Решение № 9567 от 18.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2239/2016 г.

Решение № 9567 от 18.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2239/2016 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на Районно управление - Смолян в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Смолян, срещу Решение № 231 от 30.12.2015 г., на Административен съд, гр. Смолян, постановено по административно дело № 311/2015 г.

С обжалваното решение съдът отменил Заповед, рег. № 1862з-618 от 02.11.2015 г., на началника на Районно управление - Смолян, с който на Р. А. С. е отказано издаването на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие и върнал преписката на органа за ново произнасяне.

I. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - началникът на Районно управление - Смолян в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Смолян, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Необосновано съдът приел, че г-н Сираков не посочил целта на основанието, за което му е необходимо оръжието. Видно от приложеното по делото заявление той ясно и недвусмислено посочил като причина за исканото разрешение - самоотбрана. Въпреки това съдът необосновано приел, "че жалбоподателят е чл. на спортен клуб и оръжието му е необходимо за спортни цели". Този извод не е подкрепен с никакви доказателства по смисъла на чл. 77, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Именно с оглед на заявената цел органът не е бил длъжен да указва на г-н Сираков необходимостта от представяне на съответния документ на основание чл. 83, ал. 1 ЗОБВВПИ.

Съдът постановил решението си и при грубо нарушение на чл. 170, ал. 1 АПК. В случая жалбоподателят е бил длъжен да докаже наличието на посочените в чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ условия. Съдът неправилно приел, че в съответствие с чл. 35 АПК за органа съществувало задължение служебно да събира доказателства за членството на жалбоподателя в спортен клуб. Не отчел, че искането е за придобиване на оръжие за самоотбрана, а не за спортни цели. Неправилно съдът приел, че органът дължи произнасяне и по наличието или липсата на предпоставки за издаване на разрешение за придобиване на оръжие за спортни цели. Съдът обърнал доказателствената тежест и досежно предпоставките за издаване на разрешително за самоотбрана. Съдът не съобразил чл. 68, ал. 4 ЗОБВВПИ и чл. 36, ал. 1 и 2 АПК.

По неразбираеми причини съдът приел, че органът трябвало да извърши преценка дали молителят попада в хипотезата на чл. 78, ал. 1 ЗОБВВПИ. Не отчел, че производството се развило по облекчената процедура на чл. 78 ЗОБВВПИ. Неправилно изместил предмета на делото - от отказ да се издаде разрешително за придобиване на оръжие за самоотбрана, в отказ да се издаде разрешително за придобиване на оръжие за спортни цели.

Съдът допуснал нарушение и на чл. 172а, ал. 1 и 2 АПК като не обсъдил изложените от органа фактически и правни доводи, а изложените мотиви са объркващи и противоречиви. Неясно от мотивите на съда е какви са задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, което прави невъзможно изпълнението на съдебното решение.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на г-н Сираков. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от юрисконсулт Йордан Диев.

1. Ответникът по касационната жалба - Р. А. С., счита касационната жалба за неоснователна. Моли съда да остави в сила обжалваното решение.

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Съдът не отчел, че ответникът поискал издаването на разрешително за придобиване на оръжие за самоотбрана и с оглед на това негова е доказателствената тежест досежно нуждата от придобиване на оръжие. Поради неизлагането на основания касаторът поискал, на основание чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ, ответникът да изложи причини за искането, което той не сторил. Ответникът не представил изискуемия от чл. 77, ал. 1 ЗОБВВПИ документ, че е чл. на спортен клуб, а представеният документ, че е военнослужещ не е достатъчен. И по отношение на лицата по чл. 78, ал. 1 ЗОБВВПИ важат правилата по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, които ответникът не доказал.

II. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна.

III. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. На 11.09.2015 г. Р. А. С. подал заявление за издаване на разрешително за придобиване на огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана. Към заявлението г-н С. приложил изискуемите документи, в т. ч. служебна бележка от военно формирование 28 330, гр. Смолян.

1. На 15.09.2015 г. г-н С. бил уведомен писмено за необходимостта да представи, на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, мотиви за издаване на исканото разрешително.

1. На 26.10.2015 г. г-н С. представил мотивация, в която посочил, че:

а) е чл. на спортен клуб "Алпинист 101" на Военно формирование 28 330, гр. Смолян и оръжието му е необходимо да подготовка и участие в общоармейски шампионати и турнири по стрелба с късоцевно огнестрелно оръжие;

б) оръжието му е необходимо за самоотбрана, негова лична безопасност - предвид заеманата длъжност на военнослужещ и достъпа му до класифицирана информация, както и за охрана на лично и семейно имущество.

1. На 02.11.2015 г., със Заповед, рег. № 1862з-618, началникът на Районно управление - гр. Смолян, отказал издаването на исканото разрешение като приел, че: липсват доказателства за посегателства върху живота и здравето на г-н С. и семейството му; членството в спортния клуб и заеманата длъжност не са обстоятелства, които пораждат право на снабдяване с оръжие, поради което не е доказана основателна причина по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ.

IV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорения отказ е издаден от компетентен орган, в исканата от закон на форма, но органът не взел предвид и не изследвал твърденията на жалбоподателя, свързани с дейността му като чл. на спортен клуб. Органът приел това обстоятелство за неотносимо, без да изложи конкретни съображения в тази насока. Мотиви органът изложил само досежно посочената причина самоотбрана, но се ограничил в констатацията, че не са подадени тъжби за посегателство срещу личността и имуществото на жалбоподателя, което не е достатъчно. Органът не събрал служебно доказателства за наличието на заплаха, включително и след като е проведено дължимото от органа процедиране по чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ. С оглед на това съдът приел, че органът не мотивирал акта си съобразно изложените от жалбоподателя мотиви и събраните доказателства, предвид задължението си по чл. 35 АПК, поради което актът му е незаконосъобразен.

Съдът приел, че органът трябвало да извърши преценка дали жалбоподателят попада в хипотезата на чл. 78, ал. 1 ЗОБВВПИ. Жалбоподателят представил необходимите документи и за него законът предвижда облекчен режим за получаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие. Органът следвало да укаже на жалбоподателя да представи, съгласно чл. 77, ал. 1 ЗОБВВПИ, документ за членство в съответната спортна организация. Като не изпълнил това си задължения органът не събрал всички необходими доказателства, обосноваващи отказа.

Въз основа на това съдът приел, че оспореният отказ е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, поради което е незаконосъобразен и го отменил.

Този извод на съда е частично правилен.

V. По съществото на спора:

Касаторът твърди, че обжалваното решение страда и от трите, визирани в чл. 209, т. 3 АПК пороци. Доводите, които излага в подкрепа на твърдяните пороци са във връзка с разпределението на доказателствената тежест, с обосноваността на изводите на съда, с приложимостта на материалния закон - чл. 58, ал. 1, т. 10 и чл. 78, ал. 1 ЗОБВВПИ, както и със спазването на чл. 172а, ал. 1 и 2 АПК.

Доводът за нарушение на принципа на разпределение на доказателствената тежест, макар касаторът да твърди, че обосновава порока съществено нарушение на съдопроизводствените правила фактически се отнася до приетото от съда нарушение на разпределението на доказателствената тежест на фазата на административното производство, не на фазата на съдебното производство. С оглед на това и този довод е относим към порока нарушение на материалния закон. Довод в подкрепа на порока съществено нарушение на съдопроизводствените правила е този за допуснато от съда нарушение на чл. 172а, ал. 1 и 2 АПК поради необсъждане на фактическите твърдения и правните доводи на касатора.

1. По довода за съществено нарушение на съдопроизводствените правила:

Доводът на касатора е неоснователен.

Касаторът не сочи конкретно кои негови твърдения и доводи съдът не обсъдил. Налице е едно голословно изявление за нарушение на чл. 172а, ал. 1 и 2 АПК, което само по себе си не може да бъде довод. Доводът изисква страната да посочи своите изводи относно фактите и субективното право. В случая касаторът единственото, което излага е нарушение на чл. 172а, ал. 1 и 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното решение съдът обсъдил твърденията, доводите и възраженията на страните в контекста на събраните по делото доказателства. За спазването на изискването на чл. 172а, ал. 2 - алинея 1 определя съдържанието на решението и няма отношение към мотивите му, е достатъчно съдът да е изложил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Това съдът сторил. Факта, че касаторът не е съгласен с правните изводи на съда не обосновава извод за липса на мотиви.

С оглед на горното при постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила.

1. По довода за нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите:

Доводите досежно тези два порока ще бъдат разгледани съвместно, тъй като са неразривно свързани.

Разрешението за придобиване на огнестрелно оръжие по своята правна същност е облагоприятстващ административен акт, който органът издава при наличие на установените в закона предпоставки. В чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ законодателят е регламентирал материалноправните изисквания, при наличието, на които органът по чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ е длъжен да откаже издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие. Изискванията са два вида - свързани с личността на заявителя (т. 1 - 9 на чл. 58, ал. 1) и свързани с целта, за която се иска разрешението (т. 10).

Освен материалноправните изисквания, при наличието на които органът издава разрешение, законодателят, с оглед на правния субект, който иска издаване на разрешение и с оглед на целта, за която се иска издаване на разрешението, е регламентирал изрично и съдържанието на заявлението, което лицата следва да подадат, както и необходимите документи, които следва да бъдат приложени към него, - чл. 76, ал. 3, 4, 5, 6 и 7, чл. 77, чл. 78, ал. 1 и 2, чл. 78а ЗОБВВПИ.

Следователно, от една страна, законодателят е формулирал изрично материалноправни изисквания за издаване на разрешение за придобиване на оръжие, а от друга страна, е регламентирал документите, които заявителят трябва да представи, за да може органът да прецени наличието или липсата на материалноправните пречки.

Освен че е регламентирал материалноправните изисквания, съдържанието на заявлението и необходимите приложения законодателят регламентирал и самото производство по издаване на разрешение. Наличието на специално регламентирано производство поставя въпроса доколко приложими са общите разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс. Това изисква да се установи какво точно е регламентирал законодателят и с оглед на това какво от общата регламентация на Административнопроцесуалния кодекс намира приложение.

По принцип верни са мотивите на съда, че органът е длъжен да постанови акта си след като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Член 35 АПК задължава органа да стори точно това. Това изискване е проявление на основен принцип в административното производство - принципа на истинността, чл. 7 АПК, и безспорно нарушаването му е съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Въпросът по делото обаче е не досежно спазването на чл. 35 АПК, а досежно задълженията на органа и на заявителя за събиране на доказателства - за кои факти доказателствената тежест на кого е? Именно в този контекст - спазването на разпределението на доказателствената тежест, следва да се разглежда и приетото от съда нарушение на чл. 35 АПК.

Вярно е, както приел съдът, че с оглед на чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ органът е длъжен при констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията на закона да уведоми заявителя и да му даде възможност да ги отстрани. Разпоредбата представлява изрично правило в производството по издаване на разрешително и е проявление именно на облагодетелстващия характер на акта, който се иска да бъде издаден. Разпоредбата сочи кога и какво органът е длъжен да укаже на заявителя. Той трябва да му укаже, че представените документи са непълни или несъответни на изискванията, т. е. че липсват изискуеми от закона документи или че представените не отговарят на изискванията. Например, че липсва документ посочен в чл. 76, ал. 4 ЗОБВВПИ или в някоя от другите разпоредби, или че за някой от посочените в чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ факти не е представено исканото доказателство или че представеното не съответства на изисквания.

Освен задължението да укаже липсата или несъответствието на изискуем документ законодателят изрично регламентирал и кои релевантни факти органът установя сам, т. е. за кои факти той събира служебно доказателства по смисъла на чл. 36, ал. 1 АПК. Съгласно чл. 83, ал. 4 ЗОБВВПИ органът служебно проверява обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 3, 6 и 7, както и дали срещу лицето има образувано досъдебно производство за умишлено престъпление от общ характер. С тази разпоредба законодателят изрично разпределил задълженията по събиране на доказателствата между органа и заявителя.

Следователно, органът е длъжен, ако при извършената проверка на съответствието на заявлението и на приложените към него документи със законовите изисквания установи, че липсва изискуем документ, в т. ч. документ, изискван с оглед на правния статус на заявителя и на предмета на исканото разрешително или че представен документ е непълен да уведоми заявителя и да му даде срок да отстрани нередовността на документа. Това негово задължение следва както пряко от чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ, така и от разпоредбата на чл. 9, ал. 4 АПК, която задължава органа да осъществява процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на административното производство. Органът е длъжен, също така, служебно да събере доказателства за посочените в чл. 83, ал. 4 ЗОБВВПИ обстоятелства. Тази разпоредба изключва приложимостта на чл. 36, ал. 1 АПК.

Как горното се отнася към предмета на спора?

В случая, видно от доказателствата по делото органът, след като получил заявлението на ответника и приложените към него документи, извършил проверка за съответствие на представите документи с разпоредбата на чл. 58, ал. 1 и на чл. 76, ал. 3 и 4 ЗОБВВПИ и констатирал липсата на мотиви за издаване на исканото разрешително - изискване, визирано в чл. 76, ал. 3, т. 3 ЗОБВВПИ. С оглед на това и в съответствие с чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ изискал от г-н Сираков представянето на мотивация за исканото разрешително.

В представената мотивация г-н Сираков посочил две причини по смисъла на чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ за издаване на исканото разрешително: а) спортни цели и б) самоотбрана. Съгласно чл. 77, ал. 1 ЗОБВВПИ при искане за издаване на разрешение за спортни цели заявителят следва да представи и документ за членство в съответната спортна организация по Закона за физическото възпитание и спорта. Към мотивацията ответникът не представил исканото от чл. 77, ал. 1 ЗОБВВПИ доказателство. С оглед на правомощията на органа по чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ той следвало, както приел съдът, да укаже на ответника, че не представя искан от закона документ. Това органът не сторил.

Неизпълнението на това задължение на органа е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, защото първо, е нарушение на правило, което гарантира изясняването на фактите и обстоятелствата, релевантни за решаване на въпроса, предмет на административното производство. И второ, в конкретния случай това нарушение е могло да повлияе върху съдържанието на акта - ако не беше допуснато органът би могъл да достигне и до друго решение.

Г-н Сираков твърди, че е чл. на спортен клуб. С оглед на изискването на чл. 77, ал. 1 ЗОБВВПИ това значи, че спортният клуб, на който е член, трябва да има правния статус на спортен клуб по смисъла на чл. 11, ал. 1 от Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС), т. е. трябва да бъде доброволно сдружение на граждани, регистрирано като юридическо лице с нестопанска цел, което развива и популяризира физическото възпитание и спорта и осъществява тренировъчна и спортно-състезателна дейност по едни или по няколко вида спорт. Възможно е спортният клуб, на който ответникът е член, да няма този правен статус, но съдът не може да гадае дали това е така или не. Ако органът беше изпълнил задължението си по чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ и беше указал на г-н С. необходимостта от представяне на документ от спортния клуб този въпрос би бил изяснен. В случая, този релевантен за законосъобразността на оспорената заповед въпрос в частта досежно искането за издаване на разрешение за спортни цели е останал неизяснен поради допуснатото от органа нарушение на административнопроизводствените правила.

Съдът приел, че органът не изпълнил задължението си по чл. 35 АПК и постановил акта си, без да събере служебно необходимите за изясняване на предмета на преписката факти и обстоятелства свързани с причините за исканото разрешително - както по отношение на искането, обосновано със спортни цели, така и досежно това, обосновано с цели за самоохрана. Но както бе посочено по-горе органът има задължение служебно да събира доказателства само досежно обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 3, 6 и 7, както и дали срещу лицето има образувано досъдебно производство за умишлено престъпление от общ характер. Органът няма задължение да събира доказателства за обосноваване на причината за исканото разрешително. По отношение на причината органът има само задължение да укаже на заявителя, че не представя искано от закона доказателство - в случая документа по чл. 77, ал. 1 ЗОБВВПИ. Но той няма задължение служебно да събира доказателства в подкрепа на твърдяната от заявителя причина. В това число няма задължение да събира доказателства за потенциална заплаха за сигурността на заявителя или за това членува ли наистина г-н Сираков в спортен клуб и какъв е правният статус на този спортен клуб.

С оглед на изложеното приетото от съда, че органът допуснал съществено нарушение на чл. 146, т. 3 АПК, тъй като не изпълнил задължението си по чл. 35 АПК и не събирал служебно доказателства за причините, които г-н Сираков сочи за искането си да му бъде издадено разрешително, не съответства на законовите изискания.

Но с оглед на гореизложеното досежно нарушението от органа на задължението му по чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ по отношение на изискването за представяне на документ по смисъла на чл. 77, ал. 1 ЗОБВВПИ изводът на съда за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила е правилен. Изводът е правилен само досежно искането за издаване на разрешително за спортни цели. Органът, видно от мотивацията на г-н Сираков, фактически бил сезиран с две искания за издаване на разрешително - едно за спортни цели, и едно за самоотбрана. По отношение на искането за самоотбрана органът не е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила - нито на чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ, нито на чл. 35 АПК. Органът допуснал нарушение на чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ по отношение на заявлението, мотивирано със спортни цели. Това нарушение довело и до нарушение на чл. 35 АПК.

Съдът приел, че органът нарушил чл. 78, ал. 1 ЗОБВВПИ, тъй като не извършил преценка налице са предпоставките за приложимост на разпоредбата спрямо г-н Сираков.

Този извод на съда не съответства на доказателствата по делото. Видно от административната преписка органът отчел правния статус на ответника на лице по чл. 78, ал. 1 ЗОБВВПИ - военнослужещ от въоръжените сили, и именно с оглед на този правен статус провел административното производство. Доказателства, за установяване на релевантните факти за издаване на разрешение ответникът представил именно с оглед на посоченото в чл. 78, ал. 1 ЗОБВВПИ, а не това, посочено в чл. 76, ал. 3 и 4 ЗОБВВПИ.

Притежавания от заявителя правен статус на лице по смисъла на чл. 78, ал. 1 ЗОБВВПИ не значи, че по отношение на него не се прилагат изобщо предвидените в чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ материалноправни предпоставки за издаване на разрешение. Сам по себе си правният статус на лицата по чл. 78, ал. 1 ЗОБВВПИ не значи, че за тях предпоставките на чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ a priori са неприложими. Нормата на чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ е обща, тя е приложима по отношение на всяко лице, което иска да му бъде издадено разрешение за придобиване на оръжие. С оглед на това и без наличието на разпоредба, която да допуска неприложимост на изискванията на чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ или на част от тях към определен кръг правни субекти не е налице правно основание за нейното неприложение.

Съдът приел, че разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ЗОБВВПИ създава облекчен режим за получаване на разрешение за придобиване на оръжие за посочения кръг правни субекти, в т. ч. и за ответника, тъй като е военнослужещ. Но чл. 78, ал. 1 ЗОБВВПИ не изключва изобщо приложимостта на чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ. Той създава единствено облекчен ред за удостоверяване на визираните в чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ факти - фактите по т. 1- 9. Лицата по чл. 78, ал. 1 ЗОБВВПИ не представят доказателства за удостоверяване на фактите по чл. 58, ал. 1, т. 1- 9 ЗОБВВПИ, каквито изисква чл. 76, ал. 3 и 4 ЗОБВВПИ, а представят единствено служебна бележка от съответното ведомство, че са служители или военнослужещи. Разпоредбата не преклудира визираната в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ материалноправна предпоставка за издаване на разрешение за оръжие - наличието на основателна причина, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. И по отношение на лицата по чл. 78, ал. 1 ЗОБВВПИ издаването на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие става само при наличието на някоя от визираните в т. 10 основателни причини.

Видно от изложеното съдът неправилно приел, че органът не тълкувал и не приложил правилно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ЗОБВВПИ като не зачел правния статус на г-н С. на военнослужещ.

Видно от изложеното съдът като краен резултат правилно приел, че органът допуснал нарушение на чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ като не указал на ответника, че за заявената цел на искането за издаване на разрешение за придобиване на оръжие - спортни цели, не представил документ по смисъла на чл. 77, ал. 1 ЗОБВВПИ. Неправилно обаче съдът приел, че органът допуснал нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ и по отношение на искането за издаване на разрешение за придобиване на оръжие за заявената цел самоохрана. Неправилно съдът приел, че по отношение тази заявена цел - самоохрана, органът постановил акта си, без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, както и неправилно приел, че в тежест на органа е да установи факти и обстоятелства, които доказват заявените от ответника цели за издаване на разрешение.

Тъй като органът се произнесъл с един диспозитив по отношение и на двете искания за издаване на разрешение за придобиване на оръжие - по искането, мотивирано с цел самоохрана и по искането, мотивирано с цел за спортни цели, а съдът отменил Заповед рег. № 1862з-618 изцяло, касационният съд следва да отмени съдебното решение в частта, с която органът отказал издаването на разрешение за придобиване на оръжие за самоохрана. По отношение на отменената част не са налице основанията на чл. 222, ал. 2 АПК, поради което и на основание чл. 222, ал. 1 АПК съдът следва да реши делото по същество. От гореизложеното е видно, че обжалвания отказ в частта досежно искането за издаване на разрешение за придобиване на оръжие за самоохрана е законосъобразен. В хода на административното производство органът не допуснал нарушение на административнопроизводствените правила и правилно тълкувал и приложил материалния закон. При представени заявление по образец и изискуеми приложения по смисъла на чл. 78, ал. 1 ЗОБВВПИ и при недоказана цел за самоохрана органът законосъобразно отказал издаването на исканото разрешително.

Отказът по отношение на искането за издаване на разрешение за спортни цели е издадено при допуснато от органа съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в частност на чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ, което довело и до нарушение на чл. 35 АПК. С оглед на това извода на съда за незаконосъобразност на оспорения отказ в тази му част е правилен и съдебното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от делото, направено от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 1 и 2 АПК във връзка с тълкувателно решение № 5 от 13.05.2010 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 9/2010 г. съдът следва да осъди ответника - Р. А. С., да заплати на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Смолян - юридическото лице, в чиято структура се намира органът - касатор, разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на юрисконсултското възнаграждение съдът определя на основание чл. 8, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 във вр. с § 1 от Наредба № 1 от 09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на 300, 00 лв. С оглед на уважената част от касационната жалба съдът следва да осъди г-н Сираков да заплати половината от възнаграждението или 150, 00 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във р. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд