Решение № 2412 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8484/2012 г.

Решение № 2412 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8484/2012 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Джиро - Трейд" ООД чрез пълномощника адв. Русев, срещу решение № 2436/02.05.2012 г., постановено по адм. д. № 6705 по описа за 2010 г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 1/37 от 14.06.2010 г. на Началника на Митница Пловдив, потвърден с Решение № 714/2010 г. на Директора на Агенция Митници. В касационната жалба се излагат доводи за неправилна преценка на съда на събраните доказателства в хода на административното и съдебното производство и конкретно - за необоснована интерпретация на заключенията на основната и допълнителната съдебно-счетоводни експертизи. Касаторът моли да бъде отменено решението като бъде постановено друго, с което да бъде отменен РА. Алтернативно моли РА да бъде изменен като дължимата сума се сведе до посочените от допълнителната експертиза суми. В съдебно заседание пълномощника на касатора е заявил и ново алтернативно искане делото да бъде върнато за ново разглеждане, като бъдат дадени указания на първоинстанционния съд за това как да бъдат приспаднати от установените задължения внесените суми с платежни документи, за които са налице доказателства. Не претендира присъждане на разноски. Ответникът по жалбата - директорът на Агенция "Митници", чрез процесуалния си представител юрк. Симеонова, излага доводи за правилност на обжалваното решение. Не претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд - София град е бил Ревизионен акт № 1/37 от 14.06.2010 г., издаден от Началника на Митница Пловдив, потвърден с Решение № 714/2010 г. на Директора на Агенция Митници, с който по отношение на "Джиро - Трейд" ООД са установени публични задължения - акциз в размер на 184 259.53 лв. и задължение за заплащане на лихви за просрочие в размер на 5 686.05 лв. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че ревизионният акт е законосъобразен акт, издаден от оправомощен орган и при извършване на данъчната ревизия не са допуснати нарушения, които да се отразят върху правилното определяне на дължимите данъчни задължения. Обосновал е фактическите си констатации, като е приел за безспорно установени следните факти: с Решение № 84/19.02.2010 г. на директора на Агенция "Митници" е отнет лиценз № 48 за управление на данъчен склад с идентификационен номер BGNCA00067001; в посочения склад до отнемането на лиценза дружеството е осъществявало производство и държане на алкохолни напитки; на 10.12.2008 г. в държания от "Джиро трейд" ООД склад е извършена проверка, завършила със съставяне на протокол № 541/11.12.2008 г. от служители на отдел "Акцизи" при ТМУ - Пловдив; направена е инвентаризация и са установени липси на акцизни стоки (високоалкохолни напитки) в общ размер на 1.124 НLТ чист алкохол; за периода 01.12.2008 г. - 31.12.2008 г. дружеството е подало акцизна декларация за алкохол и алкохолни напитки с ИНДС BGNCA00067001 с вх. № BG003000/2-00252/14.01.2008 г., като във връзка с посочения протокол са извършени корекции и е начислено допълнително публично задължение - акциз и лихва в размер на 1309.02 лв.; с Протокол № 214/30.09.2009 г. служители на отдел "Акцизи" при ТМУ - Пловдив са констатирали липси на акцизни стоки (високоалкохолни напитки) в общ размер на 7.0433 НLТ чист алкохол и тъй като за периода м. 04.2009 г. дружеството е подало акцизна декларация за алкохол и алкохолни напитки, във връзка с така съставения протокол са извършени корекции и е начислено допълнително публично задължение - акциз и лихва в размер на 8 685.12 лв.; за периода м. 02.2010 г. дружеството е подало акцизна декларация за алкохол и алкохолни напитки, като след извършена инвентаризация и издаване на Протокол № 1/16/25.02.2010 г. също са установени наличности и е измерен алкохолен градус на високо алкохолни напитки; след излизане на пробите от Митническа лаборатория - Пловдив са съставени протоколи № 1/16/7/10.03.2010 г. и № 1/16/7-1/07.04.2010 г. Правилна е преценката на съда, че по действителното проявление на така установените факти няма спор между страните и същото се установява от приобщените по делото писмени доказателства. Гореописаната фактическа обстановка е установена и от изслушаната съдебно- счетоводна експертиза. Не е спорно също, че в резултат на извършената инвентаризация и описаните по- горе проверки митническите органи са определили допълнителни публични задължения след отнемане на лиценза на дружеството на основание чл. 20, ал. 2, т. 8 от ЗАДС в размер на 1.520 НLТ за 1 672 лв. и на основание чл. 20, ал. 2, т. 9 от ЗАДС размера на акциза за всички акцизни стоки под режим отложено плащане към момента на отнемането на лиценза в размер на 160 727.60 лв. За бутилираните високоалкохолни напитки в ревизионното производство е определен дължим незаплатен акциз от 7 182.80 лева. В реда на изложеното следва да се посочи, че както в първоинстанционното производство, така и в касационната жалба, основното оплакване на дружеството е не срещу законосъобразността на РА, а досежно факта, че със същия не са приспаднати суми, както следва: преведен от дружеството депозит в размер на 95 000 лв. за обезпечение на евентуални задължения по сметката на Митница Пловдив, както и банкова гаранция за обезпечаване на бъдещи задължения в размер на 60 000 лв., въпреки че сумите са усвоени от митническите органи. На това оплакване е даден отговор с обжалваното решение, който се споделя от настоящата инстанция. Законосъобразен е изводът на административния съд, че в хода на ревизионното производство не са налице предпоставки да се намали размера на установеното публично вземане поради несъмнено установения факт, включително и от ССчЕ, че именно във връзка с издаването на акта "Джиро трейд" ООД е внесло в бюджета сумата от 155 000 лв. - с платежно нареждане от 15.05.2010 г. - 95 000 лв. и с вносна бележка от 23.07.2010 г. - 60 000 лв. Първоинстанционният съд правилно се е позовал на нормата на чл. 209, ал. 2, т. 1 ДОПК, съгласно която, ревизионният акт, независимо дали е влязъл в сила, е изпълнителен титул и определените с акта задължения подлежат на принудително изпълнение. Изпълнението на РА може да бъде спряно по реда на чл. 153 и чл. 157 от ДОПК, но в разглеждания случай искане за спиране и това обстоятелство също вярно е отчетено от съда. Въз основа на тези обосновани и законосъобразни мотиви, административният съд е достигнал до правилния окончателен извод, че след като не са налице основания за отмяна на РА № 1/37/14.06.2010 г., то същият не може да бъде изменен в полза на жалбоподателя, само защото той е внесъл доброволно част от тях преди влизането му в сила. За прецизност следва да се посочи, че ролята на така внесените суми в крайна сметка е гаранционно- обезпечителна, а не погасителна, поради което се налага и изводът, че щом РА влезе в сила, то внесените вече публични задължения няма да бъдат събирани. В тази връзка неоснователно се явява и твърдението на касатора, че съдът не е съобразил констатацията на първоначалната съдебно-счетоводна експертиза, досежно това, че лихвите следва да се преизчислят, като началната дата бъде 15.05.2010 г. Всъщност, съдът е съобразил в цялост констатациите на двете счетоводни експертизи, но след като е приел, че независимо от внесените от жалбоподателя суми, установените задължения с РА не следва да се променят, то имплицитно е приел, че не са налице основания и за промяна в началния момент на забавата досежно дължимите установени задължения. Що се отнася до направеното буквално с едно изречение от касатора оплакване, че "съдът не съобразил, че няма данни за твърдяните в акта акцизни задължения в размер на 184 259.53 лв.", то същото като напълно бланкетно, а и по същество противоречащо с поддържаните твърдения в първоинстанционното производство, следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение