Решение № 27 от 4.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4648/2022 г.

Решение № 27 от 4.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4648/2022 г., VI о., докладчик председателят Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) – Красно село срещу решение № 915 от 17.02.2022 г., постановено по административно дело № 5378/2021 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е: 1) отменена по жалба на Л. С. заповед № 3ХУ-И0/Д-С-КС/399/ФП от 22.02.2021 г. на директора на ДСП – Красно село, с която на основание чл. 70, т. 3 от ЗХУ (Закона за хората с увреждания) е определена месечна финансова подкрепа в размер на 92. 25 лв., считано от 1.02.2021 г. до 31.12.2023 г.; 2) изпратено делото като преписка на директора на ДСП – Красно село за ново произнасяне, съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона; 3) осъдена Дирекция "Социално подпомагане" – Красно село да заплати на адвокат А. Лещев от САК, рег. [номер], за осъществена по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.) адвокатска защита и съдействие, адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. По съображения за неправилност на атакувания съдебен акт, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, пр. 1 от АПК – нарушение на материалния закон, се иска неговата отмяна. Ответникът по касация Л. С., действащ лично и чрез процесуалния представител адв. Лещев, оспорва касационната жалба като неоснователна и изразява становище за правилност на съдебното решение. Моли жалбата де бъде отхвърлена, а решението да се потвърди. Претендира присъждане на разноски в касационното производство. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение, поради което предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. По делото е установено, че Л. С. на 22.01.2021 г. е подал заявление-декларация за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите по чл. 20, ал. 1 от ЗХУ до директора на ДСП – Красно село, като приложил към него експертно решение на ТЕЛК № 0803 от 9.12.2020 г., със срок до 1.12.2023 г., с което му е определена 98 % трайно намалена работоспособност. На 12.02.2021 г. е изготвена исканата индивидуална оценка (но не е връчена на С.), в която е направено заключение с конкретни подкрепящи мерки: предоставяне на целева помощ за балнеолечение и/или рехабилитационни услуги по чл. 76 от ЗХУ, веднъж годишно в размер на 80 % от линията за бедност за съответната година, но не повече от действително направения разход съгласно представените документи; предоставяне на месечна финансова подкрепа в размер на 25 % от линията за бедност за срок от пет години. Въз основа на оценката и на основание чл. 25, ал. 1 от ЗХУ във връзка с чл. 65, ал. 1 и чл. 66 от Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания (ППЗХУ) е издадена процесната заповед № 3ХУ-И0/Д-С-КС/399/ФП/22.02.2021 г. от директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Красно село, с която на С. е отпусната месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 3 от ЗХУ, считано от 1.02.2021 г. до 31.12.2023 г. в размер на 92. 25 лв. В мотивната част административният орган е препратил изцяло към заключението в индивидуалната оценка на потребностите. За да формулира извод, че сезиралата го жалба от С. срещу заповедта е основателна, а оспорения с нея административен акт е незаконосъобразен, АССГ е приел, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя, защото е бил в невъзможност да установи въз основа на какви правни и фактически основания е издаден акта, а освен това, признатото в индивидуалната оценка право на ползване на балнеолечение и/или рехабилитационни услуги по чл. 76 от ЗХУ не е намерило съответно отражение в заповедта. Решението е постановено при правилно прилагане на закона. Съдът е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Касаторовите доводи за противното не могат да бъдат споделени. По подаденото заявление от С. административният орган не се е произнесъл в неговата цялост, като е игнорирал частично индивидуалната оценка на потребностите на лицето, въпреки че изцяло се е позовал на нея. Освен това заявителят е бил лишен от възможността пълноценно да участва в административното производство и да направи своите искания и възражения по отношение на вида подкрепяща мярка, както и досежно срока и размера на отпуснатата му финансова подкрепа. По тези съображения и при липса на касационни основания за отмяна проверяваното решение на Административен съд – София-град следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно. За пълнота следва да се отбележи, че въпреки позитивния изход на спора за касационния ответник и своевременно направеното искане за присъждане на деловодните разноски, такива не му се следват, защото няма данни за извършването им в настоящото производство. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,