Решение № 12188 от 17.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13483/2014 г.

Решение № 12188 от 17.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13483/2014 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София чрез процесуален представител юриск. Д. Колева, против Решение № 53477 от 07.08.2014 г., постановено по административно дело № 5126 по описа за 2013 г. на Административен съд - София град. В жалбата са релевирани доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла чл. 209, т. 3 от АПК, поради които се претендира за неговата отмяна. Ответникът по касационната жалба - Мехмед Хюсеин Исмаил в писмено становище оспорва основателността на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд - София град е било образувано по жалбата Мехмед Хюсеин Исмаил от с. Звездица, община Омуртаг против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане с изх. № 02-250-6500/880 от 10.04.2013 г. на изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", в частта, в която е удържана сума по Схемата за национални доплащания за тютюн за кампания 2011г в размер на 1283,16 лв. по заявление УИН 25/200511/67260 Първоинстанционният съд е установил, че в тази част в уведомителното отразява приспаднатите от оторизираната субсидия суми, в резултат на санкции от предходни периоди или недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ. Прието е, че посочването е общо, като не са изписани конкретните актове и сумите по тях, за да се направи проверка относно удържаните суми. Прието е че са допуснати съществени процесуални нарушения, които не дават възможност на съда да извърши контрол за законосъобразност върху акта в тази част и отменил същия в тази му оспорена част. Съдът е приел, че в тази част, оспорения административен акт не е мотивиран - не се съдържат фактически основния за издаването му, за което подробно се е обосновал. Така постановеното решение е правилно. Съдът е установил липсата на мотиви - фактически основания за издаването му като е съобразил, че формалното позоваване и цитиране от административния орган на приложими нормативни разпоредби не може по същество да замести необходимостта от мотивиране на акта към момента на издаването му, а не впоследствие с допълнително представени доказателства.. В случая предвид бланкетния характер на разпоредбите, посочени като правно основание, от чието наличие се извежда упражненото субективно материално право, е било необходимо органът да изложи и фактическите обстоятелства, които е квалифицирал като материалноправни предпоставки, субсумирани в цитирания законов текст. При липсата на фактически основания, изложени в писмото, не може да бъде извършена преценка на законосъобразността на упражненото право на бъдат приспаднати от оторизираната субсидия суми, в резултат на санкции от предходни периоди или недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ. Излагането на релевантните факти и обстоятелства от органа е следвало да бъде извършено при издаване на административния акт, с оглед на които съдът да осъществи контрол за законосъобразност. Следователно изискването за мотивиране при прилагане на бланкетна правна норма е условие за неговата законосъобразност, т. к. само тогава е възможна ефективна защита на страните в административното производство и упражняването на контрол от страна на съда. Ето защо изводът на първоинстанционния съд, че административният орган не е доказал законосъобразността на правните си действия, обективирани в акта е правилен и следва да бъде споделен. При неоснователността на касационните оплаквания решението като правилно, валидно и допустимо, следва да остане в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се следват разноски за касационното производство. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение