Решение № 12364 от 4.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3890/2011 г.

Решение № 12364 от 4.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3890/2011 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Атанас Христов Илиев от гр. Ловеч срещу решение № 6 от 27.01.2011 г. по адм. дело № 70/2010 г. на Административен съд - гр. Ловеч. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Спорът между страните е по въпроса от коя категория е трудовият, сега осигурителен стаж, придобит от касационния жалбоподател за времето от 01.01.1983 г. до 01.05.1984 г. и от 17.09.1985 г. до 23.10.1990 г. С удостоверение обр. УП-3 изх. № 19 от 02.02.2006 г. "Осъм" АД, гр. Ловеч, удостоверява, че Атанас Христов Илиев е бил шлосер в леярен цех за времето от 13.12.1979 г. до 16.01.1985 г. (в което попада първата част от спорния осигурителен стаж) и монтьор в леярен цех за времето от 17.09.1985 г. до 23.10.1990 г. (което изцяло е втората част на спорния осигурителен стаж) и че целият този трудов стаж от 10 години 2 месеца и 9 дни е от първа категория по т. 4а, б. "н" от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП - сега отменен). След извършена проверка от контролен орган при Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Ловеч е изготвен констативен протокол № 218 от 28.03.2008 г., в който е посочено, че "лицето е водено по ведомост за заплати от 13.12.1979 г. до 31.12.1982 г. шлосер в цех 10 "Леярен цех", от 01.01.1983 г. до 30.04.1984 г. шлосер в цех 40 бригада Г. Димитров, от 01.04.1984 г. до 16.01.1985 г. шлосер в цех 10 "Леярен цех", от 17.09.1985 г. до 23.10.1990 г. шлосер в Сервизно предприятие "ГИСАК" към ЗВЧ "Осъм", гр. Ловеч. С ново удостоверение обр. УП-3 изх. № 55 от 27.03.2008 г. "Осъм" АД, гр. Ловеч, удостоверява, че: а) Атанас Христов Илиев е бил шлосер в леярен цех за времето от 13.12.1979 г. до 31.12.1982 г. и от 01.05.1984 г. до 16.01.1985 г. (общо 3 години 9 месеци и 4 дни) и този трудов стаж е от първа категория по т. 4а, б. "н"; б) за времето от 01.01.1983 г. до 01.05.1984 г. и от 17.09.1985 г. до 23.10.1990 г. Атанас Христов Илиев е бил шлосер и монтьор и трудовият стаж, придобит на тези длъжности е от трета категория. Удостоверението завършва със забележка "да се счита за верен настоящия образец, с който се анулира УП-3 № 19/02.02.06 г." С разпореждане № ПР-75 от 15.02.2010 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е отказало да отпусне на касационния жалбоподател Атанас Христов Илиев лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с мотиви, че заявителят няма право на пенсия по чл. 68, ал. 1-3 КСО, тъй като няма навършени 63 години, а пенсията не може да бъде отпусната при условията на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО, защото заявителят няма 10 години осигурителен стаж от първа категория или сбор 15 години от първа и втора категория. С решение № 8 от 17.03.2010 г. директорът на РУСО - Ловеч е отхвърлил жалбата на Атанас Христов Илиев срещу това разпореждане. Атанас Христов Илиев е оспорил решението на директора пред Административен съд - гр. Ловеч. В жалбата е заявил, че през посочените периоди е полагал труд от първа категория по т. 4а, б."н" ПКТП (отм.). В хода на съдебното производство е изпълнена съдебно-икономическа експертиза, която дава заключение, че трудовият стаж на Атанас Христов Илиев за времето от 01.01.1983 г. до 01.05.1985 г. и от 17.09.1985 г. до 23.10.1990 г. е от трета категория. В съдебното заседание, проведено на 29.09.2010 г. вещото лице Наталия Тодорова Ангелова е дала следните обяснения по представеното от нея писмено заключение: "В производствената характеристика, която ми бе предоставена, са посочени като производствени цехове - топилен цех 10, формовъчно - леярен и финиш обработка, като в същото време, като поддръжка на машините, шлосерите и ел. техниците са в структурата и отделите на гл. механик и гл. енергетик, които са в цех 40." Процесуалният представител на жалбоподателя е оспорил заключението с довода: "Ние твърдим, че по документи и заповеди, които са пускани, доверителят ми не е работил на тези длъжности, а е работил в цех 10". По негово искане съдът е допуснал тройна съдебно-икономическа експертиза. Вещите лица Наталия Тодорова Ангелова, Стойна Иванова Цочева и Христо Георгиев Конов са представили по делото писмено заключение, в което са посочили през кои периоди от време, попадащи в обхвата на спорния трудов стаж, жалбоподателят е получавал допълнително възнаграждение за вредни условия на труд. Посочили са също така, че през времето на спорния трудов стаж осигурителните вноски за всички работници и служители са били в размер на 30 % без оглед на категорията труд и че Сервизно предприятие "ГИСАГ" е било самостоятелно предприятие, което е извършвало сервизна дейност, като е обслужвало всички предприятия с леярска дейност в страната. С посоченото по-горе решение Административен съд - гр. Ловеч е отхвърлил жалбата на Атанас Христов Илиев срещу решение № 8 от 17.03.2010 г. на директора на РУСО - Ловеч. За да постанови този резултат съдът е приел, че "към осигурителния стаж при I категория, признат от административния орган, следва да се прибави и осигурителния стаж от периодите 01.01.1983 г. до 01.05.1984 г. и от м. септември 1987 г. до 23.10.1990 г." и че "длъжностното лице на РУСО - Ловеч е определило категорията труд за процесните периоди без да разгледа подробно данните по ведомостите, а именно, какви добавки е получавал жалбоподателя, които да посочат категорично при какви условия е полаган реално труд, въпреки длъжността, отдела и размера на реално внесените осигуровки от работодателя", но въпреки това, "дори при зачитане на трудовия стаж в посочените периоди като придобит при условията на първа категория, сборът от осигурителния стаж от първа категория е не повече от 8 години 4 месеца и 6 дни ... което означава, че не е изпълнено условието да са налице 10 г. осигурителен стаж от първа категория". Решението на Административен съд - гр. Ловеч, макар и основано на неправилни (незаконосъобразни и необосновани) мотиви, е правилно по своя краен резултат. Касационният жалбоподател Атанас Христов Илиев е оспорил отказ да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО с довода, че процесният осигурителен стаж е от първа категория по т. 4а, б."н" ПКТП (отм.). Според тази разпоредба е от първа категория трудът на работници непосредствено в леярското производство на черни метали по списък на професиите, утвърден от Комитета по труда и социалното осигуряване. А според чл. 170, ал. 2 АПК когато се оспорва отказ за издаване на административен акт, оспорващият трябва да установи, че са били налице условията за издаването му. В случая това означава, че в тежест на Атанас Христов Илиев е било да установи, че изпълняваните от него длъжности шлосер и монтьор в Сервизно предприятие "ГИСАГ" към ЗВЧ "Осъм", гр. Ловеч, са включени в списъка на професиите по т. 4а, б. "н" ПКТП (отм.). Всички останали обстоятелства, на които е основал решението си Административен съд - гр. Ловеч (допълнително заплащане за специфични условия на труд, размер на осигурителни вноски и т. н.) и тези, на които е акцентирал процесуалният представител на жалбоподателя (че последният се е водил по щат в цех 40, а реално е полагал труд в леярния цех) са ирелавантни в случая, защото не са включени в хипотезата на т. 4а, б."н" ПКТП (отм.), на която е основано оспорването. По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно по своя резултат и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,