Решение № 15630 от 28.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4901/2011 г.

Решение № 15630 от 28.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4901/2011 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Ангелина Борисова Джалева от гр. Батак, обл. Пазарджик, против решение № 99 от 28.02.2011 г. по адм. дело № 736 по описа за 2010 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата против мотивирано решение № К-5331 от 9.11.2010 г. на ИД Директор на РУСО - Пазарджик. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК - необоснованост и нарушения на съдопроизводствени правила. Ответникът Директорът на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Пазарджик не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Пазарджик е решение № К-5331 от 09.11.2010 г. на ИД Директор на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО), гр. Пазарджик, с което е оставена без уважение жалбата на Ангелина Борисова Джалева от гр. Батак срещу разпореждане Ра № 260 от 15.07.2010 г., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО на основание чл. 114, ал. 1 и 3 от КСО, за събиране на сумата 1122.82 лв. (главница 960 лв., представляваща недобросъвестно получено парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода 1.06.2009 г. - 30.09.2009 г. и 162.82 лв. - лихви). Решението на Административен съд - Пазарджик, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 53, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване. Съдът законосъобразно е приел, че майката няма право на паричното обезщетение по ал. 1 за времето, през което по нейна молба с вх. № 209 от 3.10.2008 г. детето й Борис е било настанено в ОДЗ "Катя Ванчева" - Батак. Позовал се е на заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, съгласно което до 1.06.2009 г. майката е получавала само храна от детската кухня, а след 1.06.2009 г. детето е посещавало детската ясла. Последното обстоятелство е удостоверено в официалния дневник за присъствие в детското заведение и се потвърждава от показанията на свидетелката Дафинка Янева - директор на ОДЗ "Катя Ванчева". Неоснователни са касационните доводи за необоснованост на съдебното решение и нарушения на съдопроизводствени правила. Първоинстанционният съд е подложил на подробна и задълбочена преценка събраните по делото писмени и гласни доказателства. Законосъобразно с определението си, постановено в открито заседание на 6.01.2011 г., съдът е оставил без уважение искането за спиране на предварителното изпълнение на оспореното разпореждане. Разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от АПК (редакция - ДВ, бр. 30 от 2006 г.) създава възможност за съда да спре допуснатото предварително изпълнение на акта само при положение, че то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, а за това в случая липсват данни. Законосъобразно е и определението от съдебното заседание 3.02.2011 г., с което съдът е оставил без уважение искането за спиране на съдебноадминистративното производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от АПК. Противоречията в показанията на разпитаните свидетели, както и установените обстоятелства във връзка с водената от ОДЗ "Катя Ванчева" документация, не обективират престъпни обстоятелства от значение за изхода на делото. Дори и така квалифицирани, те не оказват влияние върху факта, че жалбоподателката е подала молба за приемане на детето й в детско заведение, но не е уведомила осигурителния орган за настъпилата промяна в обстоятелствата. В т. 5 от молба-декларация от 15.08.2008 г. за отпускане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете тя е декларирала, че детето й не е настанено в детско заведение. Декларирала е също така, че й е известно, че в срок от 3 работни дни от настъпване на промяна в декларираните обстоятелства се задължава да подаде декларация за промяната. Ако не изпълни това задължение, извършва административно нарушение, за което носи административнонаказателна отговорност по чл. 349 от КСО и следва да възстанови неправомерно полученото обезщетение по нейна вина заедно с дължимата лихва съгласно чл. 114, ал. 1 от КСО. Безспорен е фактът, че на 3.10.2008 г. жалбоподателката е подала молба за настаняването на детето й в детска ясла. Първоначалното й твърдение, че не е ясно кое е лицето, подписало молбата за настаняване, е опровергано от заключението на назначената по делото съдебно - графологическа експертиза, според което жалбоподателката лично е написала ръкописния текст на молба № 209 от 3.10.2008 г. и е положила подписа си. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза е установено, че всички месечни такси за ясли са били внесени. Правото на месечно парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване възниква за майката (осиновителката) през времето на ползвания допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете. Настаняването на детето в детско заведение е юридически факт от хипотезиса на чл. 53, ал. 4 от КСО, изключващ правото на обезщетение по ал. 1 за времето на това настаняване. За "настанени" в детските ясли се считат децата, които са приети от директора и са записани в детското заведение при спазване на реда по чл. 12 и следв. от Наредба № 6 за организация и дейността на детските ясли (отм. - ДВ, бр. 103 от 2.12.2008 г.), съответно по реда на чл. 19 - чл. 21 от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях, в сила от 6.12.2008 г. В разглеждания случай е установено, че детето е било прието в детската ясла и след 1.06.2009 г. реално я е посещавало. За времето от м. октомври 2008 г. до 31.05.2009 г., през което според писмените данни детето не е посещавало детската ясла, жалбоподателката не е задължена да възстанови получените парични обезщетения. Доводите, че детето е прието само за получаване на храна, се преценяват като неоснователни предвид обстоятелството, че молбата е подадена за настаняване в детското заведение, а не само за храна от детската кухня. Дори и при положение, че записването на детето в яслената група е бил единственият начин да се получава храна от детската кухня, майката би следвало добросъвестно да уведоми административния орган за настъпилата промяна в обстоятелствата от значение за правото й на обезщетение. Декларирането на неверни правнорелевантни обстоятелства, както и затаяването им, е проява на недобросъвестност по смисъла на чл. 114, ал. 1 от КСО. Недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Оспорените административни актове са издадени при спазване на процесуалноправните и материалноправните изисквания за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд - Пазарджик е постановил правилно решение, което е съобразено с трайната съдебна практика при прилагането на чл. 53, ал. 4 от КСО. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила от 5.08.2011 г., ако условията бъдат изпълнени. С оглед настъпилата законодателна промяна, обнародвана в ДВ, бр. 60 от 5.08.2011 г., по отношение евентуална недължимост на лихвите, органите на НОИ трябва да приложат нормите на § 21, ал. 1 във връзка с § 21, ал. 2, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на КСО, в сила от от 5.08.2011 г., ако условията бъдат изпълнени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,