Решение № 276 от 23.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 542/2008 г.

Решение № 276 от 23.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 542/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание § 2, ал. 3 от ГПК (отм.), във вр. с чл. 218а и сл. от ГПК (отм.). Образувано е въз основа на две касационни жалби, подадени от Б. И. С. от гр. С. и от П. И. С. - от гр. Лом против въззивно решение от 23.07.2007 г. по в. гр. д. № 54 по описа за 2006 г. на Монтански окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 15.10.2005 г. по гр. д. № 539/2004 г. на Районен съд Лом. Посоченото касационно основание и в двете жалби, е чл. 218б, буква "в" от ГПК (отм.) - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Иска се от съда да отмени обжалвания акт и да реши въпроса по същество като уважи предявения иск. Срещу подадената касационна жалба на П. И. С. е постъпил писмен отговор по смисъла на чл. 218г от ГПК (отм.)от другия касатор, с който тя се поддържа. В съдебно заседание страните не се явяват. Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решението на районния съд, с което е отхвърлен предявения от Б. И. С. и П. И. С. против ПТК "Вектор" иск по чл. 97, ал. 1 от ГПК за признаване на установено по отношение на ответника, че ищците притежават право на собственост по отношение на дворно място от 158 кв. м., представляващо частта от им. № 2* в кв. 202 по регулационния план на гр. лом от 1956 г., включена в УПИ * /комбинат за битови услуги/ в кв. 230 по действащия регулационен план на града от 1991 г., находящ се в гр. Лом, ул. "Славянска" № 7 с права на по 1/2 ид. ч., ведно с построената в имота полумасивна работилница /шопрон/, както и иска с правно основание чл. 431, ал. 2 от ГПК за отмяна на н. а. № 135/1965 г., като недействителен поради съществено нарушаване на процесуалните правила, невярност в съдържанието му и нарушаване на закона. Съгласно чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.) - касационният съд се произнася само по заявените в жалбата основания. В случая посоченото е неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Касаторите оспорват извода на въззивния съд относно Настоящият съдебен състав не споделя тезата на касаторката. Безспорно е установено, че ответникът за период от пет години /от 1999 г. до 2004 г./ е подал шест жалби в прокуратурата срещу касаторката, в които е твърдял, че тя е извършила срещу него престъпление по чл. 286 от НК. Във връзка с това са постановени Постановление от 21.10.1999 г. на прокурор на СРП, Постановление от 27.12.2001 г. на прокурор от СРП, Постановление от 3.02.2003 г. на прокурор от СРП, Постановление от 10.04.2003 г. на прокурор от СГП, Постановление от 13.05.2004 г. на прокурор от САП и Постановление от 4.01.2005 г. на прокурор от ВКП - всички завършили с отказ за образуване на наказателно производство. За да е основателен предявения иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД следва комулативно да са налице следните предпоставки - противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между деянието и вредата. Липсата дори и на една от така изброените предпоставки - води до неоснователност на предявения иск. В случая не е доказано наличието на три от тях - противоправно деяние, вреда и причинна връзка между деянието и вредата. Изложените в насрещния иск твърдения за причинени вреди, изразяващи се в постоянно психическо натоварване, непълноценно изпълнение на работата, постоянен стрес, причинено безсъние, накърняване на доброто име на юрист и адвокат не се подкрепят от налични по делото доказателства. Свидетелката Ковънлъшка, на която касаторката се позова /нейна колежка и приятелка в продължение на 25 години/ не установява никоя от претендираните вреди, а други. Нейните показания са, че знае за подавани жалби срещу Б. и че те са я изнервили. Казва, че е вземала успокоителни /посочва - валериан/ и че тя е отлагала по тази причина срещи. Настоящият съдебен състав не споделя и тезата на касаторката за наличие на противоправно поведение на ответника, произтичащо от повтаряемостта на извършваното от него действие - подаване на жалбите до прокуратурата. Само по себе си подаването на жалбите не е противоправно действие. Същото е свързано със законоустановена възможност на всяко едно лице да изпраща съобщение до органите на досъдебното производство за извършено престъпление, които от своя страна извършват преценка дали това съобщение съставлява или не законен повод по смисъла на чл. 207 от НПК за образуване на досъдебното производство. Следователно действието по подаване на жалба /изпращане на съобщение/ не е виновно. Наличието на повтаряемост /многократното упражняване на правото за изпращане на съобщение/ - не може да мотивира друг извод, първо защото няма законоустановена забрана за това и второ, защото то е свързано с предвидената законова възможност да обжалване на актовете на органите на досъдебното производство. Неоснователна и недоказана остана тезата за неправомерно засягане на чужда правна сфера. Освен горното, по никакъв начин не е установено, че именно, подаваните от ответника жалби са причинили на касаторката вреди. Твърдението в жалбата, че извършителят се подразбирал, не може да бъде споделено. Причинната връзка не се предполага, тя трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай. С оглед на изложеното, и предвид липсата на наведено друго касационно основание, Върховен касационен съд, състав на III г. о., намира подадената касационна жалба за неоснователна, поради което