Решение № 8616 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5512/2016 г.

Решение № 8616 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5512/2016 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП срещу Решение № 1309/29.02.2016 г., постановено по адм. дело № 3690/2015 г. по описа на Административен съд - С. град, в частта, с която е отменен Ревизионен акт /РА/ № 2021109716/19.04.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП- гр. С., изменен с Решение № 2945 от 12.12.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ", / понастоящем "ОДОП"/- гр. С.. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че формираните изводи за реалност на доставките по фактури издадени от "Т. С. И." ЕООД и "М." ЕООД не са съобразени със събраните в ревизионното производство доказателства. Според касатора, за да формира своите изводи, съдът е обсъдил единствено доказателствата ангажирани от ревизираното дружество и напълно е игнорирал доказателствата, събрани от ревизиращите органи в изпълнение на техните правомощия. В тези насоки излага подробни съображения в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение в атакуваната му част и вместо него постановяването на друго, по съществото на спора, с което жалбата срещу ревизионния акт в тази му част бъде отхвърлена, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - "Е. С." ЕООД, гр. С., не изразява становище по нейната основателност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Делото е за втори път пред Върховен административен съд. С Решение № 4082/14.04.2015 г. по адм. д. № 4021/2014 г. на ВАС, първо отделение, е отменено Решение № 386/22.01.2014 г. по адм. д. № 2010/2013 г. на Административен съд - С.-град, в частта с което е отхвърлена жалбата на "Е. С." ЕООД срещу Ревизионен акт № 2021109716/19.04.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП- гр. С., изменен с Решение № 2945 от 12.12.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ", / понастоящем "ОДОП"/- гр. С., относно непризнато право на данъчен кредит (ДК) за данъчен период м. декември 2008 г. в размер на 148 760.00 лв. по доставки от "Т. с. и." ЕООД и непризнато право на ДК за данъчни периоди м. 11.2008 г. и м. 12.2008 г. в размер на на 2747.72 лв. по доставки от "М." ЕООД На основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото в тази му част е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав с указания съгласно чл. 224 АПК да се съберат нови доказателства от значение за разрешаване на спора, а именно: оригинални фискални бонове, както и да бъде изслушано становището на ответника по представените в касационното производство доказателства. С обжалваното решение, постановено по реда на чл. 226 АПК, Административен съд - С.-град е отменил визирания РА в частта на непризнато право на данъчен кредит (ДК) за данъчен период м. декември 2008 г. в размер на 148 760.00 лв. по доставки от "Т. С. И." ЕООД и непризнато право на ДК за данъчни периоди м. 11.2008 г. и м. 12.2008 г. в размер на 2747.72 лв. по доставки от "М." ЕООД. За да отмени като незаконосъобразен издаденият РА в посочената част, първоинстанционният съд е съобразил следното: същият, е издаден от компетентен по смисъла на чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. З ДОПК орган по приходите, при спазване на установената форма и административно производствените правила по неговото издаване, но при неправилно приложение на материалния закон. За да обоснове извода си относно наличието на реални доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС по процесиите фактури и наличието на документи по чл. 71, т. З ЗДДС по извършените доставки, като е обсъдил заключението на назначената по делото ССЕ първоинстанционният съд е приел, че всяка от фактурите е издадена във връзка със сключени в писмена форма и с нотариална заверка договори за покупко-продажба на описаните в договорите и фактурите превозни средства в съответствие с разпоредбата на чл. 144 от ЗДвП. В този смисъл съдът е изложил мотиви, че закона е предвидил изрична форма за прехвърляне правото на собственост върху МПС, поради което, не споделя изводите на приходната администрация, че липсата на регистрация пред КАТ - СВДР води до извода, за липсата на изискуемите реквизити за действителност на сделката за прехвърляне на собствеността върху процесиите МПС. Настоящият тричленен състав намира, че решението е валидно и допустимо, но частично неправилно поради противоречие с материалния закон. По отношение на доставките извършени от "Т. С. И." ЕООД Правилни са изводите на съда, че част от фактурите са в съответствие с договори в писмена форма, а именно: - договор за покупко-продажба на МПС от 19.12.2008 г. за товарен автомобил марка "Рено", модел Керакс-380, 18Т с рег. № С4380ХВ, Нотариално заверен договор за покупко-продажба на МПС от 19.12.2008 г. на специализирана машина марка Хюндай, модел - Р170 В 7, 18Т с рег № С 1695 ЕМ, Нотариално заверен договор за покупко-продажба на МПС от 19.12.2008 г. за товарен автомобил марка "Рено", модел Керакс-380, 32 с рег. № С 3171 ХВ, Нотариално заверен договор за покупко-продажба на МПС от 23.12.2008 г. за лек автомобил марка "Пежо", модел Партнер 2.0Д, с рег. № СА 2148ВР, марка Ситроен, модел Берлинго с рег. № С 1024 XX, марка Ситроен модел С 15 Д с рег. № С 9240 КХ. Видно от съдържанието на представените договори същите са нотариална заверка на подписите, което обстоятелство се потвърждава от приетия по делото Общ регистър на нотариус И. Р. с рег. № 051 на Нотариалната камара с район на действие СРС под рег. № 5306. 5307 и 05308 от 19.12 2008 г. и под рег № 5356 от 23.12.2008 г. Следователно, при извършването на сделките за прехвърлянето на правото на собственост върху процесиите МПС е спазена изискуемата от закона форма, предвидена в чл. 144 от ЗДвП и същите договори с нотариална заверка на подписите са годно основание за прехвърлянето на правото на собственост върху процесиите МПС. За останалите четири фактури, с начислен ДДС в общ размер на 88 560 лв. представляващи: фактура № 485/18.12.2008 г. с предмет на доставка товарен автомобил марка "РЕНО" модел Керакс-380, 18Т с рег. № С 4378 ХВ с начислен ДДС в размер па 20 000.00 лв.: фактура № 490/23.12.2008 г. с предмет на доставка Самосвал "Ивеко", модел Тракер АД380Т38 с рег. № СА 4277 АВ с начислен ДДС в размер на 22 400.00 лв. фактура № 491/23.12.2008 г. с предмет на доставка Самосвал "Ивеко", модел Тракер АД380Т38 с рег. № СА 4275 АВ с начислен ДДС в размер на 23 160.00 лв. и фактура № 489/23.12.2008 г. с предмет на доставка Самосвал "Ивеко" модел, Тракер АД380Т38 с рег. № СА 4327 АВ с начислен ДДС в размер на 23 000.00 лв. не са представени нотариално заварени договори, нито фигурират в представената от нотариус Радева справка- извлечение от Общ регистър, а както е посочено по-горе, доколкото закона е предвидил изрична форма за прехвърлянето на правното на собственост върху МПС, то за настъпването на вещно-транслативния и ефект е необходимо спазването на процесната форма. За да формира извод за реалност на доставките, първоинстанционният съд приема, че процесните фактури са надлежно осчетоводени, както в счетоводството на жалбоподателя, така и в това на дружеството- прехвърлило собствеността върху процесните МПС, както и, че дължимият ДДС е бил надлежно внесен. В тази връзка, съдът се е позовал на приетата по делото ССЕ. Същата, обаче е изготвена единствено на база представени счетоводни документи на ревизираното лице. В тази връзка следва са се обърне внимание на представените от страна на органите по фиска доказателства, констатиращи, че приложените фискални бонове към процесните фактури са от фискално устройство, което е дерегистрирано считано от 14.11.2008 г., т. е. месец преди издаване на фактурите. Отново в тази връзка, касаторът прилага справка от информационната система на НАП, с която доказва твърдяна от него разлика в номерата на фискалното устройство и на фискалната памет от където са издадени процесните касови бележки приложени по спорните фактури. Независимо от указанията на съда по делото да бъдат представени оригиналните фискални бонове касаещи процесните фактури, подобно доказателство не е представено от страна на ревизираното лице. Принципът на документална обоснованост изисква лицето, което получава стоката или услугата да притежава първичен счетоводен документ и фискална касова бележка, видно от данните по делото, липсата на действителни касови бележки е основание за непризнаване на счетоводния разход за данъчни цели, поради което неправилно АС е приел, че са налице убедителни доказателства за правото на ползване на данъчен кредит по издадените от "Т. С. И." ЕООД фактури. Водени от горното, решението в тази му част следва да бъде отменено. По отношение на доставчика "М." ЕООД: Според първоинстанционният съд, "Е.-С." ЕООД правилно е упражнило право на данъчен кредит в размер на 2747,72 лв. по шест фактури № 5000Н0156328/0 от 02 09.2008_г., № 5000Н015850/1 от 05.09.2008 г., № 5000Н019917/6 от 6.11.2008 7., № 5000Н0212228 от 28.11.2008_г., № 5000H021470 от 3.12.2008_г., № 5000Н0215976 от 05.12.2008_г., издадени от "M." ЕООД, доколкото по делото са налице писмени доказателства съгласно чл. 71, т. 3 от ЗДДС, според АССГ, същите дават основание на съда да приеме, че е налице реалност на процесните доставки. Единственият довод на касатора срещу изводите на съда е липсата на представени митнически декларации и доказателства за внесен ДДС по реда на чл 90, ал. 1 ЗДДС. Настоящата съдебен състав, намира решението на АССГ за правилно в тази му част, предвид представените макар и на фаза касационно обжалване митнически декларации, които същевременно са обсъдени в приетата по делото ССчЕ. До колкото по отношение на този доставчик са налице писмени доказателства по чл. 71, т. 3 ЗДДС, потвърдени от становището по допуснатата експертиза, същите дават основание на съда да приеме, че е налице реалност по процесните доставки, а решението, като правилно в тази му част следва да бъде потвърдено. При този изход на спора на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК и направеното искане, в полза на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и касационното производство, съобразно потвърдената част на РА възлизащо общо на сумата от 8035 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение