Решение № 5428 от 17.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7540/2012 г.

Решение № 5428 от 17.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7540/2012 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Иван Петров Иванов, в качеството му на председател на Общински съвет - Ружинци против решение № 45 от 20.04.2012 г., постановено по адм. д. № 31 по описа за 2012 г. на Административен съд - Видин. Релевира оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът по касационната жалба областен управител на област Видин в писмено становище оспорва основателността на същата. Кметът на Община Ружинци не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Видин е отменил по оспорване на областен управител на Област Видин, направено на осн. чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА, вр. чл. 32, ал. 2 от Закона за администрацията, решение № 19, взето с протокол № 4 от 28.12.2011 г. на Общински съвет - Ружинци, за определяне размера на възнаграждението на председателя на общинския съвет. В мотивите на решението съдът е приел, че незаконосъобразността на акта на общинския съвет произтича от липсата на конкретни мотиви относно размера на възнаграждението за председателя на общинския съвет, с оглед нормативната уредба на този въпрос, регламентирана с нормата на чл. 26, ал. 1 от ЗМСМА и нормата на чл. 18 от Правилника за организацията и дейността на общински съвет - Ружинци. Решението на Административен съд - Видин е правилно. Обосновано и в съответствие с приложимите норми на ЗМСМА и подзаконовите нормативни актове съдът е приел, че волеизявлението на общинския съвет относно размера на трудовото възнаграждение на председателя на общинския съвет не съдържа фактически правни съображения, такива липсват и при разискванията, проведени от колективния орган и обективирани в протокола на заседанието. Липсват мотиви при посочване като правно основание чл. 21, ал. 1, т. 6 от ЗМСМА, относно приемането и изменението на бюджета на общината и осъществяването на контрол по изпълнението му, по какъв начин се отразява определеното възнаграждение на председателя на Общинския съвет на бюджета. Това ограничава съда да извърши контрол за законосъобразност на взетото решение. Член 26, ал. 1 от ЗМСМА посочва, че определянето на размера на възнаграждението на председателя на съвета от Общинския съвет е в зависимост от определената продължителност на работното му време, като този размер при намалено работно време се определя пропорционално на неговата продължителност. Размерът на възнаграждението на председателя на общинския съвет не може да бъде по-голям от размера на възнаграждението на Кмета на общината. С чл. 18 от Правилника е уредено възнаграждението на председателя на Общинския съвет, като е прието, че той получава възнаграждение в зависимост от обема на работа, която извършва, в размер на три минимални работни заплати, което се определя от Общинския съвет и има всички права по трудово правоотношение, освен тези, които противоречат или са несъвместими с неговото правно положение. От протокола за проведеното заседание съдът е констатирал, че при вземането му не са изложени фактически обстоятелства, във връзка с които е прието и не са представени доказателства за това, а от вписаните правни основания, въз основа на които е прието това решение, не би могло да се направи безспорен извод дали те съответстват на него или не. От административната преписка не е видно да е посочен размерът на възнаграждението на кмета на общината, поради което не може да се направи преценка дали са изпълнени изискванията на чл. 26, ал. 1, изр. последно от ЗМСМА, както и дали определеното възнаграждение е обвързано с намалено работно време, в изпълнение на изискването на чл. 18 от Правилника на Общинския съвет. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за нарушение на съдопроизводствените правила, което се изразява в обсъждане на незаконосъобразност на решението на общинския съвет, непосочена от областния управител. При проверката за законосъобразност на оспореното решение административният съд е изпълнил задължението си по чл. 168, ал. 1 от АПК да не се ограничи само до обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а и да провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Като е постановил решението в този смисъл, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от изложеното, съдът