Решение № 280 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10296/2009 г.

Решение № 280 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10296/2009 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Тихомир Йорданов Янакиев, чрез пълномощника му адв. Михаил Страволемов, срещу Решение № 611 от 01 юни 2009 година, постановено по адм. д. № 1643/2008 година по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № ДК-14-530/01 септември 2008 година на зам. началника на ДНСК - София. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Началникът на ДНСК - София не е заявил становището си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд Бургас Тихомир Йорданов Янакиев е оспорил Заповед № ДК-14-530/01 септември 2008 година на зам.-началника на ДНСК - София, с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Основен ремонт и преустройство на жилищна сграда", изпълнен в УПИ VI-193, кв. 16 по плана на гр. Созопол. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно. От данните по делото и от заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, че с разрешение за строеж № 63/09 февруари 2005 година на главния архитект на община Созопол на Тихомир Янакиев е разрешено съгласно одобрен проект на 24 януари 2005 година, съгласуван с Националния институт за паметниците на културата, извършването на "Основен ремонт и преустройство на жилищна сграда" с РЗП 158 кв. м в УПИ VI-193, кв. 16 по плана на гр. Созопол. Установено е също така, че строежът е извършен при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект - извършено е надстрояване на трети етаж, две тераси и пристройка от западната страна без изискващите се строителни книжа и без съгласуване с Националния институт за паметниците на културата. При тези данни изводите както на административния орган, така и на административния съд, че в случая е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2, 3 и 5 от ЗУТ, са законосъобразни. Цитираната разпоредба сочи, че строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж (т. 2), при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2 от ЗУТ (т. 3) и без съгласуване с Националния институт за паметниците на културата (т. 5). Такива строежи по силата на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ се премахват със заповед на началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице, както е в случая. Неоснователно е възражението на касатора за допуснато от съда неправилно отразяване на начина и лицето, на което е връчено съобщението за съставените констативни актове. Действително първоинстанционният съд при изписване на решението си е отбелязал, че съобщението е връчено на сина на жалбоподателката. От данните по делото обаче е видно, че съобщението е връчено на на майката на жалбоподателя. В случая очевидно става въпрос за допусната от съда техническа грешка, която обаче не се е отразила на правилността на постановения съдебен акт. Останалите доводи, изложени в касационната жалба, касаят законосъобразността на административния акт. Тези доводи са вече обсъдени в оспореното решение и не следва да бъдат повторно разглеждани, още повече предвид обстоятелството, че предмет на касационната проверка е правилността на постановеното съдебно решение, а не законосъобразността на административния акт. С оглед горното и при липсата на релевираните касационни оплаквания, оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,