Решение № 6216 от 10.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4141/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на К. Х. П. и П. Х. П., подадена чрез адвокат И. Иванов, против Решение 1606/12.02.2025 г., постановено по административно дело 1880/2023 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата им с искане за обявяване на нищожност на Разрешение за строеж 17/17.03.2008 г. на Главния архитект на Община Долни Чифлик. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна. Жалбата се поддържа от адвокат Иванов по изложените в нея и в писмена защита съображения. Ответната страна Главен архитект на Община Долни Чифлик не се представлява и не взема становище по спора. От страна на И. Н. И. и Г. М. И., представлявани от адвокат Б. Жеков е постъпил писмен отговор, с който се оспорва касационната жалба. Изразено е становище в подкрепа на съдебното решение, с молба да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на сторените в настоящото съдебно производство разноски за платено адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, тъй като е правилно и постановено при отсъствие на сочените касационни основания. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред съда по реда на чл. 149, ал. 5 АПК с доводи за нищожност е разрешение за строеж, с което на Г. М. И. е разрешено да построи Жилищна сграда в УПИ XIII, кв. 7 по плана на Вилна зона Шкорпиловци, общ. Долни Чифлик. Съдът е отхвърлил жалбата, развивайки мотиви за отсъствие на пороци, обуславящи нищожност на оспорения административен акт. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно производство са събрани относимите писмени доказателства и е изслушано заключение по съдебно-техническа експертиза, след анализ на които съдът е извършил правилни фактически установявания. Въз основа на същите е проверил валидността на процесния акт на всички основания по чл. 146 АПК, като възприетите от съда правни изводи се споделят от настоящата инстанция. Правилно е установено, че разрешението за строеж е издадено от компетентен орган главният архитект на съответната община по местонахождението на имота. Спазена е законоустановената форма, тъй като са посочени правните и фактическите основания за издаването на акта, каквито в допълнение се извличат и от останалите документи, които са част от административната преписка. Правилно съдът е установил, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, още повече такива водещи до нищожност на решението. Материалната незаконосъобразност на административния акт по принцип води до неговата унищожаемост, освен когато изцяло е лишен от правно основание, така, че такъв акт с такова съдържание не може да бъде издаден. В случая, правилни са съжденията на съда за отсъствие но допуснати нарушения на материалния закон, в това число и на сочените от жалбоподателя нарушения на чл. 161 ЗУТ. Съдебният състав на Административен съд Варна е съобразил правилото на чл. 142, ал. 1 АПК, според което съответствието на административния акт с материалния закон се преценява спрямо фактите, настъпили към момента на издаването му. В тази връзка е установил, че към релевантния момент през 2008 г., разрешението за строеж е издадено на лице, имащо качеството на възложител по смисъла на чл. 161 ЗУТ, като единствен собственик на УПИ XIII, кв. 7 по плана на Вилна зона Шкорпиловци, общ. Долни Чифлик, съгласно представените документи за собственост и съобразно действалия към онзи момент регулационен план. С оглед посоченото по-горе правило последващите регулационни изменения не могат да се отразят на валидността на издадения акт. Правилен и съответен на материалния закон е решаващият извод на съда за отсъствие на съществени пороци, от които да страда разрешението за строеж, издадено в преследване на законоустановена цел и със законосъобразни правни последици. Настоящата съдебна инстанция не установи допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила. Проведени са редица открити съдебни заседания, на които съдът е предоставил възможност на страните да ангажират доказателства за твърденията си, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Не е налице и необоснованост на съдебното решение. Релевантните са спора факти са установени от събраните в съдебно производство доказателства, като въз основа на същите са извършени логически издържани правни изводи. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, в полза на ответните страни И. Н. И. и Г. М. И., следва да се присъдят сторените от тях разноски в размер от 600 лева за всеки един. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,