Решение № 11710 от 29.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4928/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас при Агенция "Митници", чрез процесуален представител юрк. В. Стамова-Стойкова, против Решение 1429/06.03.2023 г., постановено по адм. д. 10903/2022 г. по описа на Административен съд София град. От касационната жалба се извличат доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва крайното заключение на съда за недоказаност на съмненията на митническите органи по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение 2015/2447 относно действително платената цена на вносната стока - мотоциклет. Твърди че в хода на административното производство са извършени необходимите проверки и са събрани доказателства в тази насока, но същите са преценени неправилно от съда. Счита за необосновани изводите на съда по приложението на вторичните методи за определяне на митническата стойност съгласно чл. 74, § 2 и § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Отправя искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на ново по същество, с което жалбата срещу оспорения административен акт да бъде отхвърлена. В писмено становище от 17.10.2023 г. по хода на делото претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - ИМПАКТ АУТО ЕООД, чрез адв. Р. Василева, я оспорва като неоснователна, по съображения, изложени в писмен вид, и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 300 лв., съгласно представен списък на разноските и договор за правна защита и съдействие от 08.05.2023 г. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след преценка на събраните доказателства, наведените касационни основания и извършена служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд - Бургас е било Решение 32-272108/15.08.2022 г. на директора на ТД Митница Бургас при Агенция "Митници", с което на основание чл. 74, § 3, чл. 77, §§ 1-3, чл. 85, § 1, чл. 105, § 3 и § 4, 108, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 54, ал. 1, чл. 55, ал. 1, чл. 56, чл. 59, ал. 2, чл. 66, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 67, ал. 1, чл. 83, ал. 1 ЗДДС, е определена нова митническа и данъчна облагаема стойност на стока, поставена под режим "допускане за свободно обращение" по МД с MRN 22BG001008043927R9/06.01.2022 г. и нови размери на дължимото мито и ДДС, съответно са взети под отчет и досъбиране вносно мито в размер на 231,56 лв. и ДДС в размер на 818,14 лв., или общо установени за досъбиране в размер на 1 049,70 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 114, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 59, ал. 2 ЗДДС като е извършено усвояване от предоставено обезпечение в размер на 2 500 лв. От фактическа страна съдът е установил, че на 24.11.2021 г. с МД с MRN 21BG00100720336647 е приета за режим транзит на стока, описана като употребяван мотоциклет Honda GL1800, 1201011,0,0, 1800, HPDIN, JH2SC68H4CK002041 . При извършена проверка на 29.11.2021 г. е установено, че стоката е била със следи от удар (охлузване) в дясната част и е приложен снимков материал. На 06.01.2022 г. в МБ Свободна зона Бургас е подадена МД с MPH 22BG001008043927R9/06.01.2022 г. за поставяне под митнически режим "допускане за свободно обращение" на стока със същото описание и е приложена фактура RA-E21090102/01.09.2021 г. Отбелязаната договорна стойност по чл. 70 от Регламент 952/2013 е в размер на CAD 1 911,23 (BGN 2 562,23), като са определени и заплатени вземания за мито в размер на 153,73 лв. и ДДС в размер на 615,19 лв. При последващ контрол на декларираните данни са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, вследствие от извършени справки в интернет сайтовете https://www.kijiji.ca и https://www.kbb.com. Предвид съмненията от ИМПАКТ АУТО ЕООД са изискани допълнителни документи и информация, при което от негова страна е получен електронен отговор от 23.02.2022 г. С цел определяне на митническата стойност, в хода на административното производство е била възложена и изготвена Оценка с рег. 32-84816/15.03.2022 г., според която пазарната стойност на употребяван мотоциклет Honda, с дата на първа регистрация 2012 г., е 8 600 лв. с ДДС. С писмо рег. 32-119230/11.04.2022 г. жалбоподателят е информиран, че в изпълнение на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и въз основа на събраната информация предстои издаване на решение за определяне на нов размер на митническата стойност на стоката в размер на 6 421,38 лв. и данъчна основа за целите на ДДС 7 166,67 лв. След отхвърляне на аргументите от подаденото възражение вх. 32-164145/20.05.2022 г. е издадено процесното Решение 32-272108/15.08.2022 г. от директора на ТД "Митница Бургас". В резултат от извършената проверка решаващият съд е потвърдил валидността на обжалваното митническо решение като постановено от компетентен орган, съобразно правомощията му по чл. 19, ал. 1 ЗМ и при спазване на изискванията за форма. На първо място в мотивите съдът е разгледал и отхвърлил като неоснователно възражението на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения. На следващо място е направен е изводът за противоречие на оспорения административен акт с материалноправните разпоредби на закона. В мотивите на съда е взета предвид приложимата правна уредба и изискванията на Регламент (ЕС) 952/2013 г. и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24.11.2015 г. във връзка с определянето на митническата стойност на стоките и правомощията по осъществяването на последващ контрол. Прието е, че преценката за наличие на основателни съмнения в случая не може да бъде обоснована единствено със справка в интернет и изготвената експертна оценка, извършена по снимков материал . При съпоставка с наличните данни за щети вследствие от катастрофа, не може да бъде приета направената констатация под условие в оценителната експертиза, че мотоциклетът е в движение. Доказателствената тежест за наличие на основание за отхвърляне на декларираната договорна стойност е възложена на митническия орган, който е следвало да докаже твърденията си с допустимите процесуални способи. Направените твърдения в процесното решение се опровергават от отговорите по назначената съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) и наличния доказателствен материал по делото. Без да оспори автентичността на представената фактура за продажба, доказваща придобиване на стоката, административният орган неправилно е отхвърлил представените обяснения и доказателства относно декларираната митническа стойност. Изложеното води до материалноправна незаконосъобразност на издаденото решение. Обжалваното решение на Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно. Установените от първоинстанционния съд факти са основани на доказателствата по делото. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил наведените оплаквания и аргументите на страните като е приложил правилно материалния закон, за което на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция следи и служебно. Неоснователни са възраженията на касатора, че решаващият съд е преценил неправилно заключението на ССЕ и че не е било възможно представената фактура с административната преписка да бъде оспорена пред съда по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 202 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК, съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото, което в случая е изпълнено. Изложените съображения от процесуалния представител на касатора в молбата от 13.02.2023 г. и писмената защита, не представляват редовно оспорване по смисъла на чл. 200, ал. 3 вр. с чл. 201 ГПК чрез искане за назначаване на повторна или допълнителна експертиза. По отношение на второто възражение, от данните по делото се установява, че с определение от 05.12.2022 г. съдът е конституирал страните и е дал указания до ответника за комплектуване на административната преписка. Приложените доказателства към преписката са приети с определение от с.з. на 15.02.2023 г. с оглед на изразеното съгласие на процесуалния представител на директора на ТД Митница Бургас с молбата от 13.02.2023 г. Поради тази причина, освен неоснователно съгласно чл. 193, ал. 1 ГПК, е и невярно твърдението за невъзможност да бъде заявено редовно оспорване на етап съдебно обжалване. Предметът на правния спор правилно е сведен от съда до преценката на доказателствата за възникването на "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447, респ. дали по делото е доказано основание за определяне на нова митническата стойност по процесния внос по МД с MPH 22BG001008043927R9/06.01.2022 г. Обосновано административният съд е приел, че събраната информация в случая не е достатъчна за дисквалифициране на договорната стойност, тъй като от страна на митническия орган не е проведено пълно и главно доказване на спорните обстоятелства. Независимо от приоритетното прилагане на договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 не изключва възможността за митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. Пропорционалността на административната намеса в процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента изисква да се съобрази, както надлежното мотивиране на съмненията, така и изискването за възможностите на декларатора да представи търсената от него информация. Както се посочва от СЕС в т. 60 на решение от 28.02.2008 г. по дело С-263/06, Carboni e derivati Srl: "В това отношение е необходимо да се напомни, че от съдебната практика следва, че общностната уредба относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и обективна система, която изключва използването на субективно определени или фиктивни митнически стойности...". По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, и като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Крайното заключение на решаващия съд се споделя от настоящия касационен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, следва да бъде направено препращане към останалата част от мотивите на първоинстанционния съд, довели до отмяна на оспорения административен акт. При този изход на спора и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника по делото, Агенция Митници следва да бъде осъдена да заплати в полза на ИМПАКТ АУТО ЕООД разноски за настоящото производство в размер на 300 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,