Решение № 2207 от 14.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8337/2010 г.

Решение № 2207 от 14.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8337/2010 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс /АПК/ е образувано по касационна жалба от Никола Моев Йончев и Виолета Моюва Ковачева от гр. София чрез процесуалния им представител адвокат Цановска против Решение № 37/31.03.2010 г. по адм. д. № 274/2009 г на Административен съд - Ловеч, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата им срещу Заповед № 692/13.08.2009 г. на кмета на община Троян, с която на основание чл. 65, ал. 1, алтернатива първа от Закона за общинската собственост /ЗОбС/ е разпоредено изземването по административен ред на имоти - общинска собственост, с искане да се отмени като неправилно поради допуснато от съда нарушение на материалния закон и като необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторите, редовно призовани, се явяват лично в съдебно заседание и с процесуалния си представител и поддържат жалбата на изложените в нея основания. Ответникът - Кметът на община Троян, редовно призован, не се явява, но се представлява в съдебно заседание от процесуален представител, който от негово име оспорва основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 218 от АПК като обсъди посочените в жалбата пороци на обжалваното решение, извърши анализ на представените по делото доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирани страни, в законния срок и против съдебен акт, който подлежи на обжалване, но разгледана по същество е неоснователна. Неоснователно е твърдението на касаторите, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на материалния закон и че то е необосновано. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че жалбоподателите държат процесните недвижими имоти без правно основание, тъй като те са били отчуждени в полза на общината в законно проведено отчуждително производство и са били обезщетени с жилищни имоти, съгласно действуващото законодателство, които, видно от заключението на вещото лице, с Удостоверение № 34/12.12.2003 г. са въведени в експлоатация и годни за обитаване, т. е. за административния орган е възникнало правото по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС да приложи административна мярка, позволена от закона - принудително изземване на имотите. Този извод на съда е обоснован и законосъобразен. От представените по делото доказателства е било установено по безспорен начин, че процесните недвижими имоти са общинска собственост, тъй като те са били отчуждени в полза на общината в проведено отчуждително производство с административни актове, влезли в сила, и са били съставени актове за общинска собственост. На касаторите са били предоставени за реално ползване жилищните имоти, с които те са били обезщетени, но въпреки това те не са освободили процесните имоти, за които все още претендират, че са тяхна собственост. Следователно, като е констатирал, че касаторите държат общински недвижими вещи без правно основание, съдът правилно и в пълно съответствие със закона е преценил, че кмета на общината правилно е приложил принудителната мярка на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС по отношение на тях и е отхвърлил жалбата им против оспорения административен акт като неоснователна. От изложеното до тук следва, че касационната жалба е неоснователна за посочените в нея касационни основания и обжалваното решение следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - трето отделение,