обстановка по делото, за която липсва спор между страните. В случая спорът се концентрира върху определената нова митническа стойност и установените въз основа на нея допълнителни задължения за заплащане за митно и ДДС, относно стока, внесена от Обединените арабски емирства (ОАЕ) - „пътнически автомобил, употребяван марка: BENTLEY модел: CONTINENTAL, брой места: 5, товароносимост: 0, първ. per.: 20080101, цвят: зелен, работен обем: 5998 куб. см, мощност: 449 KWDIN, двигател NO: BWR012746, шаси NO: SCBBE53W28C052332“, код по ТАРИК 8703249000.

От доказателствата по делото се установява, че на 04.04.2025 г. А. З. Б. е декларирал в режим „допускане за свободно обращение“ употребяван лек автомобил, държава на износ Обединени арабски емирства, износител AUTOBANK, DUBAI, с обща фактурна стойност 3 700 USD, при курс за 1 USD - 1,79483 лв., митническа стойност 10761,47 лв., нетно тегло 2360 кг, условие на доставка EXW Дубай, декларирани транспортни разходи в размер на 4000 лв. и такси по износа на автомобила в третата страна 120,60 лв. Към МД за режим допускане за свободно обращение са приложени допълнителни документи, включително и снимков материал, подробно описани в оспорения акт.

С писмо per. № 32-105699/04.04.2025 г. вносителят е посочил, че внесеният автомобил Bentley Continental е претърпял наводнение и е с видими външни дефекти, а именно: счупена предна броня, изкривен преден незатварящ се капак, изкривен неотварящ се багажник, неработещо предно въздушно окачване, частично неработещи предни и задни светлини, неработещи датчици за налягане на маслото и температура на маслото и други проблеми свързани с окачването и ходовата част.

С писмо per. № 32-106622/04.04.2025 г. от вносителя са изискани за нуждите на допълнителната проверка съгласно нормата на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, документи в подкрепа на декларираната митническа стойност на стоките.

С писмо per. № 32-110807/09.04.2025 г. са представени допълнителни документи: фактура № #2025-015/24.03.2025 г., договор за покупко-продажба, документ за авансово плащане от 24.03.2025 г., застраховка на автомобила. Дадени са разяснения, че автомобилът е за собствено ползване и няма как да се представи външнотърговски договор. Застраховката на автомобила е направена за сметка на продавача. Прилага писмо от AUTOBANK, че е платен депозит при предишна визита в Дубай, като отбелязва, че плащанията в брой са законни и предпочитани от търговците в ОАЕ. По информация преди покупката продавачът го е уведомил, че автомобилът е наводнен.

След разглеждане на предоставените документи, митническите органи установяват следното: Стока № 1 с описание: „пътнически автомобил, употребяван марка: BENTLEY модел: CONTINENTAL, брой места: 5, товароносимост: 0, първ. per.: 20080101, цвят: зелен, работен обем: 5998 куб. см, мощност: 449 KWDIN, двигател NO: BWR012746, шаси NO: SCBBE53W28C052332“, код по ТАРИК 8703249000, държава на износ Обединени арабски емирства, държава на произход Обединено кралство Великобритания, 2360 кг нето тегло, декларирана митническа стойност в размер на 10761,47 лв.

Внесено е писмо от вносителя, с per. № 32-105699/04.04.2025 г., в което са описани дефектите по автомобила. Извършена е физическа проверка от митническите органи. Констатациите от огледа са обективирани в Протокол за извършена митническа проверка №: 25BG002009M012876/04.04.2025 г. Представен е снимков материал. По време на проверката е установено: че автомобилът е идентифициран по марка, модел и шаси посочени в МД. Деклараторът е бил помолен да запали двигателя, за установяване на необичайни шумове или видими повреди. Такива не са установени. Автомобилът е преместен на ход, като не са установени видими повреди и необичайни шумове. С огледа на автомобила се установява, че липсва предна дясна лайсна до предното стъкло от външната страна. Предната броня е счупена от двете страни на и под нивото на регистрационния номер без липсващи части. Отразено е, че единствено липсва част от бронята от долната страна. Предният капак на двигателя не прилепва плътно и не следва контура на автомобила. От задната част на автомобила се установява, че не се отваря багажникът. Няма видими следи от изкривявания и наранявания по задната част на автомобила. Камерата за заден ход не работи. Салонът няма видими следи от увреждания. При запален двигател на таблото свети индикаторната лампа за маслото и контролна лампа за двигателя. По останалата част на автомобила няма видими следи от наранявания, липсващи елементи, както и деформации. Горепосочените забележки са видни от прикачения снимков материал към протокола.

А. Б. декларира транспортни разходи за транспортиране на стоката на собствен ход в размер на 4000 лв. Представена е фактура № ЕХ-026037/25.03.2025г. за извършен разход за такса при износа в третата страна в размер на 250 Dirham (120,60 лв.).

При разглеждане на документите, се установява, че не са налице достатъчно доказателства в подкрепа на точността на декларираната митническа стойност. В договора за покупко-продажба между V. M. K. (предишен собственик по представения талон) и А. Б. няма посочена договорена цена на автомобила. В документа за авансово плащане от 24.03.2025 г. е посочено частично плащане в брой в размер на 1000 USD (13.08.2024г.), при фактурирана цена от 3700 USD.

Прието е, че приложената към МД фактура № #2025-016 от 24/03/2025 г. не съдържа всички необходими реквизити, удостоверяващи договорните условия по сделката като: условие на доставка съгласно ИНКОТЕРМС, условие на плащане, начин и срок на плащане, както и условие за авансов превод.

Извършена е справка в „Система за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи - МИСЗА, за периода 04.10.2024г. - 04.04.2025г. за стока „употребяван лек автомобил, марка - BENTLEY“, за продадени за ЕС и изнесени в същото или приблизително по същото време, както стоките, подлежащи на остойностяване и вече остойностени съгласно основния метод (договорната стойност), не са установени декларирани и приети митнически стойности за употребяван автомобил по марка и модел, първоначална регистрация, със страна на износ ОАЕ, произход Обединено кралство Великобритания, внасяни в приблизително същия период от друг износител и от други дружества вносители.

Митническият орган е приел, че разпоредбите на чл. 74, § 2, б. „а“ до „г“ от Регламент 952/13 са неприложими. Прието е, че стойността на стоката следва да се определи след извършване на експертна оценка, на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във вр. чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447.

С писмо per. № 32-116327/14.04.2025 г., е възложено на експерт оценител да изготви справедлива пазарна оценка на употребявано моторно превозно средство BENTLEY модел: CONTINENTAL, с шаси № SCBBE53W28C052332.

С писмо per. № 32-132714/02.05.2025 г. е представена автотехническа оценъчна експертиза. Установяването на пазарната стойност на лекия автомобил „BENTLEY ” е извършено по пазарният метод /метода на пазарните аналози/. Извършено е проучване в интернет за предлаганите автомобили на вторичния пазар в Дубай - пазарни аналози с офертни цени, в зависимост от общото техническо състояние на съответния лек автомобил. Пазарната стойност на „пътнически автомобил, употребяван марка: BENTLEY, CONTINENTAL, товароносимост: 0, първ. per.: 20080101, цвят: зелен, работен обем: 5998 куб. см, мощност: 449 KWDIN, двигател NO: BWR012746, шаси SCBBE53W28C052332“ без мито, ДДС и транспортни разходи е определена от експерта в размер на 11 208,00 лв.

С оспорения административен акт на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, митническата стойност на стоката е определена в размер на 15328,60 лв., формирана от пазарната оценка 11208,00 лв. и декларираните от вносителя транспортни разходи в размер на 4000,00 лв. и такси по износа на автомобила в третата страна 120,60 лв.

Неправилно е прието от първостепенният съд, че при издаването на оспореното митническо решение е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в лишаване на А. Б. от възможността да се запознае, да изрази отношението си по възложената от органа в рамките на административното производство експертиза. Нормата на чл. 22, § 6, във вр. с чл. 29 Регламент (ЕС) № 952/2013 задължава митническите органи преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за адресата, да му съобщят мотивите, на които то ще се основава, и да му предоставят възможност да изрази становището си в определен срок от датата, на която го е получил или се счита, че го е получил. Според чл. 22, § 7 Регламент (ЕС) № 952/2013 всяко решение, което е неблагоприятно за адресата, трябва да бъде мотивирано и в него трябва да се посочва правото на обжалване, предвидено в чл. 44 от същия акт. Според чл. 8, § 1, б. а) и б. в) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 в съобщението по чл. 22, § 6 Регламент (ЕС) № 952/2013 се посочват документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето решение и упоменаване правото на съответното лице на достъп до документите и информацията, посочени в буква а). Видно от уведомително писмо по чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, на А. З. Б. са съобщени мотивите за издаване на митническото решение, както и резултатите от извършените проверки, като в съдържанието на писмото (лист 51 – 52 от делото) са обективирани извлечените данни от експертната оценка осъществена в хода на административното производство, на които ще се основава неблагоприятното за него решение, като на лицето е предоставена възможност да изрази становище в 30–дневен срок от уведомяването. При съобразяване на тези установявания се налага извод за необоснованост на изводите на съда за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се лишаване от възможност на адресата на акта да изрази становище по проведената експертиза в административното производство. Уведомяването по чл. 22, § 6 Регламент (ЕС) № 952/2013 гарантира правото на защита като основен принцип на правото на Европейския съюз и на правото на изслушване във всяка една административна процедура като неразделна част от този принцип (виж Решение на СЕС от 03.06.2021 г. по дело С-39/20 г. - т. 30 и т. 31 и цитираните там други решения). Съществено нарушение на административнопроизводствените правила е само това нарушение, което, ако не бе допуснато, би имало за последица друг правен резултат. В т. 62 от Решението си от 20.12.2017 г. по дело С-276/16 г. СЕС посочва, че нарушението на правото на защита и в частност на правото на изслушване, налага отмяна на взетото в съответното административно производство решение, само ако при липсата на това нарушение производството би довело до друг резултат. В конкретния случай по делото не са налице данни за допуснати такива нарушения.

Правилно е прието от АС – Добрич, че оспореното митническо решение е незаконосъобразно.

Митническата стойност на стоките се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Независимо че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 дава възможност на митническите органи при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена.

Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съответно когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл. 74, § 2 митническото остойностяване се извършва по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност.

Според чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, когато митническата стойност не може да се определи съгласно § 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава.

Съгласно § 1 и § 2 от чл. 144 от Регламента за прилагане, озаглавен "Резервен метод", при определяне на митническата стойност по чл. 74, § 3 от Кодекса може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в чл. 70 и чл. 74, § 2 от Кодекса. Така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности. Когато не може да се определи митническа стойност по § 1, се използват други подходящи методи.

По тълкуването на чл. 31, § 1 от Митническия кодекс на Общността (отм.), съответстващ на чл. 74, § 3 от настоящия кодекс, СЕС е постановил Решение от 9 юни 2022 г. по дело С-599/20, "Baltic Master" UAB, в което в т. 51, т. 54 и т. 55 приема, че данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват "налични данни" в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно "разумно" и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи.

В настоящият случай е приложен методът по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 във вр. с чл. 144, § 2 от Регламента за изпълнение.

В оспореното митническо решение административният орган е изложил съображения, че "митническата стойност следва да се определи на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, а именно чрез възлагане изготвянето на експертна пазарна оценка от компетентно лице – автоексперт оценител", в резултат на което за употребявания пътнически автомобил митническата стойност е определена при възприемане на изготвената пазарна оценка от експерта и включване към нея на декларираните от лицето транспортни разходи и такси по износа на автомобила в третата страна.

При съобразяване на тези фактически установявания е необходимо да се отбележи, че както е разяснено в Решение от 9 юни 2022 г. по дело С-599/20, "Baltic Master" UAB "Митническият кодекс на Общността се основава на система на деклариране, за да се ограничат, доколкото е възможно, митническите формалности и проверки, като същевременно се предотвратят измамите или нередностите, които могат да нанесат вреди на бюджета на Съюза (решение от 9 юли 2020 г., Unipack, C-391/19, EU: C: 2020: 547, т. 22)", и че "митническите стойности, определени чрез прилагане на тази разпоредба (чл. 31, § 1 от МКО, на която съответства чл. 74, § 3 от МКС), трябва в максимално възможната степен да се основава на по-рано определяни митнически стойности", в който смисъл "методите за остойностяване, които трябва да се използват по силата на посочената разпоредба, трябва да бъдат описаните в членове 29—30, параграф 2 от Кодекса, но че разумната гъвкавост при прилагането на тези методи е в съответствие с целите и разпоредбите на член 31, параграф 2 от посочения кодекс".

Аналогично и сега действащият Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 изисква на първо място – "При определяне на митническата стойност по член 74, параграф 3 от Кодекса може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в член 70 и член 74, параграф 2 от Кодекса. Така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности" (§ 1), и едва "когато не може да се определи митническа стойност по параграф 1, да се използват други подходящи методи" (§ 2), при съблюдаване и дефинираните пак там ограничения.

Изложеното налага обоснования извод, че във всички случаи, и при определянето на митническа стойност по т. нар. "резервен метод" по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, а именно чрез възлагане изготвянето на експертна пазарна оценка от компетентно лице – автоексперт оценител, остойностяването преди всичко следва да се основава на по-рано определени митнически стойности при внос на стоки на територията на ЕС. Видно от изготвената експертиза такива данни не са използвани от експерта. В случая новата митническа стойност е определена изцяло въз основа на възприетата експертна оценка, която почива единствено на субективна и необоснова преценка на експерт, без да са изложени конкретни аргументи и доказателства какви точно пазарни аналози е използвал експертът. В допълнение следва да се посочи, че правилно е съобразено от АС – Добрич, че при възлагане на задачите към вещото лице, органът не е посочил към коя дата трябва да определи справедливата пазарна оценка на процесното превозно средство и същата е определена към 29.04.2025 г., вместо към 04.04.2025 г. - датата на приемането на митническата декларация за поставянето на стоката под митнически режим, когато трябва да се определи митническата стойност и да се използва валутен курс за този ден.

В настоящият случай при съобразяване на специфичните характеристики на декларираната стока (повредите на лекия автомобил), логично е да се приеме за доказано, че е невъзможно да се открие в митническата система по вноса информация за внос на идентични и/или сходни стоки по смисъла на чл. 1, § 2, т. 4 и т. 14 от Регламента за изпълнение, но немислимо да се приеме, че липсват каквито и да било данни за внос на стоки със сходни параметри (марка, модел, мощност, година на производство, страна на произход, страна на вноса и прочие, вкл. "употребяван", "катастрофирал", "с повреди"), които да послужат за нуждите на прилагане на метода по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, при съблюдаване правилото за "разумна гъвкавост" (коригиране на стойността съобразно установените различия в състоянието и/или характеристиките на стоките), което в поцесния случай не е извършено от издателят на акта.

При съобразяване на изложеното настоящият касационен състав намира, че митническият орган неправилно е приложил метода по на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 във вр. с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, което е достатъчно основание, за да се възприеме, като незаконосъобразно оспореното митническо решение.

Предвид горното, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран така и на основание чл. 222, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение