Решение № 8245 от 5.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7490/2015 г.

Решение № 8245 от 5.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7490/2015 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. С. Г., чрез процесуалния му представител адв. Б. Г., срещу Решение № 215 (погрешно в жалбата е изписано № 205) от 4.05.2015 г., постановено по адм. дело № 135/2015 г. от Административен съд П. с доводи за неправилност. Иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество. Претендира разноски пред двете инстанции. Ответната страна - община Н., чрез процесуалния си представител адв. С. П., в писмения си отговор поддържа становище за неоснователност на жалбата. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че ищцовата претенция не е доказана по основание, поради което съдът правилно е отхвърлил иска. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение Административен съд П. е отхвърлил, като неоснователна, исковата молба от Г. С. Г. за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 300,00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по изп. дело № 908/2014 г. по описа на частен съдебен изпълнител Ц. Н., настъпили вследствие незаконосъобразни действия на община Н., и го е осъдил да заплати на О. Н. 300,00 лв. разноски по делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че в случая е налице незаконосъобразно действие на административния орган, което се изразява в това, че е инициирал образуване на изпълнително дело за сумата от 830.49 лв. срещу длъжника Г., без да уведоми съдията-изпълнител, че част от тази дължима сума - 400 лв. - е била заплатена към датата на подаване на молбата пред ЧСИ Цв. Н.. Това действие е незаконосъобразно и е увредило ищеца, който е направил разходи, за да защити правата си. Наличието на незаконосъобразно действие обаче не води автоматично до ангажиране на отговорността на държавата/общината. Необходимо е да се докаже наличието и на останалите предпоставки от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а в случая те не са налице. Това е така, тъй като отговорността за разноски по изпълнението е уредена в нормата на чл. 79 ГПК. Заплатеното на адв. Б. Г. възнаграждение е последица и резултат от волята на лицето да се възползва от правото си да упълномощи адвокат за извършване на определени правни или фактически действия, което не може да обоснове приложение на ЗОДОВ. За събиране на разноските ищецът е имал правната възможност да направи искане в изпълнителното производство, и след като не се е възползвал от това свое право, не следва да черпи права от пропуска си да иска възстановяване на направените разноски в производството по реда на чл. 203 и сл. АПК. Във връзка с изложеното съдът е приел, предявеният иск за неоснователен поради липса на един от елементите на фактическия състав, а именно причинна връзка между незаконосъобразното действие и настъпилата вреда. Решението, преценено на основанията по чл. 218 и чл. 220 АПК, е валидно, допустимо и правилно. Първостепенният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон - ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на комулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Разпределението на доказателствената тежест сочи, че ищецът следва да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между тях. В случая тези предпоставки не са налице и отговорността на общината не следва да бъде ангажирана, както правилно е приел съда. Съгласно чл. 268, т. 1 АПК влезлите в сила административни актове са изпълнителни основания, и община Н. именно въз основа на влязъл в сила, като неоспорен, административен акт, е ангажирала ЧСИ Цв. Н.. Следователно е налице валидно изискуемо задължение, породено от годно изпълнително основание. В производството пред ЧСИ обаче страните са равнопоставени, т. е. общината не действа като орган на власт. По реда на специалния закон - ЗОДОВ - се реализира отговорността на държавата/общината само тогава, когато е налице незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред, или се установи незаконосъобразно действие/бездействие на административен орган или негови длъжности лица, извършени при упражняване на административна дейност. В случая сезирането на ЧСИ с молба не е акт по повод изпълнение на административна дейност, а акт на взискател спрямо длъжник по повод възникнало и изискуемо задължение. Размерът на това задължение, претендиран от взискателя неправилно, не променя правното положение между участващите в изпълнителното производство страни - те си остават равнопоставени. Затова изборът на длъжника да ползва компетентна правна помощ не ангажира отговорността на общината по реда на специалния закон. Договореното, по договор за правна защита и съдействие № 479990, и заплатено в брой от Г. Г., във връзка с воденото срещу него съдебно-изпълнително производство, образувано по инициатива на община Н., адвокатско възнаграждение, не е пряка и непосредствена последица от действията на административен орган като такъв. Това, както правилно е приел първоинстанционният съд, са разноски направени в изпълнителното производство от длъжника, които той следва да реализира по реда на ГПК. Искът не е доказан по основание и правилно е бил отхвърлен. Съдът е тълкувал и приложил правилно законо, поради което решението му ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор претенцията на касатора за присъждане на понесените пред двете съдебни инстанции разноски е неоснователна и не следва да бъде уважена. Претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски по делото също не следва да бъде уважена. Не е изпълнено условието на чл. 80 ГПК и страната не е представила списък на разноските. С разпоредбата на чл. 80, предл. първо от ГПК е създадена процесуална тежест за претендиращата разноски страна най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция да представи списък на разноските. Принципът на състезателното начало в процеса изисква твърдението на страната да бъде изложено точно в определен момент с представен списък на разноските. Това прави възможно защитата на ответната страна срещу това твърдение чрез оспорването му по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК и съответно задава пределите за произнасяне на съда по искането за разноски, както и поражда правото на неудовлетворената от произнасянето страна да иска изменение на съдебния акт в частта за разноските. С непредставянето на списък на разноските е нарушен принципа на равенство на страните в процеса установен в чл. 8, ал. 1 от АПК, а именно, че всички лица, които са заинтересовани от изхода на производствата по този кодекс, имат равни процесуални възможности да участват в тях за защита на своите права и законни интереси. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение