Решение № 7538 от 22.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8071/2013 г.

Решение № 7538 от 22.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8071/2013 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 66, ал. 3 и чл. 65 от Закона за културното наследство /ЗКН/. Образувано е по жалбата на С. М. Т. и Т. Д. Д. - Т. против заповед № РД-9Р-004/16.11.2010 г. на министъра на културата, с която на осн. чл. чл. 14, т. 2, чл. 65, т. 3 вр. чл. 69 от ЗКН по предложение на НИНКН по чл. 64, ал. 1 вр. чл. 69 от ЗКН и протокол № 7 от 13.09.2010 г. от заседание на СЕСОНКЦ е разпоредено прекатегоризиране от категория "местно значение" в категория "национално значение" на регистрираната в Д. вестник, бр. 27 от 1966 г. недвижима археологическа културна ценност "ранновизантийска базилика", разположена в м. "Манастира" от землището на [населено място], [община]. Определен е режим за опазване на недвижима културна ценност, както следва: граници и охранителна зона, съгласно Приложение 2 в две части - текстова и графична, неразделна част от същата заповед и предписания за опазването й, съгласно приложение 3. След указание за обосноваване на правния интерес от оспорване на процесната заповед, дадено в определение от 10.02.2014 г., жалбоподателите са посочили, че правната им сфера е засегната от втората част на заповедта, с която е определен режим на опазване на недвижимата културна ценност чрез определяне на нейните граници и охранителна зона. Твърдят, че по силата на оспорената заповед част от собствения им имот с идентификатор 46019.507.262 по кадастралната карта на [населено място] с площ от 747 кв. м попада в териториалния обхват на националната културна ценност и част от 900 кв. м попада в охранителната зона на същата. Заповедта не им е доведена до знанието, не са били уведомени за същата, както повелява нормата на чл. 65 ЗКН и това обуславя правния интерес от оспорване. Според тях заповедта засяга имуществени права, доколкото ограничава начина на ползване на имота, въвежда допълнителни нормативни изисквания във връзка с изработване и одобряване на ПУП за имота. Желаят отмяната й. Ответникът - министър на културата чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като процесуално недопустима поради нейното просрочие и липса на правен интерес, алтернативно - и като неоснователна. По искане на ответника по жалбата - министър на културата, като заинтересовани страни в процеса са конституирани областният управител на област С., [община] и Национален институт за недвижимо културно наследство - С. С. представят доказателства. Заинтересованата страна - областен управител на област С. оспорва качеството си на заинтересована страна и моли съдът за го заличи като такава. С оглед събраните по делото писмени доказателства, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа страна следното: От представените доказателства за собственост на жалбоподателите се установява, че по силата на нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 172, том II, рег. № 3664, дело № 313/2009 г. на нотариус, с район на действие съдебния район на СмРС жалбоподателите са съсобственици при режим на СИО на незастроен поземлен имот пл. № 262 с площ 1567 кв. м от които 1492 кв. м са неурегулирани и 75 кв. м са предвидени за отчуждаване за улична регулация, находящ се в кв. 49 действащият устройствен план на [населено място], утвърден със заповед № 105/10.08.1999 г., при посочени в акта граници на имота. Съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-4/04.02.2011 г. на ИД на АГКК и скица на поземлен имот № 10143/05.06.2012 г. издадена от СГКК - С. описаният по-горе незастроен поземлен имот, представлява поземлен имот с идентификатор 46019.507.262. с площ 1463 кв. м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване . В първоначално подадената против оспорения акт жалба се сочи, че жалбоподателите на 03.08.2012 г. са подали заявление вх. ... за издаване на разрешение на основание чл. 124, ал. 3 от ЗУТ и предложение на проект за обект: "ПУП-ПР и ПЗ на поземлен имот с идентификатор 46019.501.262 по картата на възстановената собственост [населено място] На 07.08.2012 г., в изпълнение на Заповед № 2321/25.07.2012 г. на Кмета на Община - С. е проведено заседание на Общински експертен съвет по устройство на територията., на което по подаденото заявление е изразено становище, че съгласно предложения проект за ПУП, една част от процесният имот попада в границите на недвижимата културна ценност ранно византийска базилика м. "Манастира", [населено място]., община - С., а останалата част попада в границите на охранителната зона на базиликата, поради което ОЕСУТ е взело решение, че е необходимо проектът за ПУП да се съобрази с определените граници на недвижимата културна ценност и на охранителната зона, както и с предписанията за опазване на недвижима културна ценност, съгласно чл. 64 от Закона за културното наследство и новото предложение да се съгласува с Министъра на културата - Национален институт за недвижимо културно наследство. Ищците твърдят, че границите на недвижимата културна ценност "Ранновизантийска базилика м. Манастира", с. Г. и на охранителната й зона са определени съгласно предложение на междуведомствена комисия от 12.07.2010 г., назначена със Заповед на Министъра на културата № РД 9К-0135/05.07.2010 г., а засегнатият им имуществен интерес обуславя правния интерес от оспорването й. С. З. № РД9Р-004/16.11.2010 г. на Министъра на културата, на осн. чл. 14, т. 2, чл. 65 т. 3 във вр. с чл. 69 от ЗКН, предложение на директора на НИНКН по чл. 64, ал. 1 във вр. с чл. 69 от ЗКН и Протокол № 7 от 13.09.2010 г. от заседание на СЕСОНКЦ, назначен със Заповед № РД09-133/22.04.2010 г. на Министъра на културата е прекатегоризирана от категория "местно значение" в категория "национално значение" регистрираната в ДВ, бр. 27/1966 г. недвижима археологическа културна ценност "Ранновизантийска базилика", разположена в м. "Манастири", земл. с. Г., общ. С. Със същата заповед са определени режими за опазване на НКЦ, както следва: граници и охранителна зона, съгл. приложение № 2 и предписания за опазване - съгл. приложение № 3, които приложения са неразделна част от заповедта. С Акт № 3501/11.10.2010 г. за публична държавна собственост на "Манастири" - област - Смолян на основание чл. 68, ал. 1 от ЗДС; чл. 14. ал. 2 и чл. 14, т. 14 от Закона за културното наследство, във връзка с одобрен протокол от 12.07.2010 г. на Министър на културата е актуван обект Археологическа недвижима културна ценност "Ранновизантийска базилика" в м. "Манастири, разположена в регулационните граници на [населено място], с териториален обхват, в който попадат: територията на имоти с № 371,295,389 и 266, обособен имот без кад. номер между имоти 266,37,411 и път № 37,267,343,296,, обособен имот без кад. № между имоти 296,357,373 и 316,357,344, част от 38,358,373,359 и 374 в рамките на ПИ № 38 по кад. план на с. Гела от 1973 г., при граници: от север - северните граници на имоти с кад. № 371,295,389,266, обособен имот без кад. номер между имоти 266 и 37 и имот № 37. Предвид обстоятелството, че в предметния обхват на А. е попаднал и имотът на жалбоподателите в настоящото производство, те са предявили отрицателен установителен иск против държавата, по който е било образувано гр. д. № 1497/2012 г. С влязло в сила решение № 410/09.08.2013 г. СмРС е признал за установено по отношение на държавата, че същата не е собственик на незастроен поземлен имот с идентификатор 46019.501.262. В хода на производството по делото идентичността на имота, актуван като публична държавна собственост и собствения на жалбоподателите имот № 262 е установена със съдебно-техническа експертиза. Във връзка с основните оплаквания в жалбата, настоящият съдебен състав е дал указания на жалбоподателите да обосноват правния си интерес от оспорването, като е оставил без движение жалбата и е дал възможност за представяне на доказателства. В молба - уточнение жалбоподателите са изразили становище, че правният им интерес се обосновава от втората част на обжалваната заповед, определяща режим на опазване на недвижимата културна ценност, съгласно очертаните й граници и охранителна зона. Посочват и че имотът им с идентификатор 46019.507.262, с обща площ от 1647 кв. м частично - 747 кв. м попада в териториалния обхват на НКЦ, а частично - 900 кв. м - в охранителната зона на НКЦ. Представят копие на съдебните решения на Смолянския районен съд и на въззивното решение на Окръжен съд - С. След обсъждане на представените в преписката писмени доказателства с цел изясняване на относимите факти по делото съдебният състав е дал указание за събиране на доказателства, които да установяват идентичност между имота на жалбоподателите по документ за собственост - нот. акт № 172/2009 г., респ. по по удостоверение за идентичност № 549/1.11.2012 г. на [община], съгласно които имотът е с цитирания по-горе идентификатор, от една страна и имотите обхванати от териториалния обхват на археологическата НКЦ и нейната охранителна зона, посочени в Приложение № 2 към оспорената заповед, от друга страна. Видно от текста на представените съдебни актове, за целите на проведеното исково производство е било установена идентичност между имота на оспорващите по документ за собственост и имотите, отразени в съставения Акт за публична държавна собственост № 3501 от 11.10.2010 г. Предвид установената по съдебен ред собственост върху имот 46019.507.262 и въз основа на влезлите в сила съдебни решения със заповед № РД02-14/697 от 29.07.2014 г. на министъра на регионалното развитие е разпоредено отписване от актовите книги на имотите - държавна собственост, и по-точно от А. № 3501 от 11.02.2012 г. на частта от ПИ № 38, попадаща в ПИ 46019.507.262 в кв. 49 по действащия устройствен план на [населено място], [община]. От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният имот представлява възстановена по реда на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ земеделска земя. Скицата-проект за попълване на кадастралния план е утвърдена със заповед № 105 от 10.08.1999 г. на кмета на [община], при граници на имота: път, имот пл. № 261 - на името на Д. В. К. и имот пл. № 263 - на наследници на И. С. Б. Съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-4 от 04.02.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК за [населено място], общ С., област С. имотът представлява ПИ с идентификатор 46019.507.262 с площ от 1463 кв. м с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/ при съседи: 46019.507.510, 46019.507.1001, 46019.507. 261, и 46019.507.374. Видно от заключението на вещото лице в заповедта на министъра на културата № РД 9К-0135/05.07.2010 г. за определяне на границите на недвижимата културна собственост и охранителната зона е ползвана скица № 84 от 13.07.2010 г. за кв. 8 и кв. 12 по кадастралната основа на плана на [населено място], утвърдена със заповед № 1973, заповед № 6/16.06.1986 г. и заповед № 114/09.05.2007 г., издадена от [община]. Ползваният от административния орган картен материал е непълен и неточен към датата на издаване на обжалваната заповед, доколкото същата не е съобразена с издадената заповед № 105 от 10.08.1999 г. на кмета на [община], за одобряване на скица-проект за попълване на кадастралната основа с имот № 262 в кв. 49 по плана на [населено място]. Вещото лице представило скица, кято е извадка от одобрената кадастрална карта, на която в червен цвят е показана площта от около 768 кв. м, които попадат в териториалния обхват на НКЦ, а останалата част от процесния имот - около 695 кв. м /определни графично/ в син цвят на скицата - попадат в охранителната зона на НКЦ. Видно от заключението и представените към него скици процесният имот, собственост на жалбоподателите не е съседен на имот с идентификатор 46019.507.503, който представлява недвижимата културна ценност /в жълт цвят на скицата на вещото лице/. Видно от скиците на вещото лице имотът на жалбоподателите е разположен южно от НКЦ и между двата имота са разположени други два ПИ - съответно - 46019.507.260 и 46019.507.261. Вещото лице дава заключение, че няма данни в имота на жалбоподателите да са извършвани проучвателни, реставрационни и консервативни работи. Няма данни същият имот да е предмет на отчуждаване. С оглед тези фактически обстоятелства, настоящият състав намира жалбата за допустима, като подадена от лица с пряк и личен правен интерес от оспорване при липса на доказателства за нарушаване на изискването за подаването й в срока по чл. 149, ал. 1 АПК. Правният интерес на жалбоподателите се установява в хода производството по делото, доколкото собственият им имот, за който се представят доказателства за собственост, е обхванат от действието на оспорената заповед на министъра на културата. Налице е пряк и личен интерес от оспорването й, поради което възражението на ответника за липса на такъв се явява неоснователно. Неоснователно е и възражението за просрочие на жалбата. Видно от доказателствата, обжалваната заповед е от 16.11.2010 г., а жалбата е подадена на 07.02.2013 г., т. е. значително след срока за оспорване. Въпреки това, предвид обстоятелството, че имотът на оспорващите не е отразен с точния си идентификатор, съобразно действащия към този момент кадастрален план, а административният акт не им е съобщен лично по реда на чл. 61 АПК, би било нарушение на правото на защита на оспорващите да се приеме, че те са пропуснали да подадат жалба срещу заповедта в срока по чл. 149, ал. 1 АПК. Задължението за съобщаване на административния акт без нарушение на правото на защита е императивно и то лежи върху административния орган. Въпреки направеното възражение за просрочие, административният орган не е представил доказателства за начина на съобщаване на обжалвания административен акт. Ето защо последното не може да се приеме за основателно, поради което съдът следва да приеме, че оспорването е направено без нарушение на изискването на чл. 149, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна. Видно от доказателствата, при изготвяне на оспорената заповед административният орган не е съобразил действащия ком този момент кадастрален план, одобрен със заповед № 105 от 10.08.1999 г., като имотите, обхванати от него не са посочени с точните с идентификационни номера. Имотът на жалбоподателите не е посочен с точен идентификационен номер, а се явява част от отразения в заповедта имот № 38 - както като част от НКЦ, така и в приложение № 2 - относно охранителната му зона. Отразеният в заповедта номер 38 не намира опора в действащия понастоящем за картен материал - както към датата на издаване на оспорената заповед, така и впоследствие след одобряване на кадастралната карта за с. Гела. Освен това, видно от доказателствата, представени в преписката, в заповедта на министъра не са отразени точно данните за собствеността на процесния имот. От представените доказателства за водени съдебни дела за собственост се установява, че процесният имот, обхванат от обжалваната заповед, е бил посочен като държавен, обхванат от А. 3501 от 11.10.2010 г. От резултата от съдебните производства е видно, че правата си жалбоподателите успешно са установили спрямо държавата, а оспорената заповед не е била подложена поправка по реда на чл. 62 АПК. С оглед изложеното съдът намира, че при издаване на обжалваната заповед, министърът на културата е нарушил изискването на чл. 31 АПК да изясни всички релевантни на административния спор факти и обстоятелства. Това нарушение на административнопроизводствените правила е съществено, доколкото нарушава правото на защита на жалбоподателите. В хода на производството по делото съдът констатира, че заповедта, издадена по реда на чл. 69 ЗКН и съпроводена с предложение на директора на НИНКН, не съдържа конкретен мотив за това защо е се налага и имотът на жалбоподателите, който не се намира в непосредствена близост до НКЦ също да бъде обхванат от териториалния й обхват, както и от териториалния обхват на охранителната й зона. Какво е наложило точно такава по големина площ да бъде включена охранителната зона на НКЦ, е обстоятелство, което Националният институт не обосновава в предложението си, не представя конкретни аргументи и в този смисъл оспорената заповед също нарушава изискването на чл. 31 АПК. Въпреки че е издадена от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му законови правомощия, при спазване на изискванията за форма, административният акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и по този начин при нарушение на материалния закон. Жалбата на С. М. Т. и Т. Д. Д.-Т. се явява основателна и следва да се уважи. Водим от горното, Върховният административен съд