Решение № 3748 от 9.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 318/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Варна срещу решение 11611/11.11.2024 г., постановено по административно дело 975/2024 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменено решение 2153-03-68/29.04.2024 г на директора на ТП на НОИ - Варна, с което е отхвърлена жалбата на В. К. М. от гр. Варна срещу разпореждане [номер]/17.01.2024 г. на ръководител ПО при ТП-Варна на НОИ и преписката е върната на административния орган за решаване на въпроса по същество със задължителни указания като са присъдени разноски. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на решението в нарушение на материалния закон касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Според касатора законодателят е предвидил възможност за прилагане нормата на чл. 69б от КСО с разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), която урежда облагоприятстваща възможност за лицата, които са положили стаж в специалните ведомства, но той не е с достатъчна продължителност за пенсиониране по реда на чл. 69 от КСО, да могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО. Счита, че изключението в чл. 18, ал. 4 от НПОС се отнася единствено до продължителността на осигурителния стаж, но по никакъв начин не засяга другия компонент за придобиване право на пенсия, а именно - изискуемата от закона възраст. Направено е искане за отмяна на решението изцяло. Претендира присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Оспорва по размер претенцията за разноски на другата страна. Ответникът по касация В. К. М. от гр. Варна чрез пълномощника си адвокат Н. Станев оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Моли да бъде оставено в сила и да се присъдят разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. По съображения, че оспореното с нея съдебно решение е правилно, предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С оспореното съдебно решение 11611/11.11.2024 г., постановено по административно дело 975/2024 г. по описа на Административен съд - Варна е отменено решение 2153-03-68/29.04.2024 г. на директора на ТП-Варна на НОИ, с което е отхвърлена жалбата на В. К. М. срещу разпореждане [номер]/17.01.2024 г. на ръководител ПО при ТП-Варна на НОИ, с което на основание чл.69 и чл.69б,ал.1 от КСО, във връзка с чл.18,ал.4 от НПОС е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст като преписката е изпратена на административния орган за решаване на въпроса по същество със задължителни указания. От фактическа страна е установено, че със заявление с вх. вх. 2113-03-1976/18.07.2023 г.. В. М. е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал.1-2 от КСО, като към заявлението си е приложила документи, удостоверяващи придобит осигурителен стаж в Австрия и България. С разпореждане [номер]/17.01.2024 г, издадено от ръководител ПО в ТП на НОИ Варна, на заявителката е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж по чл.69б, ал.1 от КСО. Прието е, че не отговаря на условието за навършена за 2023 г. възраст 54 години , а има [възраст]. Разпореждането е обжалвано от В. М. и с Решение 2153-03-68/29.04.2024 на директора на ТП на НОИ-Варна е потвърдено по съображения, че законодателят е предвидил възможност за прилагане нормата на чл. 69б, ал. 1 от КСО във връзка с разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС, допускаща единствено изключение за лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 КСО поради недостигащ осигурителен стаж. Изложени са мотиви, че държавните служители по ЗМВР не са посочени в НКТП и за тях не се правят допълнителни осигурителни вноски в професионален пенсионен фонд. Прието е, че М. е изпълнила условията на чл.69,ал.2 от КСО за общ осигурителен стаж от 27 години, от които две трети действително изслужени като държавен служител по ЗМВР. По аргумент от чл.18,ал.4 от НПОС е прието, че не е изпълнила условията на чл.69 от КСО за навършена възраст от 54 години, поради което пенсионният орган правилно е отказал отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. За да отмени решението на Директора на ТП на НОИ Варна, съдът е изложил мотиви, че е постановено от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма, но е материално незаконосъобразно. Приел е, че В. М. има осигурителен стаж и навършена възраст, изискуеми по силата на чл.69б ал.1 т.1 от КСО за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като разпоредбата на чл.18, ал. 4 от НПОС не е пречка за отпускане на тази пенсия. Според съда тази норма има указателен характер и е в противоречие с нормите на чл. 69, ал. 2 от КСО и чл. 69б, ал. 1, т. 1 от КСО, поради което на основание чл. 5, ал.1 от АПК следва да се приложат нормите на КСО като нормативен акт от по-висока степен от наредбата в кореспонденция с предписанието по чл.15 ал.3 от Закона за нормативните актове. Решението е валидно, допустимо и правилно. Изложените в касационната жалба доводи за неправилно прилагане на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост се преценяват от настоящия състав за неоснователни. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право. Въз основа на тях е извел обосновани изводи, съображенията за които изцяло се възприемат от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните по делото доказателства като по установената фактическа обстановка няма спор между страните и е постановен в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби. Съгласно нормата на чл. 69б, ал. 1 от КСО лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при условие, че са навършили възраст до 31 декември 2015 г. 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете - т. 1, а в т. 2 е разписано, че от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 55-годишна възраст. Изчислена по този начин, изискуемата възраст за жени за 2023г е 50 години и четири месеца. В оспореното решение е посочено, установява се от доказателствата по делото и няма спор между страните, че към момента на подаването на заявлението за отпускане на пенсия, ответницата М. е навършила [възраст], има общ осигурителен стаж, определен по реда на чл. 104 от КСО от 46 години 02 месеца и 18 дни, от които 19 години 08 месеца 12 дни като държавен служител по Закона за Министерство на вътрешните работи на длъжност офицер/сержант, т.е. от първа категория по силата на чл.183, ал.3 от Закона за Министерство на вътрешните работи. При тези факти правилно съдът е приел, че тя отговаря на материалноправните изисквания на разпоредбите на чл. 69б, ал. 1 от КСО и незаконосъобразно й е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на това основание. Трайна и непротиворечива е съдебната практика, на която се позовава първоинстанционният съд, че разпоредбите на чл. 69 КСО и чл. 69б КСО са с равнозначно приложение с оглед на правните последици. Това означава, че при наличие на една от двете хипотези, уредени в чл. 69 и чл. 69б КСО, правото на пенсия следва да бъде зачетено в която и хипотеза да бъде упражнено, а ако е възможно и по двете, следва да се приложи нормативната уредба в благоприятния за заявителя вариант. Неоснователно се поддържа от касатора приложение на чл. 18, ал. 4 от НПОС в настоящия случай. Тя има указателен характер и като норма от подзаконов нормативен акт не може да преустанови действието на норми от по висок ранг, каквито са чл. 69 и чл. 69б КСО, а освен това е в противоречие с тях, тъй като въвежда различни правила от предвидените в нормите на КСО. При наличие на установеното противоречие, на основание чл. 5, ал. 1 АПК, следва да се приложат нормите на КСО, които дават възможност за избор и ответницата М. е направила такъв, заявявайки отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст именно на основание чл. 69б от КСО. Предвид гореизложеното Върховният административен съд, шесто отделение намира, че решението на Административен съд Варна е постановено при липсата на соченото касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направеното искане от ответницата за присъждане на разноски Националният осигурителен институт (в качеството му на юридическо лице, в чиято структура се намира административният орган, издал оспорения административен акт) следва да бъде осъден да й заплати сумата 500 лв за адвокатско възнаграждение при споделяне на възражението за неговата прекомерност. Определеният размер съответства на правната и фактическа сложност на делото, както и на извършените процесуални действия в касационното производство. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение