Решение № 190 от 8.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12824/2016 г.

Решение № 190 от 8.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12824/2016 г., VI о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Столичната здравноосигурителна каса (СЗОК) против решение № 5906/16.09.2016 г. по адм. дело № 10287/2015 г. на Административен съд С. - град, с което е отменена писмена покана № 29-07-188/28.09.2015 г., издадена от същия административен орган, с която Медико - дентален център (МДЦ) "Авицена" ЕООД е поканен да възстанови сумата 316 834.25 лв., получена без правно основание за периода 2006 г. - 2015 г. Жалбоподателят поддържа, че решението на административния съд е необосновано и е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на МДЦ "Авицена" ЕООД против писмената покана да бъде отхвърлена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - МДЦ "Авицена" ЕООД оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в предвидения срок за касационно оспорване и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд С. - град е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В противоречие с изискванията на чл. 168, ал. 1 първоинстанционният съд не обсъжда законосъобразността на издадената писмена покана на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания. Направени са декларативни заключения, че поканата е издадена в противоречие с материалния закон и с целта на закона, без да са обсъдени нарушените материалноправни разпоредби, съобразно конкретните годишни периоди, посочени в поканата. Съдебният състав допуска и редица нарушения в процеса на събиране на доказателства и изясняване на делото от фактическа страна. Разпоредбите на чл. 170, на чл. 171, ал. 2 и ал. 4 АПК, които задължават съда да разпредели тежестта на доказване в процеса, да събере нови доказателства по искане на страните или служебно и да укаже на страните, че за някои обстоятелства от значение на делото не сочат доказателства, са изпълнени формално, като на страните фактически не са дадени конкретни указания за изясняване на спорните обстоятелства и за събиране на релевантните доказателства (определение от 01.12.2015 г.). По този начин решението е постановено без делото да е изяснено от фактическа страна. Не са събрани доказателства за това кога дружеството е напуснало адреса в с. Б. с оглед данните съдържащи се в протокола от 21.11.2013 г., издаден от служители на Столичната регионалната здравна инспекция, както и за това дали медико-денталният център е извършвал дейности съгласно сключените с НЗОК договори в с. Б. или на друг адрес през периода 2006 г. - 2015 г. В този смисъл на дружеството не са дадени указания да ангажира доказателства, а поисканите такива от ответника директора на СЗОК за установяване на фактите, изложени в поканата, не са допуснати (молба от 27.01.2016 г., определение от 27.01.2016 г.). Освен това първоинстанционното решение е постановено и без анализ на представените с административната преписка доказателства и на тези ангажирани в хода на съдебното производство. Представените с административната преписка писмени сведения и събраните в хода на делото свидетелски показания са цитирани от съда, но не са обсъдени съвкупно, както и с останалите писмени доказателства и съответно не са направени изводи относно фактите, които съдебният състав приема за установени за всяка от посочените в писмената покана години, съобразно сключените с НЗОК договори. По този начин делото остава неизяснено от фактическа страна. В нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК съдът не излага и мотиви в подкрепа на направените изводи за издаване на писмената покана в противоречие с материалния закон и с целта на закона. Както се посочи - по-горе заключенията на съдебния състав в този смисъл са изцяло декларативни и не се основават на конкретни съображения, изградени върху анализ на доказателствата и обсъждане на приложимия закон за всяка година, посочена в поканата, съобразно конкретните договори с НЗОК. Липсва и аргументация, обосноваваща становището на съда за издаване на поканата в нарушение на относимите материалноправни разпоредби. Всъщност в съдебния акт нарушени материалноправни норми изобщо не са посочени. Допуснатите от административния съд и посочени по-горе нарушения на съдопроизводствените правила, са съществени, тъй като несъобразяването с посочените процесуални норми относно тежестта на доказване и събирането на доказателства създава вероятност за неправилност на решението, поради това, че крайният извод за законосъобразност е направен, без да са събрани релевантните доказателства и без да са установени релевантните за спора факти. Липсата на мотиви относно направените от съдебния състав изводи за материална незаконосъобразност на акта от своя страна е пречка да се провери правилността на съдебното решение. Тези нарушения са достатъчно основание за отмяна на оспорения съдебен акт, без да се обсъждат останалите доводи на касационния жалбоподател. Поради всичко изложено по-горе настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение са допуснати посочените в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3, пр. 2 от АПК. Поради това атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да бъде върнато на Административен съд С. - град за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да съобрази изложеното по-горе в мотивите на настоящото решение, да прояви активност при събирането на доказателства във връзка с установяването на релевантните за правния спор факти, съобразно доводите на страните, да обсъди всички събрани по делото доказателства и въз основа на тяхната съвкупна преценка да направи крайните изводи за законосъобразността или незаконосъобразността на оспорения административен акт, респ. за основателността или неоснователността на подадената жалба, като изложи съображения в подкрепа на направените заключения. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските пред настоящата инстанция съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. По тези съображения Върховният административен съд, шесто отделение,