Решение № 15947 от 22.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5592/2009 г.

Решение № 15947 от 22.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5592/2009 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по чл. 38 и сл. от Закона за държавната собственост. Образувано е по жалбата на Община Свиленград против Решение № 854/30.12.2008 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имот № 65677.058.011 м. "Деветте чуки", в частта относно размера на определеното обезщетение. Иска увеличаване размера на обезщетението, тъй като е занижено. Ответната страна Министерският съвет на РБ оспорва жалбата чрез процесуалния представител юрисконсулт Василев. Заинтересованите лица МРРБ, МФ и НК "Железопътна инфраструктура", чрез процесуалните представители оспорват жалбата като неоснователна. Заинтересованата страна министърът на транспорта не изразява становище. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че РМС № 854/30.12.2008 г. е обн. ДВ бр. 4/16.01.2009 г. намира подадената на 30.01.2009 г. жалба за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С РМС № 854/30.12.2008 г., ДВ бр. 4/16.01.2009 г. е отчужден от жалбоподателя 2, 223 дка от имот № 65677.058.011, целият от 19, 458 дка, представляващ нива в м. "Деветте чуки" (скица № 08643/18.07.2008 г.), землището на гр. Свиленград, частна общинска собственост и е определено обезщетение от 1243, 00 лв., по 0.56 лв. на кв. м. Възлагането на оценката е станало с договор № 2718/21.07.2008 г. от НК "Железопътна инфраструктура". По делото е представена експертна оценка от 30.07.2008 г., от която е видно, че същата е изготвена въз основа на Наредба за реда за определяне на цени за земеделските земи, защото сключените 132 бр. сделки с имоти в землището на гр. Свиленград варирали в твърде широки граници и осреднената цена не би отразявала пазарната стойност. Приложен е и коефициент за корекция. По делото е допусната и изслушана съдебна експертиза с вещо лице Спас Милчев, което дава заключение за размера на обезщетението въз основа на три реализирани и вписани сделки с имоти в района на оценявания отчужден имот. Заключението не е оспорено от страните по делото и се възприема от съда. Съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗДС равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. По § 1а от ДР на ЗДС по смисъла на този закон "равностойно парично обезщетение" е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон, а "пазарни цени" са осреднените цени от сделки с имоти за покупко- продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Следователно равностойното парично обезщетение се определя по пазарни цени от сделки с имоти със сходни характеристики, които са вписани по съответния ред, но са сключени в определен от закона период от време. От данните по делото се установява, че определеното от административния орган обезщетение е изготвено въз основа на Наредба за реда за определяне на цени за земеделските земи, който метод е приложим само ако няма реализирани и вписани сделки с имоти със сходни характеристики, съгласно чл. 32, ал. 3 от ЗДС. Тъй като има реализирани сделки, така определената оценка е незаконосъобразна. Съдебният експерт е изготвил заключението въз основа на сделки, извършени в срока по § 1а от ДР на ЗДС, поради което се възприема от съда. Освен това същото не е оспорено. Следователно правилният и съобразен със закона начин за определяне на обезщетението за процесния случай е този, който е уреден в чл. 32, ал. 2 вр. с § 1а от ДР на ЗДС, но същият не е спазен от административния орган. Поради това жалбата следва да се уважи, като обезщетението бъде увеличено на 2011889 (двадесет хиляди сто и осемнадесет) лв. Следва да се уважи искането на жалбоподателя за присъждане на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на направените по делото разноски, които представляват сумата от 200 лв. за изготвянето на експертиза. Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение