Решение № 1107 от 1.2.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез процесуалния му представител старши юрисконсулт Т. Василева, против Решение 232 от 31.05.2022 г., постановено по адм. дело 150/2022 год. на Административен съд (АС) - Стара Загора, с което е отменено негово Уведомително писмо (УП) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2019 г. с изх. 02-240-2600/12758 от 09.12.2021 г., с което на Д. Дечев е наложена санкция за бъдещ период и е отказано финансово подпомагане за 2019 год. по заявление за подпомагане по подмерки Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП), Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП), Биологично земеделие (мярка 11) и компенсаторни плащания в планински райони (подмярка 13.1/ТР1), като преписката е върната за ново произнасяне по заявлението, при съобразяване на мотивите на съдебното решение, в едномесечен срок от влизане му в сила. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното съдебно решение, поради необоснованост на изводите на съда, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, като се иска отмяната му и връщане на делото на друг състав за ново разглеждане. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Прави се възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар на ответната страна. Ответникът - Д. Дечев, чрез пълномощника си адв. Я. Тончева, в писмен отговор, оспорва касационната жалба и твърди, че същата е на първо място недопустима, тъй като не съдържа конкретни касационни основания, а ако бъде приета за допустима е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдебното решение следва да бъде оставено в сила, тъй като не страда от релевираните в касационната жалба пороци. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Същата съдържа в достатъчна степен конкретизирани касационни отменителни основания, а и на основание чл. 218, ал. 2 от АПК съдът дължи служебен контрол за валидността, допустимостта и съответствието на постановеното съдебно решение с материалния закон. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд - Стара Загора е УП за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 год., с изх. 02-240-2600/12758 от 09.12.2021, издадено от зам. изпълнителния директор на ДФЗ. Със същото е отказано изплащане на исканата субсидия и е наложена санкция за бъдещ период, като е прието, че в процентно отношение наддекларираната площ спрямо установената е 69.1%. Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че жалбоподателя Д. Дечев е регистриран земеделски производител с уникален регистрационен номер (УРН) 386354 в ИСАК и за кампания 2019 г. е подал заявление за подпомагане с УИН 24/110619/14266 от 25.04.2019 г. по цитираните по-горе схеми и мерки за подпомагане. С Уведомителното писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2019 г. с изх. 02-240-2600/12758 от 09.12.2021 г., заместник изпълнителният директор на ДФ Земеделие се е произнесъл по заявлението на Д. Дечев, като е оторизирал сума за изплащане в размер на 0 лв. и е наложил санкция за бъдещи периоди. Причината за отказа и наложените санкции е посочена от административния орган в негово становище, постъпило в съда на 18.04.2022 г., преди провеждането на първото по делото открито съдебно заседание на 19.04.2022 г. В становището е посочено, че 4.36 ха от общо заявени 10.67 ха, попадат извън специализирания слой за кампания 2019 г. Поради това, че процентно съотношение на наддекларираната площ (4.36 ха) спрямо установената (6.31 ха) е 69.1%, е отказано изплащане на исканата субсидия и е наложена санкция за бъдещ период в размер на 4749,7 лева. Данните за предходното са получени, след като е използвана наличната информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП и предоставените данни от контролиращите лица във връзка с чл. 49 от Наредба 4 от 24.02.2015 год. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. - 2020 г. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона писмена форма и при наличие на законоустановени реквизити, същата е мотивирана, но не са доказани обстоятелствата, приети от административния орган за изключване на процесните имоти от допустимия слой за подпомагане. По тези съображения АС - Стара Загора е отменил оспореното пред него Уведомително писмо и е върнал преписката на органа за ново произнасяне. Така постановеното решение е правилно като краен резултат, макар и не по изложените от решаващия съд мотиви. В касационната жалба, касаторът твърди, че изводът на съда, че не са доказани основанията за отказа е в резултат на допуснати от него съществени процесуални нарушения. Първото е, че решаващият съд не е уважил направено от ответника доказателствено искане за изискване на информация за налични жалби, подадени от Д. Дечев против заповедите на министъра на земеделието, храните и горите - РД 46-485 от 27.11.2019 г., с която е одобрен проект на специализиран слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2019 г. и РД 09-228 от 28.02.2020 г., с която е одобрен окончателен специализиран слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2019 година. Възражението е неоснователно. Първоинстанционният съд е уважил доказателственото искане, видно от протокол от 19.04.2022 г., респективно е задължил министъра на земеделието, храните и горите да предостави информация за наличието на възражения или жалби срещу цитираните заповеди. В отговор от третото лице - Министерство на земеделието, горите и храните е представено писмо с вх. 2846/10.05.2022 г., от което се установява, че липсват данни за подадени жалби от страна на Дечев. Писмото е прието като доказателство, видно от протокол от съдебно заседание, проведено на 17.07.2022 г., поради което възражението е неоснователно. Безспорно е, както правилно е посочил АС Стара Загора, че специализираният слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2019 год. е одобрен с посочените по-горе заповеди. Липсата на подадени от Дечев жалби в процесния случай обаче по никакъв начин не може да обоснове извод за това, че процесните площи попадат извън допустимия слой за съответната година. Обстоятелството, че настоящият ответник не е възразил срещу посочените заповеди, не може да служи като достатъчно и безспорно доказателство, от което да се заключи, че заявените от него площи, попадат извън одобрения слой. В тази връзка, съдът правилно и обосновано е посочил, че тези данни сами по себе си не установяват от фактическа страна основанието за отказ. В случая, по-важно за изхода на спора е да се отбележи, че са необосновани изводите на АС - Стара Загора за мотивираност на оспореното уведомително писмо. Решаващият съд е отхвърлил възражението на жалбоподателя за липса на изложени мотиви в писмото като неоснователно, като е счел последното за достатъчно мотивирано и с посочени правни и фактически основания за издаването му. Настоящата инстанция категорично не споделя тези изводи. Видно от съдържанието на писмото, нито в обстоятелствената му част, нито в табличната част или обясненията към таблиците се съдържат конкретни фактически констатации и основания, обективиращи недопустимостта за подпомагане на процесните площи. Административният орган бланкетно е посочил, че общата оторизирана сума за получаване е изчислена чрез ИСАК след извършване на задължителни административни проверки и/или проверки на място, (каквито няма данни да са извършени) като не е дефинирал конкретните причини за oпределяне на процесните площи като недопустими за подпомагане, респективно фактическите обстоятелства, от които е заключил, че същите остават извън одобрения слой за подпомагане. В хода на първоинстанционното производство, настоящият касатор е представил писмени становища, изготвени едва след подаване на жалбата срещу административния акт. Същите не представляват доказателство, събрано в хода на административното производство, респективно не може да компенсират липсата на мотиви на органа към момента на постановяването на процесното уведомително писмо. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно разрешението, дадено в Тълкувателно решение 16/1975 год. на ОСГК на ВС е допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване, респ. в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, но следва да е налице изрично препращане и позоваване на съображенията, изложени в такъв документ в мотивите на издадения административен акт, което в случая също не е направено. Изискването за мотивиране на отказа от финансиране, респективно налагане на санкции за бъдещ период, се изразява в посочване на фактически и правни основания, от които административният орган черпи правомощието си да издаде отказа. При липсата на такива, следва да се приеме, че уведомителното писмо, предмет на контрол, не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК относно формата на тази категория актове, което е самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт, респективно първоинстанционният съд правилно е постановил отмяната му и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, макар и по други мотиви и решението му като правилно като краен правен резултат следва да бъде оставено в сила. При липсата на възможност за саниране на административния акт, не е налице и второто твърдяно от касатора нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неназначаване на съдебно-техническа експертиза и неизпълнение на задължението на съда по чл. 171, ал. 5 АПК. Първоинстанционният съд, в съответствие с чл. 170, ал. 1 АПК, е указал на ответника, че носи доказателствена тежест за установяване фактическите и правни основания за издаване на административния акт. Не е налице нарушение на задължението на съда по чл. 171, ал. 5 АПК да укаже на страната, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочи доказателства, или сам служебно да събере такива, тъй като е недопустимо съдебното дирене и доказателствата от същото да замести липсата на мотиви от фактическа и правна страна в административния акт. Посоченото би било грубо нарушение на правата на жалбоподателя. Не е налице нарушение, още по-малко съществено такова, тъй като крайният резултат - отмяна на акта не би бил променен. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че решението на АС - Стара Загора е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното в срок искане, ответната страна има право на разноски за адвокатско възнаграждение. Същото, видно от представен списък по чл. 80 ГПК вр. с чл. 144 АПК, възлиза на 850 лв. (осемстотин и петдесет лева), действително внесена сума за един адвокат, установена с договор за правна защита и съдействие от 23.06.2022 г. Не е налице основание за намаляването на същата, с оглед фактическата и правна сложност на делото, поради което възражението на касатора в този смисъл е неоснователно. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,