Решение № 2538 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12427/2020 г.

Решение № 2538 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12427/2020 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за защита от дискриминация (КЗД) срещу решение № 4356 от 31.07.2020 г., постановено по административно дело № 4134/2020 г. на Административен съд София-град (АССг). По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон се иска отмяната му. В представено писмено становище са изложени съображения за постановяване на административния акт, предмет на контрол за законосъобразност пред АССг при липсата на отменителните основания по чл. 146 АПК. Алтернативно, в случай на отхвърляне на жалбата прави възражение за прекомерност на заплатения от насрещната страна хонорар.

По делото е постъпила касационна жалба и от Г. Тодоров, подадена чрез процесуален представител против същото решение в частта, с която съдът е върнал делото като преписка за ново произнасяне на КЗД, като излага съображения за неправилност на този извод, като излага доводи че съдът може да установи в рамките на правомощията си дали в случая е извършена дискриминация или не.

Ответникът - Министерството на здравеопазването (МЗ), чрез процесуален представител заявява, че същият не е подавал касационна жалба.

Ответникът – Министърът на здравеопазването, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба на Тодоров и моли съда да я отхвърли. Заявява, че поддържа становищата, депозирани в хода на производството.

Ответникът – Националната здравно осигурителна каса (НЗОК) не взема становище по жалбата.

Ответникът - Българският зъболекарски съюз (БЗлС) не взема становище по жалбата.

Ответникът – Българският лекарски съюз (БЛС) в представен писмен отговор оспорва касационната жалба на КЗД.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационните жалби.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Административното производство е образувано пред КЗД по жалба на Г. Тодоров с оплаквания за това, че с разпоредбата на чл. 12, ал. 1 и ал. 3 във връзка с ал. 2 и ал. 4 от Националния рамков договор за денталните дейности за 2018 г., (отменен 01.01.2020 г.), сключен на 28.02.2018 г. между Националната здравноосигурителна каса и Българския зъболекарски съюз на основание чл. 55 от Закона за здравното осигуряване, съгласуван в Министъра на здравеопазването се създава по неблагоприятно положение за хората извън възрастта 65 - 69 години, при което е поискал от КЗД да установи визираната в жалбата му дискриминация и да предприеме действия за преустановяването й.

По образуваната по жалбата преписка № 145/2018 г. КЗД не е конституирала с надлежен акт страните в производството, като такива са посочени в доклада заключение, който обаче е без посочени номер и дата на изготвянето му са посочени: жалбодател – Г. Тодоров и ответници – Министърът на здравеопазването, НЗОК и БЗлС.

С постановеното по преписката решение № 186/27.03.2019 г. КЗД установява, че 1. разпоредбата на чл. 12 от НРД - 2018, сключен между НЗОК и БЗлС създава предпоставки за непряка дискриминация по признак "възраст" спрямо лицата с цялостно обеззъбена горна и/или долна челюст извън групата от 65-69 годишна възраст в сравнение със здравно осигурените лица (ЗОЛ) лицата с цялостно обеззъбена горна и/или долна челюст от възрастова група 65 – 69 години, представляващо нарушение на чл. 4, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) и 2. Предписва на основание чл. 47, ал. 4 ЗЗДискр. Министърът на здравеопазването, НЗОК и БЗлС да предприемат всички необходими мерки за премахване на фактическата дискриминация, в която се намират ЗОЛ с цялостно обеззъбена горна и/или долна челюст извън групата от 65-69 годишна възраст, като резултатът от тези мерки следва да бъде създаване на критерии и гаранции за достъп до тези медицински изделия посредством пълно или частично заплащане от страна на държавата без оглед на възрастта на лицата, за което да предоставят информация в 3-месечен срок за предприетите действия.

Срещу решението е постъпила жалба от НЗОК, по която е образувано адм. дело № 4279/2019 г. по описа на АССГ и от Министъра на здравеопазването, по която е образувано адм. дело № 4473/2019 г. по описа на АССГ, като и двете жалби са разгледани по адм. дело № 44.73.2019 г. по описа на АССг.

С разпореждане от 25.04.2019 г. по посоченото дело са конституирани като страни – НЗОК, Министерство на здравеопазването, като ответник КЗД и като заинтересовани страни Г. Тодоров и БЗлС, при което в производството не е участвал жалбодателят Министърът на здравеопазването, а е участвало МЗ, което обаче не е подавало жалба и не е участвало в административното производство.

С постановеното по делото решение № 3937 от 11.06.2019 г. по адм. дело № 4473/2019 г. АССг:

1. Оставя без разглеждане жалбата на Министъра на здравеопазването против т. 1 от решени № 186/27.03.2019 г. по преписка № 145/2018 г. на КЗД и Прекратява производството в тази му част.;

2. Отхвърля жалбата на МЗ против т. 2 от решението на КЗД.;

3. Отхвърля жалбата на НЗОК срещу т. 1 от решението на КЗД.;

4. Уважава жалбата на НЗОК срещу т. 2 на решението на КЗД и

5. Осъжда НЗОК и МЗ да заплатят на Г. Тодоров деловодни разноски в размер на 500 лв.

Срещу това решение на АССг е постъпила касационна жалба от НЗОК в частта му, с която е отхвърлена жалбата му против решението на КЗД в частта му по т. 1 и касационна жалба от Министъра на здравеопазването против цялото решение.

По жалбите е образувано адм. дело № 10937/2019 г. по описа на Върховния административен съд, като с постановеното по делото решение № 3741/11.03.2020 г. е обезсилено решение № 3937 от 11.06.2019 г. по адм. дело № 4473/2019 г. на АССг в следните части:

1. с която е отхвърлена жалбата на МЗ срещу т. 2 от решение № 186/27.03.2019 г. по преписка № 145/2018 г. на КЗД

2. с която е отхвърлена жалбата на НЗОК срещу т. 1 от същото решение на КЗД и

3. с която НЗОК и МЗ са съдени да заплатят солидарно на Г. Тодоров направените деловодни разноски и е върнал делото за ново произнасяне от друг състав на същия съд.

В мотивите към решението е прието, че решението на АССг в частта му, с която е оставена без разглеждане жалбата на Министъра на здравеопазването и в частта, с която е уважена жалбата на НЗОК (срещу т. 2 от решението на КЗД) не е обжалвано и е влязло в сила, а в останалата му част е недопустимо, като постановено при неправилно конституирани страни и участие в производството на МЗ, което не е било страна в административното производство и не е подавало жалба срещу административния акт, предмет на проверка пред АССг. Въпреки това и обстоятелството, че постъпилата касационна жалба от Министъра на здравеопазването и МЗ е против решението на АССг в цялост, липсва диспозитив в касационното решение, с което същата да е оставена без разглеждане в отделни части или спрямо податели, за които съставът приема, че е налице липса на правен интерес.

След връщане на делото в АССг е образувано адм. дело № 4134/2020 г., по което с разпореждане на съдията-докладчик от 22.05.2020 г. е заличено като жалбодател МЗ, вместо което е конституиран като жалбодател Министъра на здравеопазването (който обаче е бил страна и в административното и в производството пред АССг при първото разглеждане на делото, тъй като е обжалвал решението на КЗД изцяло) и НЗОК, но само частта за разноските, но такива с административния акт не са присъдени. Следва да бъде посочено, че видно от жалбата, по която е образувано адм. дело № 4279/2019 г., присъединено към адм. дело № 4473/2019 г. на АССг НЗОК е обжалвал изяло решението на КЗД, а в касационното решение липсва изричен диспозитив по отношение на жалбата на НЗОК против постановеното по последното дело решение № 3937 от 11.06.2019 г. в частта, с която е "уважена" жалбата му, без обаче да е посочено дали административния акт в тази му част се отменя. Със същото разпореждане по адм. дело № 4134/2020 г. съдията –докладчик конституира като ответник КЗД, а като заинтересовани страни Г. Тодоров и БЗлС.

В хода на производството обаче БЗлС не е бил призоваван, а като заинтересована страна без да е конституиран надлежно е призован и участвал БЛС.

С постановеното по делото решение № 4356 от 31.07.2020 г. по адм. дело № 4134/2020 г. на АССг, предмет на проверка пред настоящия касационен състав по повод постъпилите касационни жалби от КЗД и Г. Тодоров е

1. Отменено по жалбата на НЗОК решение № 186/27.03.2019 г. по преписка № 145/2018 г. на КЗД в частта му, с която е прието за установено, че разпоредбата на чл. 12 от НРД – 2018 г., сключен между НЗОК и БЗлС създава предпоставки за непряка дискриминация по признак "възраст" спрямо лицата с цялостно обеззъбена горна и/или долна челюст извън групата от 65-69 годишна възраст в сравнение със здравно осигурените лица (ЗОЛ) лицата с цялостно обеззъбена горна и/или долна челюст от възрастова група 65 – 69 години, представляващо нарушение на чл. 4, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.)

2. Отменено по жалба на Министъра на здравеопазването решение № 186/27.03.2019 г. по преписка № 145/2018 г. на КЗД в частта му, с която на Министъра на здравеопазването е предписано на основание чл. 47, ал. 4 ЗЗДискр. да предприеме всички необходими мерки за премахване на фактическата дискриминация, в която се намират ЗОЛ с цялостно обеззъбена горна и/или долна челюст извън групата от 65-69 годишна възраст, като резултатът от тези мерки следва да бъде създаване на критерии и гаранции за достъп до тези медицински изделия посредством пълно или частично заплащане от страна на държавата без оглед на възрастта на лицата и

3. Делото е върнато като преписка на КЗД за ново разглеждане, при спазване на дадените в мотивите указания по тълкуването и прилагането на закона.

При така установените факти настоящият състав намира следното:

Неправилно в настоящето производство е конституирано като страна – Министерство на здравеопазването, което не е подавало касационна жалба против решението, предмет на проверка пред настоящия състав или частна жалба против разпореждането, с което е заличено като страна в производството пред първоинстанционния съд, при което производството срещу него следва да бъде прекратено.

Обжалваното пред настоящия състав решение също е недопустимо – същото е постановено при участие на лице, което не е било конституирано като страна в производството и което не е участвало и в административното производство, а именно БЛС. Същевременно въпреки, че по делото правилно като страна е бил конституиран БЗлС, същият не е бил призоваван за насроченото открито съдебно заседание и не е участвал производството, при което при разглеждане на делото е допуснато особено съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Ето защо същото следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да разгледа подадените жалби от Министъра на здравеопазването и НЗОК против решение № 186/27.03.2019 г. по преписка № 145/2018 г. на КЗД, като извърши проверка за допустимост на същите, конституира страните по делото, като съобрази, кои са участвалите в административното производство страни – Г. Тодоров, сезирал КЗД с искане за установяване на извършено нарушение на забраната за дискриминация с текста на чл. 12 от НРД за денталните дейности – 2018 г. и съответно конституираните в административното производство ответници – подписалите този договор - НЗОК и БЗлС и съгласувалият го Министър на здравеопазването, както и че административният акт е бил оспорен от НЗОК и Министъра на здравеопазването, които са подалите жалби срещу решението на КЗД.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение